Меню Затваряне

За книгата „Твърдина на православието. Прослава на св. Наум Охридски“

Проф. дфн Искра Христова-Шомова

Проф. дфн Искра Христова-Шомова

Тази книга е дело на колектив от Катедрата по кирилометодиевистика при Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Тя има предистория, която ще разкажа накратко. През 2006 г. във връзка с 1090-годишнината от успението на св. Климент Охридски тогавашният директор на Университетското издателство, г-н Димитър Томов, ми  предложи като на ръководител на Катедрата, да направим голям представителен том с произведения на нашия патрон. Събрахме се и решихме да включим в тома всички творби на старобългарския писател, за които е сигурно неговото авторство. Това са хомилиите, в които е отбелязано неговото име, и химнографските творби, в които името се пази в акростих. Така се събраха 27 слова и 17 служби. Включихме в тома и две творби, за които не е сигурно, че са негово дело, но е много вероятно. Това са Похвално слово за светите братя Кирил и Методий и Служба за св. Кирил. Добавихме и Службата за св. Климент Охридски като единствена оригинална старобългарска творба, посветена на него. Тъй като запазените преписи на Климентовите творби са от различни региони и с различни правописни особености, решихме да поместим неговите произведения в нормализиран вид. Така се появи книгата Св. Климент Охридски. Слова и служби, която съдържа 45 старобългарски произведения и техните преводи на съвременен български. Книгата е солиден том от 592 страници, богато илюстриран с множество изображения на св. Климент, снимки от Охрид, икони и фрески на светците, на които са посветени неговите творби. Подборът на творбите, нормализацията и преводите отнеха много време и изискваха сериозна редакторска работа. Петко Петков се зае с редактиране на старобългарските текстове, а аз – с редактирането на новобългарските преводи, както и с обяснителните бележки и информацията за отделните слова и служби. Оформител на книгата е Георги Върлинков. Тази работа с пет-шест коректури на книгата отне две години и видяхме красивия том едва през 2008 г. – тъкмо за 120-годишнината на Софийския университет.

През 2015 г. се замислихме как да отбележим 1100-годишнината от кончината на великия старобългарски проповедник и писател. Тогава нашата колежка Венета Савова предложи да издадем неговите служби. Запазени са две старобългарски служби за св. Климент, и двете запазени в единствени преписи. Първата е старобългарска, написана скоро след неговата кончина, а втората е преведена от гръцки. Забележителното е това, че единствените преписи и на двете служби се пазят в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Сякаш като компенсация за стотиците български ръкописи, пръснати в многобройни чужди книгохранилища, съдбата е решила точно тези два ръкописа да се запазят в България. Старобългарската служба се пази в Охридския миней, ръкопис № 122 от Националната библиотека, празничен миней от 1435 г., а преводната служба се намира в Стружкия миней, ръкопис № 542 от Националната библиотека, част от празничен миней от първите десетилетия на ХV в. Двата ръкописа си приличат изключително много по оформлението, почерците на книжовниците и състава. Без колебание може да се каже, че са създадени в един и същ книжовен център и той е Охридският. Отново съставители и редактори на книгата бяхме аз и Петко Петков, като към нас се присъедини и Венета Савова. В книгата включихме двете старобългарски служби, речник-индекси, преводи на новобългарски и изследвания към тях, както и гръцките текстове на преводната служба, които издирихме от различни източници – печатни и ръкописни. Добавихме и църковнославянските служби за св. Климент Охридски, съставени от Калистрат Зографски и Партений Левкийски. Поместихме и още две изследвания: от Ралица Русева за изображенията на св. Климент Охридски и от напусналия ни твърде млад Росен Савов за диоцеза на св. Климент. По предложение на Венета Савова нарекохме тази книга „Песни за Климент”. Тя също е снабдена с множество илюстрации: фрески и икони на св. Климент, снимки от ръкописи, изгледи от град Охрид и околните манастири. По това време аз подготвях и друга книга, посветена на св. Климент – издание на неговите Общи служби, а Венета Савова завършваше своя труд за химнографските творби, посветени на св. Алексий Човек Божи, централно място сред които заема службата от св. Климент Охридски. Затова реших да обединим трите книги в една библиотека, която да включва изследвания за св. Климент Охридски. Така ми дойде на ум названието Библиотека Охридски извори, в която да излизат трудове, посветени не само на св. Климент, а и на различни книжовни паметници, свързани с град Охрид. До 2022 г. излязоха девет тома от Библиотека Охридски извори: Песни за Климент (2016), Песни от Климент. Служби за пророк, апостол, отец, мъченик и мъченица (2017, от Искра Христова-Шомова), Песни от Климент. Химнографската прослава на св. Алексий Човек Божи (2017, от Венета Савова), Драготин миней. Български ръкопис от началото на ХІІ в. (2018, от Искра Христова-Шомова), Песни за св. Йоан Владимир (2018, от Венета Савова), Драготин апостол. Български ръкопис от ХІІ-ХІІІ в. (2019, от Петко Петков и Искра Христова-Шомова), Слово за Въведение Богородично от охридския архиепископ Теофилакт Български (2019, от Искра Христова-Шомова), Охридски миней. Първа част (2020, от Искра Христова-Шомова), Охридски миней. Втора част (2022, от Искра Христова-Шомова).

В началото на 2022 г. Петко Петков ми каза, че вече е крайно време да посветим един том от Библиотека Охридски извори на св. Наум Охридски. Събрахме се отново тримата с него и с Венета Савова и решихме да включим в тома всички известни творби, посветени на св. Наум, както и единственото старобългарско произведение, за което е сигурно неговото авторство.

Запазени са няколко средновековни жития и служби на св. Наум, старобългарски и гръцки. Първото житие вероятно е написано скоро след смъртта на светеца. Открито е през 1906 г. от Йордан Иванов в Зографския манастир, в ръкопис № 47, Стишен пролог от началото на ХVІ в. Зографският пролог е забележителен ръкопис, който се отличава с големия брой (седем) проложни жития на български и сръбски светци: св. Петка Търновска, св. Йоан Рилски, св. Иларион Мъгленски, св. Михаил Воин, св. Сава Сръбски, св. Симеон Сръбски, св. Климент Охридски, св. Наум Охридски, св. Еразъм Охридски. Второто житие на св. Наум, също старобългарска творба, вероятно възникнала малко по-късно от Първото житие, е открито през 80-те години на ХІХ в. от Йордан Хаджиконстантинов – Джинот, който го предава на сръбския учен Панте Сречкович. Публикувано е през 1885 г. от Люба Ковачевич в Гласник, а след това е препечатано от Пьотър Лавров и Йордан Иванов. Ръкописът с Житието е постъпил в Белгарадската библиотека и е изгорял при бомбардировка през Втората световна война.

Първото гръцко житие на св. Наум е пространно. То е открито през 1938 г. от Иван Дуйчев в ръкопис от 1646 г. от Атинската библиотека № 827  в състава на Служба за св. Наум. Публикувано е за първи път от Ерих Трап. Подобно на Пространното житие на св. Климент Охридски от Теофилакт Български, и в него животът на светеца е поставен на широк исторически фон, с обстоен разказ за Кирил и Методий и за техните ученици. Съществена характеристика на Житието е това, че дейността на Светите братя и на техните ученици се отнася не общо към славяните, а конкретно към българите, което говори за това, че то е създадено сравнително късно, като за написването му е използвано Теофилактовото Житие на св. Климент. Въз основа на Пространното гръцко житие е съставено Проложно житие, което се включва в Службата на св. Наум, публикувана в няколко старопечатни издания. Гръцката Служба за св. Наум е известна от атинския ръкопис № 827, в който е поместено и неговото Житие, от един ръкопис от ХVІІ в., който се пази в Българския исторически архив в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” под сигнатура № ІІА7793 от 1690-1694 г., и от няколко старопечатни издания (Венеция 1695, Мосхопол 1740 и 1742, Лайпциг 1761, Виена 1824). В основата на публикуваните гръцки служби на св. Наум стоят едни и същи песнопения, но има някои вариации и различни добавки.

Гръцката Служба заедно с Проложното житие има средновековен славянски превод, запазен в единствен препис от ХVІІІ в. Преводът обаче е по-ранен, вероятно може да се отнесе към ХІV-ХV в. Ръкописът, в който Пьотър Лавров открива Службата с Проложното житие, вече не съществува. Бил е притежание на Белградската библиотека и е имал същата злощастна съдба като ръкописа с Второто старобългарско житие: изгорял е през Втората световна война. Това е служба, оформена според изискванията на Йерусалимския устав за първостепенен празник. Тя е триделна с малка и велика вечерня, с над 20 стихири в двата вечерни дяла, със стихири за литията, със завършващи богородични след славите, с два канона за светеца, а в повечето източници след нея е даден и специален Молебен канон към св. Наум, определян в гръцките източници като панихис, т.е. предназначен за всенощно бдение. Тази толкова пространна и тържествена служба може да е имала само едно предназначение – тя е била изпълнявана в манастира на св. Наум, където се пазят и неговите чудотворни мощи.

През 1800 г. е написан нов Молебен канон за св. Наум от Йоасаф, митрополит на Мосхопол и Корча, и неговия племенник архимандрит Йосиф. Този канон беше открит от Констанитинос Нихоритис и публикуван в неговата книга за Светите братя Кирил и Методий, а през 2006 г. гръцкият учен публикува и български превод на канона. В канона се говори за земите, в които се почита паметта на св. Наум: земята на Охрид и Берат, Корча, Пелагония, Мосхопол, Виткуки; св. Наум е наречен покровител на българите и на Албания.

Почитта към св. Наум, както и почитта към св. Климент, намира своето развитие в Зографския манастир. Към края на ХІХ в. зографският монах отец Калистрат въз основа на мосхополското издание от 1742 г. съставя църковнославянска Служба на св. Наум. Тази служба е запазена в шест ръкописа. По-късно епископ Партений Левкийски включва в сборника със служби за светите Седмочисленици Служба за св. Наум. Той използва песнопенията от Службата на Калистрат, но със съществени поправки на текста и с добавен още един канон за св. Наум и Канон за Предпразненство на Рождество Христово от Йосиф Песнописец с азбучен акростих.

Всички тези произведения са включени в нашето издание, като към средновековните творби са добавени речник-индекси и новобългарски преводи. Поместихме и Канона за св. апостол Андрей, в чийто акростих се чете името на св. Наум Охридски. В началото на книгата направихме преглед на текстовете, посветени на св. Наум Охридски през вековете. След него включихме мащабното изследване на Ралица Русева върху традицията на изображениета на св. Наум Охридски от ХІV до ХІХ в. Ралица Русева е сред най-добрите познавачи в световен мащаб на иконописната традиция на св. Кирил и Методий и техните ученици. От нейното проучване става ясно, че св. Наум е българският светец с най-много и най-разнообразни изображения. Впечатление правят многобройните негови икони с житиеписни сцени, както и свитъците с текстове, които той държи на фреските и иконите. В изследването на Ралица Русева е включен и анализ на текстовете от свитъците. Тя предостави за книгата и богат снимков материал на изображения на светеца, като голяма част от тях са публикувани в нея за първи път. 

Текстовете в прослава на св. Наум са различни по жанр и от разнородни източници: някои от тях се публикуват по налични ръкописи, а други повтарят предишни публикации.  Освен това някои са наративи, а други са песнопения, някои са оригинални старобългарски, а други са преводни. Затова се наложи за всеки текст да се изработят индивидуални принципи на публикуване в зависимост от източника и количеството на известните преписи.

Първо житие на св. Наум Охридски е известно по единствен препис, който за щастие е запазен до днес в ръкопис № 47 от Зографския манастир. Публикувано е според съвременните принципи на дипломатично издание. Публикацията и речник-индексът са подготвени от Димитър Пеев, който години наред работи в Зографския манастир. В изданието поместихме и снимките от ръкописа, за което сме признателни на отзивчивостта на библиотекаря на Зографската света обител, отец Атанасий. Новобългарският превод е от Климентина Иванова. Второто житие на св. Наум Охридски също е известно по единствен препис, който за съжаление е унищожен. Изданието е въз основа на предходната публикация на Йордан Иванов. За нуждите на речника беше направена сегментация на текста. Публикацията, сегментацията и речник-индексът са подготвени от Камелия Христова-Йорданова. Новобългарският превод е от Климентина Иванова.

Средновековният славянски текст на Службата с Проложното житие на св. Наум Охридски е открит в единствен препис, съхраняван в Белградската народна библиотека и унищожен през Втората световна война. Публикацията на текста е въз основа на изданието на Пьотър Лавров. Успоредно е даден гръцкият текст според най-близкия източник: Венецианското издание от 1695 г. Публикацията на текста на Службата заедно с Проложното житие е подготвена от Искра Христова-Шомова. Гръцките текстове на Службата и на Проложното житие са подготвени от Иван П. Петров, отличен познавач както на старобългарския, така и на гръцкия език. Искра Христова-Шомова направи сегментация на текста на Проложното житие и изработи речник-индекс с гръцки съответствия към него. Речник-индексът с гръцките съответствия (където са налични) към Службата е направен от Искра Христова-Шомова (на великата вечерня, седалния, кондака, икоса и Молебния канон), Ива Трифонова (на двата канона от Константин Кавасила) и Иван П. Петров (на малката вечерня). Гръцките съответствия и в двата речника са редактирани от Иван П. Петров. Гръцко-славянските индекси са направени от Иван П. Петров. Новобългарските преводи на Службата и на Проложното житие са от Искра Христова-Шомова. Добавихме и съпоставително изследване на лексиката на трите жития и анализ на превода на Службата от Искра Христова-Шомова.

Публикацията на Църковнославянска служба, съставена от Калистрат Зографски въз основа на негов превод на песнопения от гръцките служби, е подготвена от Петко Петков по ръкопис от Зографския манастир № 318 от 1895 г., писан от Иринарх Трудолюбец. Този ръкопис беше открит преди десетина години от Петко Петков при работата му в библиотеката на Зографския манастир. Публикацията на Църковнославянската служба, редактирана и допълнена от Партений Левкийски, също  е подготвена от Петко Петков, въз основа на печатното издание. Акатистът на св. Наум с Молитва към светеца са известни по единствен препис от 1931 г., за който съобщава македонският учен Михайло Георгиевски. Не можахме да се доберем до този ръкопис, но намерихме електронна публикация на Акатиста и Молитвата на църковнославянски с граждански шрифт. Текстът на църковнославянски със спазване на правописните норми беше подготвен от Петко Петков.

Канонът за св. апостол Андрей Първозвани от Наум Охридски е известен досега по пет преписа. Най-старият препис в Зографския миней от ХІІІ в. е открит от Стефан Кожухаров. Следващите три преписа бяха намерени и публикувани от Георги Попов, а петият препис е открит от руския учен Анатолий Турилов. Тук публикуваме Канона по най-стария препис, в който акростихът се пази най-добре, с разночетения по останалите преписи. Публикацията на текста е на Ценка Досева, която от години работи със Зографския миней, а разночетенията са подготвени от Петко Петков. В книгата включихме и статията от Георги Попов „Св. Наум Охридски като химнописец”. За съжаление големият български учен не можа да види книгата, напусна ни няколко седмици преди тя да излезе.

Изданието завършва с Молитва към нашия учител св. Наум Охридски Чудотворец. Поместихме превод на църковнославянската молитва към светеца, като текстът е обогатен и с някои тропари от неговата Служба. Преводът е на Искра Христова-Шомова.

Всички публикации на текстове и речници са под редакцията на Искра Христова-Шомова. Гръцките текстове са под редакцията на Иван П. Петров.

Така беше създаден десетият том от Библиотека Охридски извори. Неговата корица, както и форзацът бяха изработени от Самуил Шомов. За отличното отпечатване на книгата с цветни изображения сме задължени на Университетското издателство „Св. Климент Охридски” и лично на неговия директор Валери Стефанов.

Когато мислехме какво да е заглавието на книгата, първоначално се спряхме на Прослава на св. Наум Охридски. Но това заглавие ни се стори скучно и неизразително. Тогава Петко Петков предложи да използваме цитат от неговата служба. И така се спряхме на израза Твърдина на православието, който заимствахме от един тропар за светеца, който поставихме и като мото на книгата:

Пресвети отче, получил премъдрост

и благодат от божествения Дух,

научил българския народ на благочестие,

Науме, опора и твърдина на православието,

украса за всчки преподобни!

Понеже имаш дръзновение към Бога,

моли го да спаси нашите души!

Проф. дфн Искра Христова-Шомова работи в Катедрата по кирилометодиевистика на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Преподава по старобългарски език и по различни дисциплини в магистърските програми Старобългаристика и Опазване на книжовното наследство: Лингвистика на текста, Език и мит, Светци и святост в България и във Византия, Библия и екзегеза, Славянска химнография. Автор е на книгите Речник на словата на Климент Охридски (1994), Служебният Апостол в славянската ръкописна традиция. Т. І. Изследване на библейския текст (2004), Т. ІІ. Изследване на синаксарите (2012), Книга Йов с тълкувания в славянски превод (2007), Свети Климент Охридски. Слова и служби (2008, с колектив), Бог бе Слово (2016), Песни за Климент (2016, с колектив), Песни от Климент (2017), Святой Климент Охридский. Общие службы (Москва-Брюссель 2017), Драготин Миней. Български ръкопис от началото на ХІІ в. (2018), Слово за Въведение Богородично от Охридския архиепископ Теофилакт Български (2019), Драготин апостол. Български ръкопис от ХІІ-ХІІІ в. (2019, в съавторство с Петко Петков), Охридски миней. Първа част (2020), Втора част (2022), Apostolus Eninensis. Editio nova (2022, в съавторство с Хайнц Миклас и Даниел Йорданов), Славянски и гръцки ръкописи в Регионалния исторически музей – Ловеч (2022, в съавторство с Боряна Христова и Елисавета Мусакова), Твърдина на православието. Прослава на св. Наум Охридски (2023, с колектив). Участва в изданието на хърватския глаголически паметник Втори берамски бревиар: Drugi Beramski brevijar. Hrvatskoglagoljski rukopis 15. stoleća. Glavni urednik M. Mihaljević (Zagreb, 2018).

––––––

Източник: Вяра и Дело, брой 4 (42), година IX, август 2023 г.

Posted in Вяра и Дело

Вижте още: