Християнство.бг
Изразът пасхално агне, употребяван в нашия книжовен език, означава жертвеното животно (агне или яре) за празника Пасха (2 Пар. 30: 15; 35: 1, 11, 13; 1 Ездр. 6: 20; Лук. 22: 7), а в преносен смисъл – изкупителна жертва. По произход с него е свързан изразът агнец Божий, който също така означава изкупителна жертва и обикновено се отнася към Господ Иисус Христос (като понятие се среща само два пъти в Новия Завет – в Иоан. 1: 29, 36).
Изразът пасхално агне по произход е свързан с еврейския празник Пасха. Агнето, заклано за този велик религиозен празник, „трябва да бъде без недостатък, мъжко, едногодишно; вземете го от овците или от козите“ (Изх. 12: 5). Ако дадено семейство не е могло да намери агне, заколвало е яре. Ако домочадието е било малко, то е можело да се сдружи с друго семейство при жертването на агнето.
Според самото Свещ. Писание, ветхозаветната Пасха е предобраз на новозаветната. Пасхалното агне е предобраз на Господ Иисус Христос. В Свещ. Писание Спасителя нееднократно се оприличава на агне, заклано за греховете на целия свят (Иоан. 1: 29, 36, срв. Ис. 53: 7 и Деян. 8: 32). Кръвта на пасхалното агне в Египет е предобраз на Христовата кръв, която „ни очистя от всеки грях“ (1 Иоан. 1: 7) и ни избавя от вечната гибел (1 Петр. 1: 18 – 19). Заколването на пасхалното агне и изяждането му от Божия народ са предобрази на Христовите страдания и смърт и на причастието (1 Кор. 10: 16). Денят на старозаветната Пасха е предобраз на новозаветната: в оня ден Божият народ се е спасил от египетското робство, а християните чрез Възкресението Христово са спасени от робството на дявола. Костите на пасхалното агне са предобраз на Христовите: както едните не е трябвало да бъдат строшени (Изх. 12: 10, 46; Числ. 9: 12), така и другите не са били счупени при разпятието (Иоан. 19: 33, 36).
Названието Агнец, отнесено към Спасителя, показва най-голямото смирение, беззлобие и кротост на Господ Иисус Христос и изтъква Неговата умилостивителна жертва за греховете на целия свят. То подчертава и превъзходството на християнското изкупление:
1. във Ветхия Завет жертвата е неразумно агне, а в Новия Завет – Божият Агнец;
2. във Ветхия Завет жертвата само напомня за греха, а в Новия Завет отнема греховете;
3. ветхозаветното пасхално агне облагодетелства само иудейския народ, а Христовата жертва е предназначена за целия свят.
Изразите пасхално агне и агнец Божий се използват и в други езици, например в руски (агнец пасхальный и агнец Божий) и в латински (agnus Dei).
