Ренета ТрифоноваАвтор: Тито Колиандер
Гол, нищожен, безпомощен – сега ти пристъпваш към най-трудната задача за човека: победата над страстта винаги да угаждаш само на себе си. Борбата ти се състои именно в това, да преследваш сам себе си, защото докато в тебе господства егоистичната ти воля, не можеш с чисто сърце да молиш Господа: Да бъде Твоята воля! Докато надценяваш себе си, ти никога няма да разбереш кое е действително ценното; докато не се откажеш от своята свобода, не можеш да получиш истинската свобода, където господства само една воля.
Това е съкровената тайна на светците: „Не търси свободата и ще я имаш“.
Казано е: тръни и бодили ще ражда земята. С много труд, с пот на челото човекът трябва да я обработва. Земята – това си ти, твоето собствено естество. Св. Макарий казва: За тебе не е полезно безпрепятственото придобиване на благата. Лесните постижения пораждат високомерие.
Как да започнем „себепреследването“?
На първо време трябва да се откажем от своята воля и от удовлетворяването на егоистичните си желания. Светите отци съветват да се започне с малкото. Как можеш да потушиш бушуващия огън, пита св. Ефрем Сириец, ако не си се научил да гасиш малкото пламъче? Ако искаш да се освободиш от страстите, съветват отците, пребори се първо със своите малки желания. Не мисли, че едното може да се отдели от другото; те са съединени, подобно на дълга верига или мрежа.
И така, не си струва да започваш борба с трудно победимите пороци или лоши навици, без да побеждаваш в същото време своите малки „невинни“ слабости: чревоугодието, празнословието, любопитството, суетността. В края на краищата нашите желания (и големи, и малки) имат една основа – закоравелият ни навик да изпълняваме само своята собствена воля.
Но насоката на нашата воля е извратена. След грехопадението волята ни се стреми да изпълнява само подбудите на собственото ни „его“. Затова и нашата борба е отправена против волята ни като такава. И следва да се борим непрестанно и неуморно. Иска ти се да попиташ нещо – не питай. Иска ти де са изпиеш две чаши кафе – изпий само една. Иска ти се да погледнеш часовника – не го поглежда. Иска ти се да запалиш цигара – отложи или по-добре съвсем не пуши. Иска ти се да отидеш на гости – остани си вкъщи.
Това е всъщност себепреследването. Така, с Божията помощ, ние ще накараме нашата креслива воля да замълчи.
Ти може би се питаш: толкова ли е необходимо това? Светите отци отговарят с друг въпрос: нима действително смяташ, че можеш да напълниш съд с чиста вода, без да си изхвърлил преди това старата и мръсната? Ще поканиш ли важен гост в стая, която е пълна с боклуци и смет? Напротив, този, който се надява да види Господа, очиства себе си, както е Той чист – казва св. евангелист Иоан (1 Иоан 3:3). Трябва да очистим сърцето си. Да изхвърлим цялата мръсотия, която се е насъбрала там, да измием замърсения под, да измием прозорците и да ги отворим, за да могат светлината и въздухът да проникнат в тази горница, която сме приготвили за убежище на нашия Господ. После трябва да облечем чисти дрехи, за да не остане зловонието на старата запуснатост прилепнало за нас и да се откажем в един момент изгонени (Лука 13:28).
Нека това да бъде ежедневния и ежечасния ни стремеж.
С това изпълняваме заповедта на Господа, дадена ни чрез св. апостол Иаков, който казва: Очистете ръце, грешници, изправете сърца, двоедушни (4:8). Също и апостол Павел увещава: Нека се очистим от всяка сквернота на плътта и на духа (2 Кор. 7:1). Защото отвътре, от сърцето човешко, – говори Христос – излизат зли помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства, кражби, користолюбие (обиди), лукавства, коварство, разпътство, лукаво око, богохулство, гордост, безумство. Всичко това зло отвътре излиза и осквернява човека (Марк. 7: 21-23).
Следвайки тези призиви, когато започнем да се трудим над нашето вътрешно „аз“, ние трябва да помним, че очистваме сърцето си не заради нас самите. Не заради себе си чистим и подреждаме гостната стая, а заради госта. „Добре ли ще се чувства?“ – се питаме – „Ще остане ли?“ Всичките ни мисли са само за него; ни есе отдръпваме, без да чакаме никаква награда.
В човешката природа, според ясното определение на Никита Стифат, има три начала: плътско – когато човек живее, за да угажда на себе си, без да мисли, че това може да донесе вреда другиму; душевно – когато живее за угода на себе си и на другите; и духовно – когато живее за угода на Господа, без да се притеснява, че може да навреди на самия себе си.
Първото е по-ниско от нивото на човешкото естество, второто е естественото, третото е свръхчовешкото естество – то е животът в Христа.
Духовният човек мисли духовно, той се надява някога да чуе ангелите, радващи се за един каещ се грешник (Лука 15:10) и се надява, че този грешник ще бъде той самият. Това трябва да изпитваш и ти, и с тази надежда да се трудиш, защото Господ ни е дал заповед: Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец (Мат. 5:48) и първом търсете царството на Бога и Неговата правда (Мат. 6:33).
Затова не си давай почивка, не си позволявай мир докато не покориш своето плътско „аз“. Постави си задача да откриеш в себе си следите от съществуването на този „звяр“ и го преследвай без милост. Защото плътта желае противното на духа, а духът – противното на плътта (Гал. 5:17).
Изображение: Картина на Владо Запрянов “Врата към небето”
Превод от англ. език: Мариян Стоядинов
Източник: Тито Колиандер “Пътят на подвижниците”, В. Търново, Праксис, 2000.
