Ренета Трифонова
Ренета Трифонова
В православните групи във фейсбук започнаха да се тълкуват канони. От сутрин до вечер. Тълкувателите не са съгласни, че любовта стои над канона, т.е. закона. Думите на св. ап. Павел до коринтяните „щом любов нямам, нищо не съм“ (1 Кор. 13:2) са забравени. Причината вероятно е, че ако го няма законът, животът на човека, който го смята за своя основа, губи смисъл.
Човекът обаче може да живее, дори без някога да е чувал за канони или да ги е чел, но не може да живее без любовта. Сам Христос нарече себе си не закон, а път, истина и живот. „Аз съм Пътят, Истината и Животът, никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене“ (Йоан 14:6); а за закона каза: „Вие, които желаете да се оправдавате чрез закона, сте се отлъчили от Христос, отпаднали сте от благодатта, а ние се надяваме и очакваме оправдание от вярата чрез Духа“ (Гал. 5: 4-5).
И апостолът продължава и изяснява причината – разглежданият въпрос за обрязването на евреите: „Защото в Христа Иисуса нито обрязването има сила, нито необрязването, но вярата, която действува чрез любов“ (Гал. 5: 6). Това го казва Павел, който като Савел – евреинът, законникът, е замерял с камъни св. архидякон Стефан и е преследвал християни именно заради закона.
Каноните никога не са били тълкувани извън контекста на времето, в което са писани и това винаги се е случвало с любов към човека. Защото както догматите (истините на вярата) стават указания за нравствения живот на християните, но те не са самата истина, а своеобразен пътен знак към нея, така и канонът не е сухо правило, а знание, което е преди всичко опит и действена вяра.
Точно както казва апостолът по-горе: законът няма сила без вярата, която действа чрез любовта. Затова и няма по-голям канон и закон от любовта към човека. Същата тази любов, заради която Христос наруши закона, за да го изпълни: „Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня“ (Мат. 5:17).
А изпълнението на закона е чрез вярата и в любовта и отново ап. Павел го изяснява в посланието до галатяните: „… като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа, и ние повярвахме в Христа Иисуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът“ (Гал. 2:16).
Законът, канонът, правилото без вяра и любов са мъртви, защото не могат да бъдат приложени към човека без делата на вярата и любовта. Ако започнем да прилагаме всички канони в тяхната строгост, няма да останат християни в църквата. А ако Бог започне така да прилага Своя закон към нас, както ние го прилагаме към ближните, дали някой от нас ще се спаси?
Християнството е единствената религия, която има Химн на любовта и Апостоли на любовта. По-често трябва да препрочитаме този химн. Който не е съгласен с апостола, пръв да хвърли камък срещу написаното от него и да докаже, че законът е повече от любовта:
„Да говоря всички езици човешки и дори ангелски,
щом любов нямам,
ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.
Да имам пророчески дар и да зная всички тайни,
да имам пълно знание за всички неща
и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, –
щом любов нямам,
нищо не съм.
И да раздам всичкия си имот,
да предам и тялото си на изгаряне, –
щом любов нямам,
нищо ме не ползува.
Любовта е дълготърпелива,
пълна с благост,
любовта не завижда,
любовта се не превъзнася,
не се гордее,
не безчинствува, не дири своето,
не се сърди, зло не мисли,
на неправда се не радва, а се радва на истина;
всичко извинява,
на всичко вярва,
на всичко се надява,
всичко претърпява.
Любовта никога не отпада,
а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат,
ако са езици, ще замлъкнат,
ако са знание, ще изчезнат.
Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;
но, кога дойде съвършеното знание, тогава това “донейде” ще изчезне.
Когато бях младенец,
като младенец говорех,
като младенец мислех
и като младенец разсъждавах;
а като станах мъж, оставих младенческото.
Сега виждаме смътно като през огледало,
а тогава – лице с лице;
сега зная донейде, а тогава ще позная,
както и бидох познат.
А сега остават тия три:
вяра,
надежда,
любов;
но по-голяма от тях
е любовта“.
(1 послание до Коринтяни, 13 гл.)
–––––––––––
P. S. Срещнах едно твърдение, че „Църквата е основана върху каноните“. Християните знаят, че когато тя е основавана, нито един канон все още не е бил написан. 
