За малката градина на Пресвета Богородица в София

Свещ. Серафим (Огнян) Рангачев

С наближаването на светлия празник Въведение на Пресветата Богородица в храма, напълно редно е да се спомене за тази особена част от град София, която е територия на Пресветата Богородица. Да. Наистина е така. Това е факт, нямащ нищо общо с разни „идеално прави линии“, с „образи, получаващи се при съединяване на точки в картата“ и други плодове на религиозно-истеричните състояния. Богородичната територия в София реално съществува. И се състои от три граничещи взаимно една с друга енории, чийто храмове са под закрилата на Всецарицата.

Те са енория „Покров Богородичен-Всех скорбящих Радост“- този храм държи най-малката по територия софийска енория, но под неговия купол за богослужение винаги са идвали и идват хора от цялата столица; енория „Рождество Богородично“, която обхваща жк. „Лагера“ и Земляне; и енория „Успение Богородично“, в чийто предели са кварталите „Хиподрума“ и „Бели Брези“, „Стрелбище“, а до строителството на храм „Св. Стефан“ (вървящо отчайващо бавно впрочем) към нея се числяха също кварталите „Гоце Делчев“ (бившия Емил Марков) и „Мотописта“.

Защо трябва да се спомене за тази територия на Пречистата в Столицата? Само заради това, че географски тези три Богородични енории образуват едно цяло и това се е случило напълно формално? Не, разбира се! Историите на енорийските храмове разкриват как по Божия Промисъл във всеки един от тях става явно всичко истинно, писано в Акатиста на Пресветата Богородица и в посветените на нея канони.

Храмът „Покров Богородичен – Всех скорбящих Радост“ дълго време обгрижва духовно осиротелите, бедстващите, мизерстващите, осакатените и болните, намерили подслон, защита и грижа под покрива на приюта, също носещ името „Всех скорбящих Радост“- едно велико дело (и храмът, и приютът) на Йорданка Филаретова. Заради което и до днес сред старите софийски фамилии храмът е известен като „Филаретовата църква“.

Получава енорийската територия, за да бъде спасен от разрушаване – след като комунистическите власти премахват приюта, считали храмовата сграда за излишна и я нарочили за събаряне. Е, не можаха да изпълнят пъкления си замисъл. Но дори и в онези тежки за вярата години, мнозина наранени и унизени от житейската злоба намираха утеха в този храм и чрез ласките на Пречистата Богородица са се вдигали, за да живеят смислено. Същото се случва и днес в този храм, част от Покрова на Всевъзпяваната.

А другите два храма са били енорийски на групи от особено тежко пострадали и измъчващи се хора: „Рождество Богородично“ е обгрижвал добруджанските бежанци, а „Успение Богородично“ – бежанците от Тракия, които в своето бягство от репресии и избиване стигат до София и се установяват в нея. Истинското име на голяма част от „Лагера“ всъщност е „Добруджанския квартал“, а днешните „Стрелбище“ и „Гоце Делчев“ са два от трите Тракийски столични квартала.

Пак по Божий Промисъл става така, че загубилите своите родни места и домове, принудените да изоставят гробовете на скъпите им предци, тези, на които всичко скъпо е било отнето от войната, осиротелите, обеднелите, изстрадалите много по време на бягството си, изнурително скитащи се из Родината, докато намерят места, където да останат, намират утехата, подкрепата и ласката точно на Всеблагата, която за всички унизени и страдащи се моли постоянно и която е Подкрепа за всички унизени и угнетени – Пречистата Дева. И под крилете на нейната помощ, започват да градят живота си отново.

И така, тази географско-формална територия на три взаимно граничещи си Богородични енории става истинска малка Градина на Пречистата. Градина, в която са цъфтяли и цъфтят любовта, подкрепата, духовното лечение, милостта, които Всесвятата обилно дава на всички, идпаднали в беда и поверени на нейната закрила.