Маргарита Генчева
Можем да сменим името на площада пред храм-паметник „Св. Александър Невски“ или на самия храм, но трудно ще изкореним агресивните философии и идеологии, които толкова дълбоко са проникнали в живота на нашето общество, че дори започваме да свикваме с тях и да ги възприемаме за необходима част от него.
Всяка тема – от Ковид кризата, войната в Украйна, през бежанската вълна и войната в Близкия Изток, възраждащия се национализъм в Европа, Олимпиадата и повтарящите се през няколко месеца парламентарни избори у нас, разделя общественото мнение. И не просто го разделя, не просто противопоставя човек на човека на арената на дебата и виртуалната война, но настройва всички срещу един и един срещу всички.
Сега ще скочите срещу мен и ще кажете: всъщност войната е на светогледи, на ценности, на важни разбирания за човека и света. И ще имате право с това възражение. Но ако ясно дефинирате какви именно ценности защитавате и най-важното: тази „война“ (слагам думата в кавички, защото не говоря все още за реалните войни на бойното поле, където хората се убиват с куршуми, ракети и т.н.) водя ли я „по правилата“?
Ще обясня какво имам предвид. Ако на думи защитавам правото на човека за религиозна свобода, но във всекидневието аз го презирам, извръщам се, като го видя, не искам да общувам с него само защото го считам за „враг“ на моето собствено вероизповедание, не водя войната си честно.
Ако твърдя, че всеки има право на изразяване на мнение, но слагам в черни списъци тези, с които не съм съгласна, просто лицемеря.
По време на Ковид пандемията ясно си пролича, че докрай държим на нашите права и свободи, но и грам не мислим за здравето на другите, борейки се всячески срещу „диктатурата“ на правителството, което ни кара да слагаме маски и да се ваксинираме.
Ключов момент тук е желанието за собственото ми благополучие, без да помисля за благополучието на тези около мен, или че животът в гражданското общество предполага не само права, но и задължения.
В „Последната битка“ на К. С. Луис има интересен епизод, когато един търсещ и честен младеж, който обаче вярва в Таш (зло божество), попада в светлия и красив свят на Аслан. Когато се изправя пред Лъва, Аслан го посреща с „добре дошъл“. Младежът се учудва на това, защото цял живот е търсил Таш. Но Аслан му отговаря, че всеки намира онова, което търси истински, и че не е възможно да търсиш толкова дълго и всеотдайно, ако не си търсил Онази златна доброта (в лицето на Самия Аслан), която удовлетворява и изпълва докрай душата.
И, второ, още по-важно: ценностите, които твърдя, че защитавам, бих ли искал по думите на Кант да станат закон за цялата вселена, включително и за мен самия? Бих ли искал да живея в такъв свят, в такава Вселена, в която моята воля да стане повсеместен закон?
Според християнството човешката грехопаднала природа е по-склонна да върши зло, а не добро и само Христос е Този, Който може да ни спаси от духовна смърт. В този контекст, човекът и при най-доброто желание, и при неимоверни усилия на волята, би направил от света един апокалипсис.
Да не говорим за желанието да властваш над другите, да ги подчиниш на собствените си болни разбирания, което ражда и тоталитарните режими.
Тоест това, което защитавам аз, моите страсти ли са: желанието аз да спечеля, аз да натикам в миша дупка противника, на мен да ми е добре?
Не сме готови за обществени дебати (които да имат реална полза) по различни актуални теми на нашето съвремие, ако не си отговорим честно на въпросите, които поставих.
Лесно се сменят имена на улици, площади и градове (Варна не беше ли Сталин?), но трудно се изкореняват предразсъдъците и идеологиите, които са издигнали в култ и Ленин, и Сталин, и Хитлер. И които в крайна сметка довеждат и до лагерите, и до репресиите, и до милионите погубени животи…
Дебатът и битката на нашето време са дебат и битка за ценности. А ценност е това, което за нас е скъпо, близко ни е. Но ако за „победата“ на тези наши ценности, е нужна загубата на макар и един човешки живот, аз като християнин не мога да застана зад тези ценности. Защото за Христос е безкрайно ценен всеки един човек като Негов образ, като личност.
И всяка друга ценност или светоглед е такава единствено, ако съ-образна Нему: „Всичко, което гледа към Него е добро, а всичко, което се извръща от Него е зло“. (К. С. Луис).
