
Свещ. Йоан Бурдин
За 600 години – от кръщението на Рус до Съборите от 1547-49 г., Църквата е канонизирала само 68 души.
Всъщност, това е удивителен факт, понеже времената изглеждат бурни – борба срещу езичеството, междуособици, иготото и т.н. И няма дори 70 светци! Даже Димитрий Донски и Александър Невски не са били включени сред светиите. Да не говорим за Андрей Рубльов…
Затова пък на споменатите събори цели 40 или 46, казват – от държавнически съображения – за да знаят гърците и поляците, че ненапразно Русия пази православната вяра. Вижте ни колко много светци имаме!
А през следващите 170 години – още 150! „Русия не е богата на угощения, но е богата на манастири“…
Петър Велики слага край на тази „надпревара за канонизиране“. От 1721 г. до революцията в 1917г. списъкът на светиите се изготвя от Синода и се подписва от императора. И веднага руската земя обеднява откъм святост: за двеста години са прославени само 12 души. От тях 7 са вече при Николай II, т.е. в самия край на този период.
Още 7 светци са канонизирани през 7-те десетилетия след революцията. И това е разбираемо – съветският режим си има свои „светци“.
Но след отбелязването на хилядолетието от кръщението на Рус, светиите се изсипват като порой: почти 1800 души. Тук вече се намира място и за Димитрий Донски, и за Осляба с Пересвет, и за Ярослав Мъдри, и за адмирал Ушаков, и за Ксения с Матрона… Странно, как са пропуснали Иван Грозни с Кутузов и Павел Първи!
Не знам дали да се радвам или да тъжа за това. От една страна е добре, че Църквата смята толкова много хора за достойни примери за християнско подражание. От друга страна, трудно е човек да ги запомни по име, камо ли да разбере кой за какво е прославен.
И дали чистотата и праведността на живота и смъртта на всеки един от тях е внимателно проверена? Каква е надеждността и автентичността на сведенията за чудесата, които са извършили приживе и посмъртно? Или както пише Ключевски (за предреволюционните прославления): „В повечето жития нямаше следи от официално църковно потвърждение на записани чудеса“?
И има ли изобщо смисъл от такива масови канонизации?
–––-
Превод: архим. Никанор Мишков