Ренета Трифонова
На книжния пазар излезе книгата на д-р Стефка Кънчева „За кого говори пророкът“ на Университетското издателство на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. За първи път е издадена през 2012 г., но поради отдавна изчерпания тираж и интересът към нея, през октомври 2020 г. излезе допечатка на издателството.
Изданието включва изследване и тълкувание на текстове в Стария Завет от книгата на св. пророк Исаия (старозаветна екзегеза), полезно не само за студенти в богословските факултети, но и за християни, които се интересуват от събитията и персонажите от старозаветно време.
Ето какво казва авторът за своята книга:
„Преди повече от две хиляди години на прашния път между Йерусалим и Газа един етиопски велможа, който четял Писанието, се обърнал с въпрос към апостол Филип: “За кого говори това пророкът? За себе си ли, или за другиго някого?” (Деян. 8:34). И апостолът, казва ев. Лука, “като начена от това Писание” започнал да благовести за Спасителя…
Въпросът на етиопеца За кого говори това пророкът? се задава и до ден днешен по отношение на текста от книгата на св. пророк Исаия 52:13–53:12 – четвъртата песен за Раба Господен. През вековете са създадени много теории, написани са книги, дори повече, отколкото може да се прочете за един човешки живот и все още се търси отговор на въпроса: За кого говори пророкът? Кой е този Раб Господен, който не е наречен по име от боговдъхновения пророк?
Господ Иисус Христос отнася към Себе Си откъси от четвърта песен, апостолите виждат в Негово лице изпълнение на пророчеството на Исаия. Сред отците и писателите на Църквата не се прокрадва дори и съмнение, че в Ис. 52:13–53:12 пророкът описва страданията на Месия. Юдейските тълкуватели от първите векове след Христа разбират откъса месиански, но не могат да приемат идеята, че Месия може да страда. Равините от Х–ХІІ в. приемат, че пророкът говори за страданията на богоизбрания народ…
Настоящото изследване си поставя за цел да покаже, че четвърта песен за Раба Господен (Ис. 52:13–53:12) е пророчество за страданията на Спасителя и така тя е била възприемана в Църквата от времето на апостолите до днес. Тази песен е основополагащ текст по отношение на месианската идея. Като следствие от това, откъсът от Ис. 52:13–53:12 има проекции в новозаветното откровение и в светоотеческата традиция, свързани с кеносиса и страданията и на Иисус Христос, и в богослужението на Православната църква“.
Авторът д-р Стефка Кънчева е преподавател по старозаветна библеистика. Специализирала е в Гръцкия православен институт „Св. Кръст” (Бостън, САЩ) като Фулбрайтов стипендиант. Участник е в научни форуми в страната и в чужбина. Член е на Collegium Biblicum Bulgaricum и Съюз на учените в България – клон Велико Търново, секция „Интердисциплинарни изследвания“. Научните й интереси са в областта на тълкуванието на Писанието в богослужението на Църквата. Освен автор на монографията „За кого говори пророкът? (екзегеза на Ис.52:13–53:12)” (УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2013), тя има и редица други публикации, които можете да видите тук.
„За кого говори пророкът?“ разглежда исагогически проблеми относно книгата на св. прор. Исаия (с оглед тълкуването на Ис. (52:13-53:12), Рабът Господен, Ис. (52:13-53:12) в старозаветно време, в Новия Завет и в съчиненията на църковните отци и писатели от I-IV век, тълкувания на четвърта песен за Раба Господен, Месия ли е Рабът Господен от Исаия (52:13-53:12) и др.
За читателите публикуваме и част от преговора към книгата:
„Велики петък… Макар и облечен в пролетната си красота, този ден е някак особен – притихнал и тъжен. Ден, в който – казват – че дори и птиците не пеят и не вият гнезда…
Днес виси на дърво Този, Който надвеси земята над водите;
с венец трънен се увенчава Този, Който е Цар на ангелите;
в лъжлива багреница се облича Този, Който облича небето с облаци;
плесница приема Този, Който в Йордан освободи Адам;
с гвоздеи се приковава Женихът на Църквата;
с копие се пробожда Синът на Дева….
Прозвучава пророчеството на Исаия:
„Ето, Моят Раб ще се въздигне, възвиси и възвеличи… Той беше презрян и унизен пред людете, мъж на скърби и изпитал недъзи, и ние отвръщахме от Него лице си; Той беше презиран, и ние за нищо Го не смятахме. Но Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи… Той бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир биде върху Него… Господ възложи върху Него греховете на всинца ни. Той бе измъчван, но страдаше доброволно и уста Си не отваряше; като овца биде Той заведен на клане, и както агне пред стригачите си е безгласно, така и Той не отваряше уста Си.”
Нима не са Го познали? Как са разбирани думите на пророк Исаия преди идването на Спасителя? Как се разбират днес? Започнах да търся отговор на тези въпроси и така се роди това изследване. Тръгнах от въпроса на етиопския велможа, зададен към апостол Филип, минах през въпросите, задавани в следващите векове, през съмненията изказани от мнозина изследователи… Докато работих върху темата, минаха няколко Велики петъка… и колкото повече напредваше работата, толкова по-уверено можех да си отговоря, че пророчеството е за „Христос, Пасхата наша… заклан за нас” (1 Кор. 5:7)“.
