Ренета Трифонова
Ренета Трифонова
Днес видях детски кукерски маски в медиите и си спомних как преди три месеца прочетох всякакви мнения за други маски – тези за Хелоуин. Както всяка година, едни големи смелчаци с огромни плашещи букви и обидни епитети критикуваха родителите, които са позволили на децата си да сложат хелоуинска маска или да направят тиквен фенер. А на моята страница се разрази истинска буря, защото един свещеник си позволи да каже, че всеки може да празнува в свободна страна това, което му носи радост, а ние – християните, имаме какво да празнуваме – християнски празници (тук). И беше прав – в България всеки е свободен да се самоопредели и да празнува каквото поиска.
За друго обаче става въпрос в днешния текст.
От няколко дни маските са разменени – Хелоуин вече премина, а по улиците на някои градове в България има кукерски шествия и кукерски танци, гонещи злите духове. В шествията участват и деца, които слагат кукерски маски и също гонят зли духове, а в училище и детските градини децата масово правят подобни маски. Забележете – децата не се рисуват пред огледалото с гримовете на майките си, за да звънят на вратата ви и да искат лакомства, а направо участват в шествие, което гони зли духове.
Не виждам обаче никакво притеснение и никаква критика на това явление. Всички, които рисуваха дяволски рога на хеолуинските маски, сега мълчат невинно за кукерските маски, които са с още по-големи рога. Цели градове правят шествия, гонещи злото, но на борците с жълтите тикви това не прави абсолютно никакво впечатление! Защо е тази двойнственост? Къде изчезна смелостта?
Бих искала да припомня, че християнинът трябва да бъде честен първо пред себе си. И така, както се изказва за един недостатък, да има смелостта да се изкаже и за друг. Ако сте говорили против Хелоуин, защо мълчите за кукерството, което е не някакъв детски маскарад, а направо диво езичество?
Ето снимки на деца с кукерски маски – сигурно преди това пак същите деца са слагали и хелоуински маски. Пълно е в медиите със снимки на детски маски за Сурва. Дали ще отиде някой от изобличителите на Хелоуин сега, по време на кукерските шествия в Перник или в Ямбол, и ще извика на празнуващите, че кукерството е „дяволска работа“? Съмнявам се да има такива смелчаци сред борците с маските. Във фейсбук обаче е друго – вкъщи на топло пред компютъра и клавиатурата, човек може да бъде „истински“ православен и „смел“ изобличител на злото у другите.
Може би затова, познавайки дълбините на човешката душа, Христос е говорел с изобличение не към грешниците – блудниците и митарите – и дори не към езичниците – не, с тях е беседвал и е сядал заедно на трапезата, за което често е бил упрекван. С лицемерите обаче е бил изключително строг и ги е изобличавал безпощадно, и това може да се прочете в Евангелието.
Публикувам по темата статията на богослова Атанас Ваташки, която дава поглед върху това лицемерие – за чуждото езичество, което е дяволско, защото е чуждо, и за нашето, родно езичество, което е добро, защото е българско и патриотично да си езичник.
Ето какво пише г-н Ваташки, а целият текст можете да прочетете в статията му в посочения линк:
„Не е вярно, че Хелоуин е нехарактерен за нашата култура – негова аналогия е кукерството, при което отново чрез имитиране на злите сили, последните трябва да бъдат уплашени. За разлика от Хелоуин, кукерството се счита напълно в реда на нещата, защото се приема като български обичай, който трябва да буди възхищение и патриотизъм. И точно в този контекст Хелоуин се счита за отблъскващ – не заради същността си, а само заради това, че няма щастието да бъде български. Кукерството може да е аналогично на Хелоуин, може да е езическо, но се приема, че „поне си е наше“. И тук изниква въпросът: нима бихме се поклонили на Сатаната, ако той беше българин? Нима бихме приели исляма, ако той, а не православието, беше традиционен за нашия народ? Всеки патриотизъм, който е извън Бога и води далеч от Него, не струва пукната пара. Много е тъжно, когато виждаме днес как българската душа се разтваря в езичеството. Да се отдалечаваш от Бога по един или друг начин, това е основният смисъл на понятието „грях“. А суеверието и страхът от тъмните сили, които се изразяват било от Хелоуин, било от кукерството, води точно натам. Българите на този етап не могат да осъзнаят, че средството за противодействие на Хелоуин не са нашите традиции, а нашата вяра. Съществува алтернатива на мъртвото езичество и тя е живият Бог.
Проблемът на езичеството не е толкова във формата, колкото в същността. Вярването, че злото може да се изгони, като по някакъв начин бъде уплашено от човека, е несъстоятелно. По този начин вниманието ни се насочва към злото вън от нас, вместо към злото вътре в нас. А последното е много по-опасно. Ако човек се научи на една духовна хигиена, онова, което е вън от него, не би го притеснявало. То няма да е вече източник на уплаха, страх. Защото тъмните сили нямат власт над вярващия при условие, че той е наистина отдаден на Бога. Когато обаче в своите мисли, думи и действия човекът се отдалечава от Бога, той им става подвластен. Последните не се плашат от костюми и маски, звънци и тикви, хора́ и огньове, а единствено от светлината на Бога, сияеща в човека. Затова защита от злото откриваме не чрез преобличане, а чрез праведен и свят живот в Църквата, която ни дава средствата за нов живот, в който вече няма място за страха от демоните, злото и смъртта.
Негативната реакция срещу Хелоуин сред българите за съжаление не е плод на силна православна вяра, а на неприязън към чуждото. Тя не е градивна, а разрушителна. Всъщност колкото и да атакуват Хелоуин някои “традиционалисти“, истината е, че той чудесно се вписва в българския езически контекст, където се ходи на църква, защото такава е традицията, децата се кръщават, „за да бъдат пазени от уроки“, където свещеникът е вид магьосник, свещите – средство за здраве, мястото под купола на храма – „място за зареждане с енергия“, мартеницата – талисман, гробовете – места, където се оставя храна, „за да ядат мъртвите“, Ванга – пророчица и светица, а Иисус Христос – просветен човек, наред с Буда, Ганди и Дънов, но не и Господ Бог. Проявленията на езичеството са различни, но общото между тях е отдалечеността им от истинската вяра, която се заменя с един фалш. Хелоуин е просто поредната частица от този пъзел“.
Цялата статия на Атанас Ваташки виж в: Хелоуин, кукерството и съвременното (полу)езичество | Преспански
P.S. Снимките са на деца, участници в шествия на кукери, които гонят злите духове.
Източник на изображенията: Делник – Деца продължават традицията на кукерите
