Маргарита Генчева
Маргарита Генчева за OffNews
Бях на площада в мразовитата вечер не просто, за да подкрепя Украйна. Не просто, за да почета паметта на хилядите невинни цивилни жертви и разрушени градове от руската армия.
Бях там, за да кажа ясно „Тук не е Москва“. И хилядата души, които бяха излезли като мен на студа, вероятно мислеха същото.
Докато САЩ и Израел гласуват заедно с тоталитарния свят против резолюция на ООН, която осъжда Русия – за агресията ѝ в Украйна, ние, гражданите на една европейска страна, излязохме, за да подкрепим Украйна.
Ще кажете: „Защо сте на губещата страна? Не виждате ли, че Украйна ще бъде просто преразпределена и нищо няма да остане от нея? Водите загубени битки“.
Не, драги, не водим изгубени битки. И ще подкрепяме Украйна до самия край. Докато отблъсне агресора Русия от собствените си територии и докато Путин не бъде изправен пред Международния наказателен съд.
Няма човечност, нито дори „разумна“ рационалност да подкрепяш насилника, а не жертвата на дадено насилие. Украйна е жертва и това не е „джендърска“ опорка, а самата реалност, в която живеят вече 3 години украинците.
Не проумявам кога и какво се счупи в мнозина от нас, за да стигнем до момент, когато виждаме снимки на труповете в Буча и казваме, че „това са актьори“, хилим се неистово на страданието на онова убито от ракетите момиченце, пред снимката на което бяха поставили цветя и което един руски телеграм канал беше осмял просто нечовешки. Знаете ли колко „смеещи се“ реакции имаше отдолу? Над 64 000!
Не ни трогват снимките от разрушените Маринка, Авдиивка и други градове в Украйна. Не, виновни са ни „либерастите“, а Русия просто се „отбранява и защитава“!
Бях чела някъде… напоследък за всяко нещо използваме думата „фашизъм“. Говорим за „пълзящ“ фашизъм, за „розов“ фашизъм, за еди-какъв си фашизъм, идващ от т.нар. „западен свят“, а за фашисткия фашизъм нито думичка не казваме!
За какви семейни ценности говорите и пропагандирате въобще, драги националисти, които палите чучела и мятате яйца с боя по Дома на Европа? На какво ще научите децата си? На омраза към различния, на оправдаване на насилието и убийствата? Какви деца ще пораснат от вашите семейства, щом не може да различите добро от зло? Жертва от насилник и защита от агресия?
Каква полза от всичките технически постижения, от „Тесла“ или „Нюролинк“ на Илон Мъск, ако липсва най-обикновена човещина между нас? Живеем в свят на жестокост и липса на състрадание. Свят на свръхбогатите технократи, които смятат, че са богове, и на чекистите с тяхната примитивна жестокост и зло. Студен, обречен да загине в собственото си немилосърдие свят!
И именно заради това е важно да стоим до Украйна и до всеки невинно страдащ човек! Понякога една светлинка е достатъчна, за да запали фар на надеждата в мрака на отчаянието.
Вселенският патриарх Вартоломей подчерта в словото си за третата годишнина от началото на пълномащабната война: „Както Възкресението на Христос следва Неговите Страдания, така вярваме, че и Украйна ще възкръсне – че тъмнината на войната няма да трае вечно и светлината на правдата отново ще засияе“.
