Ренета Трифонова
В петъчната „Панорама“ по БНТ беше излъчено интервю с Българския патриарх Даниил, което ме изненада, а предполагам, и вас. За част от поддръжниците[1] на патриарх Даниил, то не донесе добри емоции. Някои от тях още не могат да му простят, че е припарил до Константинопол и вероятно никога няма да го направят. Друга част са с него, каквото и да направи. Трети пък призоваваха дори да му простим, че е служил с патриарх Вартоломей. А останалите продължиха да бъдат недоверчиви и да подозират външна намеса.
В това участие за първи път видях патриарх Даниил да говори по-свободно и дори да се усмихва. Изглеждаше така, сякаш товар е паднал от раменете му. За първи път виждам също така, патриарх да казва публично, че се е извинил и е поискал прошка за своя грешка към свой събрат в миналото. Това извинение не се коментира много-много, което показва разочарование, но то е важна стъпка напред за самия патриарх и за църквата ни, затова няма как да бъде отминато.
След избора на патриарх Даниил последва една година на големи аплаузи, някои от които предизвикваха откровена насмешка. Последователите на патриарха бяха не просто във възторг, те си помислиха, че БПЦ вече е тяхна, щом е избран патриарх с техните възгледи и той ще води такава политика, каквато им е угодна. Всъщност те припознаха патриарх, който галеше слуха им с геополитически наративи. И съслужението в Константинопол по църковна традиция беше разделната линия, която патриарх Даниил според тях никога не биваше да прекрачва, защото – пак според тях – патриарх Вартоломей е „еретик, разколник, икуменист“ и всичко, каквото може да ви дойде наум в една разколническата терминология. А техният патриарх е чист като сълза, той е като тях – мисли, говори, чувства като тях. И въобще, който не е съгласен с него – пишеха и говореха последователите преди – е „хулител“ на патриарха, разколник, фанариот, русофоб, икуменист, соросоид, еретик, отпаднал от църквата … и всичко там по реда си. Но дойде ред да попитам – критиците на мирното посещение във Фенер попадат ли днес в графата „хулители на патриарх Даниил“?
Такива бяха първичните реакции и нагласи към нашия патриарх. В интерес на истината – това би трябвало да бъде тревожно за един духовник, защото прилича повече на идолопоклонство, отколкото на нормално любящо отношение към архиерей. Кулминацията достигна през изминалата година дори до две петиции към патриарха – първата[2]– за низвержение и отлъчване на известен монах, наречен човеколюбиво „злокачествено болестотворно явление в БПЦ“ и подписана от 216 души, и втората[3], с която се призоваваше за отказ от съслужение с Вселенския патриарх Вартоломей, наречен също така човеколюбиво „Истанбулски“, подписана от 558 души. И ако до този момент в БПЦ патриарх Даниил имаше просто „последователи“, в един момент те започнаха да превишават правата си на миряни и да изпадат в откровена охлокра̀ция (от гр. ὄχλος – „тълпа“, и κράτος – „власт“) – власт на тълпата[4].
Последната петиция, изпълнена с характерните изрази, които вече споменах, е била предадена на патриарх Даниил съвсем наскоро преди мирното посещение в Константинопол и макар да е анонимна, тя има претенцията, че изразява мнението на Божия народ. Има и един интересен коментар на проф. Дарина Григорова, който ще цитирам тук:
Ваше Светейшество, Вие „издигнахте глас“ в защита на православните ни братя в Украйна, подложени на гонения. Не позволявайте да бъде заглушен гласът Ви в защита на изповедниците на Православието от УПЦ с поменаването на палачите им от „пцу“ на служба с Истанбулския п. Вартоломей. Вашето писмо „За единството на Църквата“ завършва с: „Макар да сме най-малки от братята ни, с Божията помощ, няма да търпим хули към нашия Отец Бога, включително когато някои се препоръчват за глава на Църквата вместо Господа или смущават нашата Майка Църквата, като се опитват да си присвоят права, които принадлежат единствено на Нея — Едната, Свята, Съборна и Апостолска Църква“. Ваше Светейшество, а нима поменаването на „пцу“ на света литургия не е хула към нашия Отец Бог… С голяма почит към Вас и с попарено сърце, р. Б. Дарина.
Този коментар, както и други в този дух показват какви проекции върху патриарха са имали една – макар и активна публично – но доста малка част от Българската църква. И мисля, че година и половина след патриаршеския избор, отминавайки първоначалната еуфория, патриарх Даниил много добре си е дал сметка, че тези проекции не само пречат на самия него, но и е разбрал, че ако не следва църковното Предание на своите предшественици на патриаршеския престол и не участва съборно в синодалните решения заедно със своите събратя митрополити, ще бъде патриарх на около 500 души, пишещи едни и същи петиции с обидни епитети към негов събрат предстоятел. А Божият народ не е нито 500 души, нито 1000, нито дори десет по 1000, а доста повече[5]. Дал си е сметка и за това, че подобен призив за несъслужение с Вселенския патриарх Вартоломей не е само мнение на миряни, и не просто излиза извън тяхната компетентност, но – активно подпомагана от някои „богослови“ с православни радиа и канали, открито наричащи патриарх Вартоломей „еретик“ – заплашва с църковен разкол.
Забелязва се обаче, че някои от разпространяващите подобни нагласи в интернет, вече са променили възгледите си за устройството на Църквата и на БПЦ и признават, че тя не се управлява от патриарх, а от Синод и църковен събор. Това го повтаряме с много автори в статии и форуми години наред, преподавателите го разясняват на студентите по богословие, но чак днес го чувам в участия на „световноизвестни“ богослови. Макар да учим в богословските факултети от едни и същи дебели книги и да държим еднакви изпити, довчера някои колеги сякаш не бяха чували какво е църковното устройство на Православната църква. И днес, когато патриархът отказа да играе тяхната игра, те започнаха да въртят публично наратива, че Църквата ни е синодална, а не патриаршеска, и че патриарх Даниил всъщност се подчинил на решението на Синода за мирното посещение и нямал какво друго да направи. Преди няколко години обаче, когато Видинският митрополит Даниил отиде в Москва след своя избор, без да пита Синода, и когато изпрати писмо до десетки митрополити през 2019 г. също без да се съобрази със Синода – и Синодът тогава се разграничи публично от него[6] – те твърдяха, че той има право на самостоятелни решения и разграничението на Синода не ги интересуваше. Но както обичам да казвам – за тях църковните канони, които иначе на воля цитират, са като ластик – разтягат се според удобния или неудобния момент, а еклисиологията също е „разтегливо“ понятие според временния интерес на съответния началник.
Важно е да се разбере от християните, че патриархът е част от Синода и не е над него, думата „синод“ (гр. σύνοδος – „събрание по общ път“) изразява не просто административен орган, а съборен начин на мислене, при който епископите вървят заедно в търсене на истината, в дух на братолюбие, взаимно изслушване и отговорност един към друг, като решенията не се налагат еднолично или под външен натиск, а се раждат в общо разсъждение, молитва и послушание към Светия Дух и Преданието на Църквата.
При мирното посещение на патриарх Даниил в Константинопол Св. Синод показа точно това – съборен начин на мислене, но в случая синодалите ни показаха отговорност не само един към друг, но и към нас, към църковното паство. Виждаше се на богослуженията и клиповете от срещите, че придружаващите патриарха митрополити отдават изключително важно значение на тази църковна среща. А от другата страна им беше отговорено в дух на братолюбие и взаимно уважение и любов. Фактът, че след съслужението във Фенер патриарх Даниил възглави литургията в Желязната църква като предстоятел на Българската църква[7] показва дълбокото значение, което и двете страни отдават на това мирно посещение и обезсмислят пораженчески коментари[8] на „православни журналисти“ в стил „ТАСС сообщает“ каква еклисиология показал Вселенският патриарх и каква – Българският. На такива коментатори на речта на патриарх Вартоломей, според които „единство означава не съгласие между църквите, и дори не евхаристийно общение, а съгласие с решенията на Фенер“ трябва да се припомни, че Константинополският патриарх споменава Руският патриарх дори след едностранното решение на Руската патриаршия да не споменава патриарх Вартоломей[9]. Еклисиологията на Православната църква е една. Просто тази еклисиология, която видяхме всички на богослужението на 26 декември в храм „Св. Георги“ във Фенер, не пасва на кремълската „еклисиология“. И все повече няма да пасва на „руския мир“, налагащ своите „ценности“ с оръжие и смърт.
Критиците на мирното посещение в Константинопол може би не са виждали досега Св. Синод на БПЦ с такова сериозно присъствие във Фенер, а те показаха, че са не само плътно зад гърба на патриарха, но са и част от църковното предание. Русенският митрополит Наум беше два дни по-рано във Фенер, за да служи на българската общност в Истанбул на Рождество Христово и да организира посещението и посрещането на патриарха[10]. Варненският и Великопреславски митрополит Йоан направи сериозно телевизионно участие в bTV[11], в което не остави никакво съмнение, че Синодът отдава много важно значение на това посещение и от думите му се усещаше удовлетворение от тази визита. Останалите митрополити в делегацията, а и тези които не бяха там, също не оставиха никакво съмнение, че решението за мирното посещение е общо и желано. Показателен е и жестът на патриарх Даниил, който дари частица от мощите на св. патриарх Евтимий Търновски на екзархийския параклис „Св. Йоан Рилски“ на 27 декември 2025 г. и това беше отразено в църковния календар, отпечатан с благословението на патриарх Вартоломей за българската общност в Истанбул, както се вижда от страницата на архим. Харалампи Ничев, предстоятел на храма[12].
Приемам извинението на патриарх Даниил като добра стъпка – назад за него и напред – за Църквата. Добра стъпка е и да каже, че въпросът с общението с ПЦУ ще го реши отново Църквата – съборно, макар същото да би трябвало да се отнася и за Църквата на Република Северна Македония. В интервюто патриарх Даниил заяви, че Българската църква е единствената, която е признала „този автокефален статут“ на Православната църква на Северна Македония[13]. Какво точно означава това, може би патриарх Даниил ще изясни допълнително, но тук отново се проявява тази „разтеглива“ еклисиология – томосът за автокефалия на ПЦУ е същият като на останалите поместни църкви – с решение на Синода на Вселенската патриаршия, въз основа на каноните на Вселенските събори[14]. Факт е обаче, че отрицанието към ПЦУ е значително намаляло. Митрополитите ни не си позволяват да наричат ПЦУ „разколническа“, нито Киевският митрополит Епифаний – пренебрежително със светското му име. Това си позволява само един митрополит – Ловчанският. До него изпраща писмо[15] в медиите митрополит Лука Коваленко, и единствен той говори за ПЦУ и Киевският митрополит Епифаний като „ръководителят на неканоничната украинска църква Сергей Думенко“[16]. Имайки предвид колко украинци са вече част от ПЦУ[17] и колко църковни общини са преминали към нея през последните военни години, това остава на архиерейската му съвест.
Още една добра стъпка напред е, че патриарх Даниил не каза лоша дума против католиците в интервюто и не спомена нищо друго за тях, освен това, което изказа и патриарх Вартоломей и което четем в общата декларация от Никея[18] – че има различия между нас, които трябва да се обсъдят в диалог, и без които общението ни в Истината е невъзможно[19].
Това интервю обаче беше необходимо, защото в него патриархът изясни позицията си към Константинопол, а тя беше коренно различна до този момент. Всъщност патриархът за първи път показа, че ще следва линията на предишните патриарси на добри отношения с Вселенската патриаршия и че е патриарх на всички българи, а не само на една част от тях. На критиците ще кажа, че не можем да очакваме той да промени възгледите си[20] с едно пътуване до Константинопол, пък и не е необходимо. Патриарх Даниил видимо е доволен от отношението на Фенер и е разбрал, че то не е само въпрос на дипломация, а на църковно общение, тоест – на православна еклисиология, и че там няма врагове, а братя в Христа. Време е да го разберат и „последователите“.
[1] За първи път ми се налага да пиша за „поддръжници“ или „последователи“ на духовно лице с такъв висок сан, но няма как по друг начин да бъдат наречени, тъй като е факт, че това явление е ново в Българската църква. Наченки на подобно нездраво внимание от миряни към патриарх имаше вече към края на управлението на патриарх Неофит, но то беше изключително в интернет публикации, а той никога не е давал вид, че обръща внимание.
[2] За църковно наказание на архим. Никанор Мишков – Peticiq.com
[3] Петиция за отказ от съслужение с Цариградския (Истанбулския) патриарх Вартоломей – Peticiq.com
[4] Охлокра̀ция (от гр. ὄχλος – „тълпа“ и κράτος – „власт“) в църковен контекст обозначава неправомерното доминиране на емоционално подбудена маса над църковния ред, при което решения, принадлежащи на съборната и йерархичната власт на Църквата, се изземват под натиск „отдолу“, в разрез със Свещеното Предание и каноничните норми. Такъв е примерът с първата посочена петиция. Редица канони недвусмислено изключват намесата на тълпата в църковното управление и йерархичните решения, като постановяват, че изборът, ръкополагането и съденето на клирици принадлежат на епископите и съборите, а не на народа (напр. Апостолски правила 1 и 30; 4-ти канон на Първия вселенски събор; особено ясно е 13-то правило на Лаодикийския събор), като осъждат безредие, бунт и натиск срещу законната църковна власт. Същото се отнася и до втория случай – подаването на петиция от миряни с призив за несъслужение с друг предстоятел само по себе си представлява израз на мнение, но доколкото такъв акт цели да оказва натиск върху каноничното право и задължение на патриарха и Синода да решават въпроси на междуцърковното общение, той излиза извън компетентността на миряните и по съдържание придобива охлократичен характер, тъй като подменя съборния и йерархичния ред на Църквата с претенция за налагане на „народна воля“ в област, уредена от каноните и църковното Предание.
[5] Според официалното преброяване на населението в България от 2021 г., православните християни са около 4 091 780 души и дори съвсем не всички да са активни християни, Божият народ е много повече от разпространяващите разколнически наративи в публичното пространство и определено това църковно общество има различни тежнения. Това личи дори от повече от половината анонимни подписи.
[6] Св. Синод на БПЦ се разграничи публично от Видинския митрополит Даниил за писмото, което той изпрати през 2019 г. до много архиереи на поместни църкви. Виж на: Doxologia Infonews.
[7] В интервюто патриарх Даниил допусна неточност като каза, че в храм „Св. Стефан“ в Истанбул „предстоятел на БПЦ не е служил след вдигането на схизмата“. Почти всички предстоятели на БПЦ са служили в храм „Св. Стефан“ при мирните си посещения в Константинопол, както се вижда от статия в сайта на БПЦ-БП), но патриарх Даниил е първият с патриаршески сан, който възглавява св. литургия като предстоятел на БПЦ. В наличните извори се прави разграничение между участие (съслужение) в богослужение и предстоятелстване (оглавяване) на Божествената литургия. По време на мирното си посещение във Вселенската патриаршия през октомври–ноември 1945 г. екзарх Стефан предстоятелства и отслужва Божествена литургия на 28 октомври 1945 г. в „Св. Стефан“ в Истанбул, но това става преди възстановяването на патриаршеския статут на Българската църква (1953 г.). Патриарх Кирил при мирното си посещение през 1962 г., както и патриарх Максим при посещенията си, участват в богослужения в храма „Св. Стефан“, без да е засвидетелствано предстоятелстване на Божествена литургия от тяхна страна. По време на посещението на патриарх Неофит в храма текат ремонтни дейности, а по-късно през 2018 г. е извършен чин на обновление. В този смисъл служението на патриарх Даниил представлява първото възглавяване на литургия на български патриарх в Желязната църква след възстановяването на Българската патриаршия. Патриарх Вартоломей не присъства на литургията, а останалите митрополити съслужиха с патриарх Даниил без пълно архиерейско облачение, което ясно показва първенстващата роля на предтстоятеля.
[8] Какво всъщност се случи по време на визитата на българския патриарх във Фенер? – Списание Международни отношения
[9] Св. Синод на Руската православна църква взе решение още през 2018 г. РПЦ да не споменава на богослужение Вселенския Константинополски патриарх Вартоломей и преустанови участието си в структурите, в които председатели или съпредседатели са представители на Константинопол, включително в епископските събрания в диаспора, в комисиите по богословски диалог и др. Повече виж на: Двери.бг.
[10] Русенският митрополит Наум остлужи рождественска литургия за българската общност в Истанбул • Християнство.бг
[11] „Толкова прекрасно се получи решението на Светия Синод на Българската православна църква и любезната покана на Негово светейшество архиепископа на Константинопол и Вселенски патриарх г-н Вартоломей, за да се осъществи първото мирно посещение на Негово светейшество българския патриарх Даниил в църквата-майка, архиепископията в Константинопол“, коментира митрополит Йоан, отдавайки голямо значение и на ордена, който БПЦ връчи на патриарх Вартоломей. Цялото участие виж тук.
[12] Виж страницата на архим. Харалампи Ничев в Мета.
[13] Всъщност Църквата в Северна Македония няма автокефален статут, а автономен. Автокефалният статут дава самостоятелност и административна независимост, но в канонично единство с другите автокефални църкви.
[14] От векове по икономия, Църквата се произнася чрез юридически актове (канони), томоси и грамоти за автокефалия от Вселенската патриаршия като Майка Църква при липсата на Вселенски събор. Повече виж на: Патриарх Даниил: Извиних се на Патриарх Вартоломей. Поисках прошка за едно писмо, което изпратих през 2019 г., но му заявих, че поддържам тезите в това писмо – Doxologia Infonews
[15] Писмо до Ловчанския митрополит Гавриил от Мелитополския и Запорожки митрополит Лука
[16] Митрополит Гавриил: Синодът не е изпращал Николай Пловдивски да служи с хора от неканоничната църква на Украйна. Това е негово лично пътуване | Glasove.com
[17] Интерфакс публикува наскоро изследване, в което се изнасят данни на ДЕСС, че между 2022 и 2025 г. близо 1400 религиозни общности са преминали от Украинската православна църква (Московска патриаршия) към Православната църква на Украйна (ПЦУ), съобщи Държавната служба за етнополитика и свобода на съвестта. По-специално, според отговора на Държавната етнополитика на запитване от агенция Интерфакс-Украйна, между 2022 и 2025 г. 1378 религиозни общности са решили да променят подчинението си по канонични и организационни въпроси от Украинската православна църква (Московска патриаршия) на Православната църква на Украйна. Отбелязва се, че 483 религиозни общности са взели такова решение през 2022 г., 471 религиозни общности през 2023 г., 233 религиозни общности през 2024 г. и 191 религиозни общности през 2025 г.
[18] Патриарх Вартоломей и папа Лъв XIV подписаха Съвместна декларация • Християнство.бг
[19] Патриах Даниил пред БНТ: „Няма православен християнин, когото да не го боли за това разединение. При посещението, в новините, в някои дори католически сайтове, много хора бяха въодушевени, че се е състояла такава среща, приветстват и се надяват в скоро време да има единство. В същото време имаше толкова коментари – и то в католически сайтове, които дават много добре богословски аргументиран отговор кога и как може да се случи това единство. Църквата не е просто една земна организация. Тя е Тяло Христово и за да имаме единство в това Тяло Христово, следва да имаме еднакво изповядване на вярата, еднакво познаване на Господ, еднакъв живот, еднакво разбиране за това как се постига единството ни с Бога, как се постига назначението на християнина – единението с Бога, обожението. И ако ние нямаме съгласие по тези въпроси, на практика нямаме единство в това Тяло. Така че, да, състоя се посещението на папа Лъв, мнозина християни са с очакване за, едва ли не, скорошно възстановяване на единството на Църквата, но това може да се случи след изчистване на тези проблемни места в изповядването на вярата“. Източник: Панорама – 09.01.2026 – Българска национална телевизия
[20] Проверих едно от твърденията на патриарха в интервюто, че 12 000 души са били арестувани в една от най-старите европейски демокрации заради мнение в интернет (цитирам по памет). Оказа се, че в статистиката става дума за обидни твърдения и полицейски проверки по оплаквания на граждани.
