Християнство.бг
Един от ключовите проблеми на руското православие (поне в настоящия момент) е, че значителна част от духовенството, което смята себе си за основен пазител и носител на Божественото Откровение, не се нуждае от „братя и сестри“.
То има нужда от „роби“. И то не „Божии“, а свои собствени, които да ходят където им се каже и да правят каквото им се каже.
То се опитва да наложи това духовно робство с всички достъпни му средства: от лъжи и манипулиране на цитати от Свещеното Писание до заплахи за задгробната участ, а също така и с Наказателния кодекс.
А в крайните му прояви се стига дори до налудничавото бълнуване за „свещена война” и „изгаряне” на всички инакомислещи. Това всъщност са седем милиарда души, от които те не съставляват дори стотна от процента.
При това те премълчават или забравят, че послушанието и подчинението към наставниците се отнася не до каквито и да било думи и дела, а само по отношение на това, което допринася за нашето спасение и доближаването ни до Бога.
И това е ясно казано от самия Христос:
„Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец.“ (Мат. 5:16).
Добри дела, а не огън, насилие и меч очаква Господ от нас. Милост и състрадание Той ни заповядва и да служим един на друг. Не само на „братята и сестрите“, но и на враговете „самаряни“. С любов Той ни призовава да печелим сърцата, а не със заплахи и със силата на оръжието.
И който, следвайки Христа, проповядва това слово Господне, не се нуждае нито от огън, нито от меч, нито от робско послушание, нито от заплахи. Любовта не изисква принуда и не се нуждае от насилие. Любовта и свободата са неразделни. Така, както са неотделими злото и робството.
„Където е Духът Господен, там е свобода“ (2 Кор. 3:17). Не свободата да се греши, а свободата да се живее в любов и единодушие, да обичаш и да бъдеш обичан. Отхвърляйки фалшивите идоли, каквото и име да носят, с една уста и едно сърце да прославяме Бога Отца на нашия Господ Иисус Христос.
Нашето покорство към Него е покорството на любовта, а не на робските окови. И в това и клирикът, и мирянинът, са равни.
И ние не сме роби един другиму, но както духовенството, така и миряните, сме „царствено свещенство, народ свет, люде придобити, за да възвестите съвършенствата на Оногова, Който ви е призовал от тъмнина в чудната Своя светлина“ (1 Петр. 2:9).
Християните не трябва да носят огън и меч на другите хора, а словото на любовта, пълно със сила и Дух. Противопоставяйки го на злото и насилието. Не одобрявайки греха, но и не забравяйки, че главното в закона е „правосъдие, милост и вяра“ (Мат. 23:23).
Който проповядва нещо различно от заповедта на любовта (за която е „целият закон и пророците“ (Мат. 22:40), не само не трябва да бъде слушан, но нека бъде анатемосан и в този век, и в бъдещия (Гал. 1:8)!
Внимавайте тогава, да не би някой малко по малко, стъпка по стъпка, да ви отнеме свободата, която ви е дарена. „И тъй, стойте твърдо в свободата, която Христос ни дарува, и не се подлагайте пак под робско иго.“ (Гал. 5:1).
––––
Превод: архим. Никанор
