За отговорността на творците към нравствеността на техните читатели

Архим. Никанор

„Тази нощ спах. Да, точно така. Вече свикнах с редовните нощни ужаси.

Но насън чух, че обстрелът е необичаен. Обикновено идват дронове. Привикнал съм както към воя им, така и към звуците от унищожаването им. Да, и към звуците от разрушенията, които причиняват, също…

Но днес имаше ракети. Осъзнах това в съня си. Казват, че самолетите не летят през нощта, което означава, че са били ракети. И имаше експлозии от тези ракети. Необичайно силни.

Господи, спаси града Си Киев! И неговите жители.“

Владика Иона Черепанов

Хиляда двеста и десет неспирни нощи милиони хора живеят така. Но от чуждата мъка по-трудна за съпреживяване е само чуждата радост.

Казват, че „духовният елит“ на нацията – хората на изкуството, трябвало да учат останалите на нравствени добродетели. Със силата на своето изкуство и с личния си пример да вдъхновяват нас, простосмъртните, да надмогваме егоизма и еснафщината си, да се издигаме към нравствени висоти. Да ставаме повече човеци, а ако говорим за християнско творчество – да ни вдъхновяват да ставаме богочовеци.

Има православни творци, които са в положението да помогнат на много хора, пишещи съчувствени коментари под постовете им, да осъзнаят поне две неща:

1/ Няма „сатанински“ и „благодатни“ посоки на света. Иранските бомби убиват точно както американските;

2/ Този ужас, и то в много по-голяма степен, се преживява от милиони хора в Украйна всеки ден в продължение на четири години вече – включително и благодарение на моралната подкрепа на същите тия писачи на съчувствени коментари към агресора, създаващи по този начин атмосфера на търпимост към злодееца.

Някои ми писаха, че „не е монашеско“ да искам хората на изкуството да си изхарчат малко от популярността, за да защитят истината, за да защитят живота.

Може би съчувстват на изпадналите в затруднено положение творци, като помнят какво се случи на други двама популярни автори в същите среди, когато си позволиха да изкажат мнение в разрез с вкусовете на тълпата.

Не знам, може би сгреших. А може би е тъкмо монашеско да бъдеш Мунчо в тоя свят…