Маргарита Генчева
Замислих се: около освещаването на оръжията вече е израснала цяла богословска концепция. Също както около благославянето на християните за „изпълнение на военен дълг“.
Чудя се защо е толкова важно да се освещава точно това, което носи смърт?
Опитах се да намеря чин за освещаване на хирургически инструменти. Няма такова нещо. И дори не се говори за призоваване на Божието благословение над това, което носи изцеление на хората от болести и спасява живота.
И няма „чин на благославяне на християните за изпълнение на медицински дълг“.
През Средновековието военното дело бива напълно благославяно от църквата, а анатомичните изследвания се смятат за богохулство. „Хирурзите са били изгаряни по-често от шарлатаните.“
IV Латерански църковен събор от 1215 г. забранява на духовенството да практикува хирургия на основание, че на християнската църква е „противно проливането на кръв“.
Хирурзите дори не се смятали за лекари. Придворният лекар на крал Хенри Осми, главният хирург на най-голямата лондонска болница, авторът на първия учебник „Анатомия на човешкото тяло“ Томас Уикър бил член на гилдията на бръснарите (с други думи, фризьорите).
И същата църква, смятаща хирургията за неблагочестива дейност, благославяла рицарите кръстоносци. „Проливането на кръв“ се възхвалява от военните монашески ордени като подвиг.
Мечът на рицаря-монах със сигурност е бил украсен с кръстове. А самият той е направен във формата на удължен кръст. Следователно, ако е необходимо, може да се използва както за убийство, така и за молитва.
За щастие, на никого не му е хрумнало да се моли на скалпел. Но дори и през 20-ти век, след ръкополагането си, Лука Войно-Ясенецки се нуждаел от отделна благословия от патриарх Тихон, за да съчетае свещеническа служба и хирургическа работа.
Въпреки че каква може да е връзката между „греха на Каин, пролял невинна кръв“ и работата на хирурга?
Практиката за благославяне на оръжия навлезе в православието сравнително наскоро. Дължим това на Петър Могила, който включи в своя Требник, преведен от римокатолически издания, чин за освещаване на военното оръжие.
Странно е, че в латинския източник става дума за военни доспехи, а в православните богослужебни книги към този обред е добавена отделна забележка, че „мечът и сабята“ също трябва да бъдат благословени.
Въпреки факта, че Православната традиция съвсем ясно казва, че оръжията нямат място в храма. В актовете на Третия вселенски събор са закрепени думите на император Теодосий Млади (те са цитирани от св. Никодим Милас в тълкуването му на 69-то правило на Трулския събор):
„Ние, които винаги сме заобиколени от необходимия брой държавни оръженосци и на които не подобава да сме без оръженосци, когато обаче влезем в Божия храм, оставяме оръжията си извън храма и дори сваляме диадемата на императорското величие от нашите глави…”.
Подобни правила са били заложени в законодателството на Руската империя: военнослужещи в каквото и да е униформа, трябвало да влязат в църквата без оръжие („Правила за носене на униформи от офицери от всички видове оръжия и цивилни чинове на Военния отдел“).
Ако оръжията нямат място в храма, тогава как е възможно освещаването? Дори под формата на благословия? Как точно трябва да се прояви Божията благодат, слизаща след освещаването на меч, ракета или автомат?
В житието на „Апостола на Ирландия” Св. Колумб от Йона (521-597, почитан, както в католицизма, така и в православието) има характерен епизод, свързан с освещаването на оръжия:
Някой си брат на име Молв (…) идва при светеца, който пишел по това време, и му казва:
„Моля, благословете меча, който държа в ръката си“.
Той леко протегнал светата си ръка с писалката и, посочвайки меча, го осветил, гледайки към книгата, от която преписвал.
Когато произнесъл горното и братът си тръгнал с благословения меч, светецът попитал: „Какъв меч осветих на брата?“.
Диормиций, неговият благочестив слуга, отговорил: „Ти си осветил камата за клане на добитък.“
Светецът отговорил: „Надявам се в моя Господ, че мечът, който осветих, няма да повреди нито на човек, нито на животно“.
Тези най-верни думи на светеца веднага се потвърдили. Защото този брат, като напуснал оградата на манастира, се опитал да намушка бик три пъти със силни удари, но не успял дори да пробие кожата му.
Научили за това от собствения си опит, монасите разтопили камата с топлината на огъня и, като отделили желязото от нея, покрили с него всички железни манастирски инструменти, така че отсега нататък никой от тях да не може да нарани плътта поради благословията на светеца, почиваща върху им.1
Смятам, че това е единственият начин, по който би могло да изглежда християнското освещаване на оръжията.
Заглавна снимка: тук
- Святой Адамнан Ионский «Житие святого Колумбы Ионского» / Никулин М.С., свящ., Афанасьев А.М., свящ..- СПб.: Изд-во СПбДА, 2019, с.174 ↩︎
