Ренета Трифонова
Много бих искала да разбера, в контекста на името на предмета „Добродетели и религии“ как биха били представени някои евангелски сцени от живота на Иисус Христос на децата като „морални“ и като „добро“, след като те ще учат как да „разпознават добро от зло“ в този предмет. В Евангелието обаче има няколко примера, които бодат очите с „безнравствеността“ на хората, участвали в тези събития. Уточнявам, че ще използвам думата „морал“, която е натоварена с отрицателни конотации днес, заради надписите на плакатите.
1. Вчера отбелязахме Неделя на самарянката – безнравствена жена с пет брака, която била отхвърлена от тогавашното общество, защото нито изповядвала вярата им в истинския Бог, нито живеела според тогавашния юдейски закон само с един мъж. Христос обаче беседвал с нея за „живата вода“ на богословска тема, макар това да не било никак прието в тогавашното общество.
2. Митарят Закхей, който бил мразен и презиран заради далаверите си като митничар – нещо познато и в съвременността. Добри или лоши герои са митничарите, т.е. корумпираните хора? Защото Христос му казал: „Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти“ (Лук. 19:5).
3. Христос бил постоянно упрекван от фарисеите, че яде и пие с грешници и лекува в събота, денят Господен за юдеите, което било абсолютно забранено. Как ще бъде разглеждан този въпрос и в едната, и в другата програма – лошо ли е да си съпричастен на трапезата на грешниците и да нарушаваш закона? След като тези хора не са били морални, защо Христос е общувал с тях?
4. Блудница умила нозете на Христос със скъпо миро. Изляла литър от това драгоценно благовонно масло и била упрекната, че можело това миро да се продаде и парите да се раздадат на бедните. Но Христос я поощрил, като казал, че бедните винаги ще имаме при себе си, а Него – не винаги, защото е дошъл часът Му. Тази блудница в Евангелието е наречена точно така – грешница, т.е. тя е вършила много грехове, не е била изобщо морална жена.
5. Доколко морално е да приемеш първи в рая един напълно неморален човек – един разбойник, който живеел в насилие, крадял, убивал, не зачитал човешкия живот и затова бил наказан справедливо с разпъване на кръст? Как се случва така, че точно този неморален човек влиза първи в рая? Раят тогава за морални или неморални хора е приготвен? И ако и неморалните влизат в рая, тогава защо изобщо да правим добро и да живеем морално?
6. Когато говорим за морал и за Христос като „нашият морален връх“, дали не е по-уместно да отбележим, че фарисеите – тогавашните църковници и религиозни водачи – са били много морални хора, те са пазели закона до последната чертица. Познавали са го много добре и са се стараели поне публично да го спазват. Тези морални хора обаче дават 30 сребърника на Юда, за да предаде Христос. Най-моралните хора, които познавали и проповядвали закона, изкушили един от апостолите – Юда Искариот, който се поддал и предал Учителя си, след което казал, преди да се обеси: „сгреших, че предадох невинна кръв“, а те му отговорили: „що ни е грижа, ти му мисли“ (Мат. 27:4).
Много бих искала да разбера как свидетелства за неморалност ще бъдат представени на децата през призмата на морала и добродетелите. И ако ключовата дума в тези евангелски разкази е „покаяние“, как ще бъде обяснена тя на децата във формата, която ще ги учи на етика без Бога, тъй като е свързана ето с този стих:
„Не съм дошъл да призова праведните, а грешниците към покаяние“ (Лука 5:32).
С две думи: как тайнството Покаяние ще бъде представено като „поправяне на грешка“ без Бога? Как Христос ще бъде изучаван като „морален връх“, когато е дошъл заради грешниците на света, а Църквата как ще бъде представена – като морален институт, който съдържа заповеди за изпълнение на добродетели или като място за спасение на неморални хора?
Бих искала да стане ясно поне това, на което МОН иска да учи децата, и дали се замислят някои наши активисти, които бутат в ръцете на децата ето такива плакати. Те често пишат и „оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно“ (Мат. 19:14), но дали се досещат за друг стих с Христовите думи: „А който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето“ (Марк. 9:42).
Снимките са с водния знак на Софийска митрополия. Плакатите са поне два – явно моралът е бил основният маркер на шествието. С посочените по-горе примери не искам нищо друго да кажа, освен това, че шествията няма да запълнят със смисъл несъстоятелността на предлаганата форма на обучение. Затова, мислете друга. Защото, както казва отец Харалампос Пападопулос, „докато вярваме в нашите „добродетели“, Бог ще напълни небето с блудници и митари“.
Вижте още: Нравствената ерес на нашето време • Християнство.бг
