За надеждата ни в Бога

Лимасолски митрополит Атанасий

Днес ще си говорим за надеждата ни в Бога. За това, от което всички имаме нужда. Факт е, че животът на човека е изпълнен със завои и никой не знае какво ще срещне зад всеки завой. Особено ние, които сме по-възрастни и имаме горчив опит от непредвидимите неща, които срещаме в живота. С времето човек носи все повече тежест на плещите си като резултат от различните преживявания, с които се сблъсква.  Това бреме все повече и повече започва да ни тежи, в резултат на което ни съкрушава, изморява и убива, затова имаме нужда да намерим място, където да си починем.

Но днешният човек е такъв, обременен е с толкова много неща. Съществуват много случки и преживявания, които изморяват неописуемо човека… В днешно време е достатъчно да седне пред телевизора, да погледа новини и още нещо – от най-простото до най-сложния филм, за да почувства душата си претоварена с хиляди картини, които изморяват и сриват вътрешния му свят.

Човекът преди всичко в днешно време е изтощен, защото самият ни живот не ни оставя да си починем. Нямаме времето и възможностите, които са имали едно време хората – да живеят сред природата, да имат време да се радват на дома си и семейството си… Всички тичаме непрекъснато и тичайки, се натоварваме с разни неща и стигаме един момент, в който също като машините прегаряме, а след това се чудим какво се случва и защо… Безпокойство характеризира днешния ни свят. Душевна, психическа, умствена преумора. А най-тъжното е, че хората се опитват да си отпочинат с неща, които ги изморяват още повече.

Често виждаме тази преумора да се проявява и в държанието на хората. Кой в крайна сметка може да успокои човека? Как може да си отпочине той, да свали от себе си бремето, което носи и което го убива ежедневно и вреди на връзките му с хората около него? Христос ни го е казал пределно ясно: „Елате при Мен“ казва Христос, „всички, които сте отрудени и обременени“ – οтрудени от всичко, което се случва около вас и обременени от бремето на греховете, които носите, тежестта, която носите заради ежедневните ви проблеми, семейните, обществените, националните, световните… и Аз ще ви успокоя.“ Христос казва: „Аз ще ви дам почивка“. Словото на Бога е истинско.

Какво остава да направим ние? Ние трябва да направим това, което ни е казал – да отидем при Него. Христос присъства навсякъде. Не е далеч от нас. Не е някъде на небето зад облаците. Той е до нас във всеки един миг. Той се намира вътре в нас. Той е с нас. И Той ни кани да отидем при Него, да отворим сърцето си и да оставим на Него всичко, което ни тежи. Това е нашата задача, да направим тази стъпка и да се доближим до него.

Има ли някой, който не иска да си отпочине? Всички копнеят за почивка. Как тогава можем да отидем при Христос и да оставим тежестта, която носим на плещите си в Неговите ръце? Той ни казва: „Научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си.“¹Матей 11:29 Дава Себе Си като пример, за да научим коя е тайната, ключът, нещото, което трябва да приложим за себе си, за да можем да се отървем от нашето бреме. Показва ни, че е кротък и смирен и ни казва: „така ще намерите покой“, което означава, че в противоположният случай – егоистът, човекът, който иска да стане неговото и настоява, като не желае нищо друго, освен неговото; този, който се бунтува и е пълен с гняв, когато неговото желание не се изпълва, той няма да намери спокойствие. Защото егоизмът и това негово поведение го прави още по-обременен. Начинът ни го е казал Христос: „научете, че съм кротък и смирен“. Когато станем като Него, тогава наистина ще намерим почивка и спокойствие.

Превод: Радина Райкова

• 1
  Матей 11:29