Меню Затваряне

За израза „колос на глинени нозе“

Иво Братанов

Иво Братанов

Изразът колос на глинени нозе се употребява за нещо, което е величествено наглèд, но по същество е слабо. Той води началото си от библейския разказ за един от сънищата на вавилонския цар Навуходоносор (Дан. 2).

В Свещ. Писание се разказва, че на втората година от царуването си Навуходоносор сънува сън, който при събуждането си забравя от страх. Царят заповядва да доведат всички вавилонски тайноведци и гледачи, магьосници и халдейци, за да разтълкуват съня му (Дан. 2: 1 – 2). В случай на неуспех ги заплашва с жестока смърт; обещава обаче, ако съумеят да се справят със задачата, да получат дарове, награда и голяма почест (ст. 5 – 6). Тайноведците обясняват, че такова желание могат да изпълнят само боговете, които не живеят със смъртните (ст. 7 – 11). Тогава Навуходоносор нарежда всички вавилонски мъдреци да бъдат изтребени (ст. 12).

Изпълнителите на заповедта разпростират нейното действие и до учениците на мъдреците, сред които ученици са св. пророк Даниил и неговите другари (ст. 13). Тогава пророкът се явява при царя и измолва отсрочка при изпълнението на наказанието, а след това се моли на Бога (ст. 16 – 18). Тайната наистина е разкрита на св. пророк Даниил чрез нощно видение (ст. 19). Пророкът благославя Божието име (ст. 20 – 23) и после отива при Навуходоносор, и разкрива какъв е бил сънят му (ст. 24 – 26). Царят е сънувал един огромен истукан; главата му е била от чисто злато; гърдите и ръцете му – от сребро; коремът и бедрата му – медни; пищелите му – железни; нозете му – отчасти железни, а отчасти – глинени. Царят го е гледал дотогава, докато от една планина се е откъснал камък, без да го е съборила човешка ръка. Камъкът е ударил краката на истукана и ги е разбил. Тогава всичко заедно се е раздробило; желязо, глина, мед, сребро и злато са станали като прах и вятърът ги е отнесъл, а камъкът, който е разбил истукана, е станал голяма планина, която е изпълнила цялата земя (ст. 31 – 35).

След това св. пророк Даниил разтълкува съня. Съновидението означава приемственост между възникването на няколко земни царства и накрая – установяването на Божието Царство на Земята. Тези царства са: 1. вавилонското, което е най-силното от всичките царства (особено през управлението на Навуходоносор) – това е златната глава; 2. персийското, което е по-слабо – това са сребърните гърди и ръце на истукана; 3. гръцкото (на Александър Македонски), което покорява почти целия известен тогавашен свят – коремът и бедрата от мед; 4. сирийското и египетското, съществували едновременно (т.е. паралелни като нозете) и първоначално силни, а по-късно все повече отслабващи – това са нозете, които отчасти са железни, а отчасти – глинени.

Камъкът, който се е откъснал от планината, е Царството Божие на Земята (т.е. Христовата Църква), което е вечно и неразрушимо (ст. 36 – 45).

Навуходоносор, след като изслушва това тълкувание, пада ничком и се покланя на св. пророк Даниил, изповядвайки при това Божието величие (ст. 46 – 47). После царят щедро награждава пророка и го поставя над цялата Вавилонска област (ст. 48). Но св. пророк Даниил измолва от царя еврейските младежи Седрах, Мисах и Авденаго да бъдат поставени над вавилонските области, а самият св. пророк Даниил остава в царския двор (ст. 49).

Изразът колос на глинени нозе особено често се е използвал (а и в момента нерядко се употребява) по отношение на Русия. Граф дьо Сегюр, посланик на Франция при двора на руската императрица Екатерина IІ, свидетелства, че първият, който така е нарекъл Русия, е френският философ материалист и атеист Дьони Дидро (1713 – 1784; Д. Дидро живее в Русия през 1773 – 1774 г.). Пак по свидетелството на граф дьо Сегюр, принц Хенрих Пруски, брат на император Фридрих II, също така използува този израз по отношение на Руската империя. Самият граф дьо Сегюр обаче посочва, че Русия, макар и да е била по онова време „само колос на глинени нозе, но на тази глина ѝ разрешиха да се втвърди и тя се превърна в бронз“ (тук френският политик има предвид поражението на Наполеоновата армия и превземането на Париж от руските войски).

По-късно, през 1830 г., във френския печат и във френския парламент отново се използува изразът „колос на глинени нозе“ по отношение на Русия. Това предизвиква гневния протест на Ал. С. Пушкин в стихотворението „Бородинская годовщина“: „Но вы, мутители палат, / Легкоязычные витии, / Вы, черни бедственный набат, / Клеветники, враги России! / Что взяли вы?.. Еще ли росс / Больной, расслабленный колосс?“

В немската литература са възникнали вариантите „Азиатски колос“, „Северен колос“ и „Руският колос“, вторият от които се отнася и за руския император Николай І.

По-късно изразът колос на глинени нозе се употребява и по отношение на Съветския съюз.

Изразът колос на глинени нозе се използува и в други езици, например в руски (колосс на глиняных ногах) и във френски (colosse aux pieds d̕ argile).

Заб. При написването на настоящата статия съм използувал сведения и тълкувания от следните издания: 1. Константин Захариев. Учебник по Свещено Писание на Ветхия Завет. С., Синодално издателство, 1955, с. 291 – 292; 2. Н. С. Ашукин, И. Г. Ашукина. Крылатые слова. Издание четвертое, дополненное. М., Художественная литература, 1987, с. 170 – 171.

Posted in Езикови бележки

Вижте още: