Меню Затваряне

“Консерватизмът” на религиозното чувство е дълбоко чужд на християнското Предание

„Ето така именно „религиозното чувство“, а не вярата в първоначалния християнски смисъл доминира, ако не и напълно царува в съвременната православна „църковност“.

Обикновено тази постепенно извършваща се подмяна на вярата остава незабелязана, защото отвън, на повърхността на църковния живот религиозното чувство най-често се проявява като едва ли не стопроцентов стожер на истинската „църковност“ и на „истинското православие“.

В православния му вариант то се изразява във вътрешна привързаност към обредите, обичаите, традициите, към всички външни форми на църковния живот. И ето, по причина на тази външна „църковност“ на религиозното чувство, толкова много хора не разбират, че присъщия му консерватизъм е на практика „псевдоконсерватизъм“, дълбоко чужд, дори враждебен на изначалното християнско предание. Това е консерватизъм на формата, не само без отношение към съдържанието, т.е. към въплътената в него вяра, но и фактически отричащ самото наличие на вътрешно съдържание.

Ако религиозното чувство е толкова „консервативно“, толкова привързано към формата, че всяка, даже и най-незначителната промяна го тревожи и дразни, това е, защото именно от формата („формата сама по себе си“), от нейната неизменност, свещеност, красота то е породено и се подхранва, в нея намира онова удовлетворение, в търсенето на което е самата същност на религиозното чувство. Затова още повече го тревожи и дразни всеки опит за осмисляне на формата, търсенето на въплътената и изявена в нея истина – ето тук, и съвсем естествено, религиозното чувство усеща смъртоносната опасност за себе си – надвисналия над него съд на вярата“.

Протойерей Александър Шмеман
“Евхаристията – тайнство на Царството”

Posted in Шарени мисли

Вижте още: