Християнство.бг
През по-голямата част от историята на Църквата спасението е било виждано като обхващащо целия живот: християните вярвали в Христос, били кръщавани и наставлявани по пътя на спасението в Църквата. Ключовите учения на вярата се съсредоточавали около Светата Троица, въплъщението на Божия Син, изкуплението.
Но в Западна Европа през 16 век и преди това сред реформаторите се зародила основателна загриженост относно преобладаващото схващане, че спасението зависи от човешките дела и заслуги, а не от Божията благодат и милост. Тяхното преоткриване на писаното в Римляни 5 глава, довело до мотото sola fides („само вяра“), т.е. оправдаване само чрез вяра.
Този дебат на Реформацията на Запад повдигнал въпроса за Източното православие: защо е това ново разграничаване на вяра и дела? Още от апостолските времена било постановено, че спасението се дава по Божия милост на праведни мъже и жени. Тези, които са кръстени в Христос, били призовани да вярват в Него и да вършат добри дела. Противопоставянето на вяра срещу дела било безпрецедентно за православното мислене.
Православното разбиране на оправданието се различава от протестантското по няколко признака.
1. Оправдание и Новият Завет. Когато православните християни разглеждат учението за спасението, те се съсредоточават върху Новия Завет. Оправданието – т.е. да бъдеш или да станеш праведен – чрез вяра в Бога е част от влизането в заветна връзка с Него. Докато Израил бил под Стария Завет, където спасението се постигало чрез вяра, както тя е разкрита в закона, Църквата е под Новия Завет. Спасението се придобива чрез вяра в Христос, Който е изпълнил закона. Ние получаваме дара на Светия Дух, Който живее в нас и ни води към познаването на Бог Отец. Вместо оправданието да бъде придобивано по закон пред Бога, православно вярващите виждат оправдание чрез вяра като заветно взаимоотношение с Него, съсредоточено в съединяването с Христос (Рим. 6:1-6).
2. Оправдание и Божия милост. Православието набляга най-първо на Божията милост – не нашата вяра е тази, която ни спасява. „И тъй, бидейки оправдани с вяра, имаме мир с Бога чрез Господа нашего Иисуса Христа, чрез Когото с вяра получихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се хвалим с надежда за слава Божия“ (Рим. 5:1-2). Бог е Този, Който поставя началото или сключва нов завет с нас.
3. Оправданието чрез вяра е динамично, а не статично. За православните християни вярата е жива, динамична, постоянна – никога статична или само в един момент от време. Вярата не е нещо, което християнинът упражнява само в един критичен момент, очаквайки това да покрие остатъка от живота му. Истинската вяра не е просто решение, тя е начин на живот. Затова православният християнин гледа на спасението в поне три аспекта: а) аз съм спасен при съединяването ми с Христос в светото Кръщение; б) аз бивам спасяван ежедневно, растейки в Христос чрез живота в тайнствата на Църквата; и в) аз ще бъда спасен по милостта Божия в деня на Страшния съд.
Оправданието чрез вяра, въпреки че не е главното новозаветно учение за православните, както е за протестантите, не представлява проблем. Но оправданието «само чрез вяра» поражда възражение. То противоречи на Библията, където се казва: „Видите ли, че човек се оправдава с дела, а не само с вяра?“ (Як. 2:24). Ние сме „оправдани с вярата, без делата по закона“ (Рим. 3:28), но Библията никъде не казва, че ние сме оправдани „само“ чрез вярата. Напротив, казано е: „Тъй и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва“ (Як. 2:17).
Като християни ние вече не сме подвластни на изискванията на старозаветния Закон (Рим. 3:20), защото Христос е изпълнил закона (Гал. 2:21; 3:5, 24). По Божия милост ние сме доведени в новозаветна връзка с Него. На нас, които вярваме, е даден достъп в Неговото царство по Неговата благодат. По Неговата милост ние сме оправдани чрез вярата и сме овластени от Бог за добри дела на праведност, които Го прославят.
––––––––––––––––––––––––
Превод: Младен Янев
Източник: Orthodox Study Bible
