Християнство.бг
В съвременния български книжовен език се употребява изразът „ни една йота“, означаващ „нищо“. Въз основа на този фразеологизъм е възникнал вариантът „ни йота“ със същото значение – „нищо“. И в двете словосъчетания компонентът „ни“ може да бъде заменен с компонента „нито“, като по този начин се появяват вариантите „нито една йота“ и „нито йота“. Ето пример от повестта „Чичовци“ на Ив. Вазов: „Силна и разпалена ставаше препирнята, защото, при всичката кръвожадност на волтерианците, елинистите не отстъпиха ни йота; напротив, заявяваха още по-ужасни притезания“.
В предложената кратка бележка ще изясня произхода и смисъла на този древен начин за изразяване на понятието за нищо.
Фразеологизмът „ни една йота“ се използва в св. Евангелие: „защото, истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне“ (Мат. 5: 18). С тези думи Господ Иисус Христос изтъква, че в нравствения Закон, възвестен от Моисей, няма малки и големи заповеди, както заявяват фарисеите. Поради тази причина трябва да се изпълняват всички заповеди. Нарушаващият някоя от малките заповеди нарушава целия Закон и е недостоен за Царството Божие. В Лука 16:17 същият смисъл е изложен така: „Но по-лесно е небе и земя да премине, нежели една чертица от Закона да пропадне“.
Текстът на Мат. 5:18 предлага ефектно противопоставяне по отношение на големината – Небето и Земята (т. е. цялата Вселена) може да загинат, но от Божия Закон няма да изчезне дори и най-малката чертица. Понятието за малко (или за нищо) тук е изразено чрез буквата йота. Това значение на буквата е свързано с факта, че в арамейския квадратен шрифт[1] буквата йод е най-малката по начертание буква.
В новозаветния гръцки език съществителното име йота има преносното значение на нещо съвсем дребно, нещо съвсем незначително, твърде малко нещо. Това значение е евреизъм. Еврейското влияние може да се установи със сигурност, като вземем предвид следните факти: 1. съществителното име йота тук се отнася към Закона, който по времето на Иисус Христос е писан с квадратния шрифт; 2. Господ Иисус Христос използва съществителното име йота в Проповедта на планината, която е произнесена на арамейски език; 3. св. Евангелие на св. евангелист и апостол Матей, в което е засвидетелствано името йота, е написано на еврейски език, а по-късно е преведено на гръцки. Изказано е и становище за произхода на това значение на името йота от т. нар. „подписана йота“[2] в гръцкия език. Това предположение обаче е неубедително, защото е малко вероятно Господ да е имал предвид особеностите на гръцкия правопис.
Изрази, в чийто състав влиза съществителното име йота, сега се използват в различни езици. Тук ще посоча съответствията на фразеологизма ни на йота в различни европейски езици: руски ни на йоту, украински нi на йоту, полски ani na jotę, испански ni una jota, румънски nici o iotă, английски not a jot, шведски inte ett jota. Нека да бъдат посочени и изразите kein Jota (нито йота, нищо, никак) в немския език и il n’y manquе pas un iota (нищо не липсва) във френския език. А ето и два примера за израза не отстъпвам ни на йота: френски ne pas céder d’un iota, немски nicht um ein Jota nachgeben. Особено показателно е, че в някои езици е налице промяна в изразите, съдържащи съществителното име йота. Например в италианския език се използват фразеологизмите non sapere un iota – „не зная нито йота (т. е. нищо не зная)“ и non capire un iota – „не разбирам нито йота (т. е. нищо не разбирам)“. Възможно е обаче съществителното име iota да бъде заменено с името acca (acca е названието на буквата h, която е осмата буква в италианската азбука; тази буква няма звукова стойност в италианския език). Така се появяват изразите non sapere un’ acca и non capir(ci) un acca, които са създадени по образец на посочените по-горе фразеологизми.
Чрез гръцкото езиково посредничество описаната преносна употреба на съществителното име йота е преминала в църковнославянския и в българския език. В църковнославяския език йота означава не само буквата i, но има и значенията „буквица, най-малко нещо, най-дребно нещо, най-незначително нещо“. В съвременния български език това съществително име се използва със същия смисъл. То се среща например в следните изрази: 1. на йота – малко, съвсем малко; 2. ни на йота (или нито на йота) – ни най-малко, никак, съвсем; 3. зная (разбирам) до йота – зная (разбирам) всичко, зная много добре, до най-малки подробности.
————-
Текстът е публикуван за първи път във в-к „Църковен вестник“, год. XCIX, бр. 1; 1-15 януари 1998 г., с. 6, а след това преиздаден в русенския вестник „Утро“.
[1] Арамейският квадратен шрифт се налага сред евреите към VІ-ІV в. пр. Хр. От него се оформя впоследствие квадратният шрифт (вж. доц. Боян Н. Пиперов. Произход и развитие на еврейския шрифт. – Годишник на Софийския университет. Богословски факултет. 1948/49 г., с. 18-19).
[2] В старогръцкия език твърдите дълги гласни алфа, ета и омега с меката съгласна йота образуват т. нар. „несъщински двугласни“. Ако несъщинските двугласни са малки букви, йотата се пише под алфа, ета и омега. Тази йота се нарича подписана йота (лат. jota subscriptum).
