Ренета Трифонова
Преди няколко дни публикувах мнението си за разразилата се истерия около откриването на Олимпиадата 2024 в Париж в коментара „Безплодното морализаторство“. Поради засилилия се интерес за споделяне на някои мои коментари, изразени във Форум на Християнство.бг, реших да ги поместя на страниците на сайта. Форумът е затворен от известно време заради злоумишлени опити за подигравки и манипулации на наши лични мнения, затова може да се чете вече само от негови членове.
Публикувах в нашия форум през изминалите дни Олимпийските игри в Атина през 2004 г. Гледах и откриването на Олимпиадата в Париж на живо, но не разпознах никъде и никаква „Тайна вечеря“, взривила социалните мрежи, затова изгледах отново въпросните моменти от шоуто. Може би трябваше да го направя по-рано, а това трябваше да направят и доста хора, които обичат да си съставят мнение по картинки във фейсбук. След множеството възмутени коментари започнах да мисля, че има някаква друга сцена, която съм пропуснала и за която всички говорят. Ще коментирам записа от откриването, което може да се гледа в You Tube канала на Eurosport, и който аз гледах онлайн, тъй като се опитваха да ме убедят – и мен, и доста други хора – че трябва да видя нещо, което не съм видяла и не виждам и че то е гавра с християнството. Задължително се налага тук да отбележа, че може да не ни харесва подобна „нравственост“, да ни възмущава и скандализира, но това е друг въпрос – много по-дълбок и всеобхватен от въпроса дали виждаме или не скрит замисъл за „Тайната вечеря“ на Леонардо.
Едната сцена е на 1:54 ч. (Festivite). На мост над Сена има подиум, върху който дефилират различни хора, включително и такива с увреждания. Следващата сцена, наречена „Танц на многообразието“, започва в 2:30 ч. и приключва в 2:36 ч. на същия подиум. Всички танцуват. В 2:38 ч. танцьорите се събират в края на танца зад подиума с актьор, изобразяващ езическия бог на виното Дионис. До 2:39 ч. (почти минута) танцьорите са неподвижни в различни пози на фона на песента на Дионис и започват отново танцуват. Няма нито маса, нито вечеря. Няма нищо, което да напомня за нея. Няма никакви атрибути на християнството, които са скъпи за сърцето на християнина – Библия, кръст, икона, свещени изображения или литургични предмети – нищо, което да напомня гавра с християнството, с Църквата, с Евангелието (каквито неприлични сцени с християнски атрибути сме виждали на други места). Има боядисан в синьо Дионис, който в продължение на минута пее с венец на главата. Как изведнъж чувствата на католиците се превърнаха в „Тайната вечеря“, а православните, някои от които така силно мразещи католиците, започнаха да импонират на чувствата им, остава загадка.
Може всичко друго да се каже – че не ни харесват мъже с бради и с женски полови белези, например (защото имаше такива, които дефилират на подиума), че не искаме да виждаме в ефир толкова различни хора на едно място – гей, транссексуални, драг кралици, хора с увреждания – макар да ги има навсякъде около нас, но не така забележими и екстравагантни. Но как тези различни хора се превърнаха в „гавра с християнството“? Освен това излезе и изяснителната позиция на Тома Жоли, директор на продукцията, който обясни в интервюта, че не е визирал никаква Тайна вечеря и изказа съжаление, че е засегнал християните и тази сцена е предизвикала разделение:
„Не съм се вдъхновил от християнската Тайна вечеря. На масата е Дионис (Филип Катрин, боядисан в синьо). Той е там, защото е Богът на празника в гръцката митология. Богът на виното, коeто е една от гордостите на Франция, и баща на Секуана, богинята, свързана с река Сена. Идеята беше да пресъздадем езически празник с боговете на Олимп. Никога не съм имал желание да се подигравам и очерням когото и да било. Исках да направя церемония, която поправя грешки, която помирява и утвърждава ценностите на нашата Република: свобода, равенство, братство.“ И режисьорът добавя със съжаление: „От друга страна, ако някой използва работата ни и този момент на обединение, за да генерира отново разделение, омраза, която продължава да нараства, би било много жалко.“
Мнозина обаче нито пожелаха да го чуят, нито да го разберат. На тях тази ситуация им хареса. От една страна, те се почувстваха онеправдани и гонени от някакво невероятно зло, а от друга – започнаха да се чувстват защитници на християнството. И мисля, че ако доста хора се подведоха по пропагандната линия на една картинка, разпространена в социалните мрежи сигурно милион пъти, за да се оприличи тази сцена на „Тайната вечеря“, това означава, че са попаднали в „прозореца на Овертон“. В този прозорец всеки е започнал да допуска, че вижда това, което може би вижда, и което са му подсказали да вижда. Във всеки случай, тази измама на ума и сетивата ще се помни дълго, щом по едно внушение, разпространявано в медиите, се подведоха и епископи на Църквата – католици и православни. Не искам да мисля по какви измами и внушения предстои да бъдем подвеждани и манипулирани в бъдеще.
Всеки може да прави изводи за себе си какво е видял с очите си. Защото ни казват също така, че се лъжем, че има война и тя е само имитация, в която преобличат живи хора, за да се правят на трупове, а всичко – в Украйна например – е само театър. Някои дори и днес вярват, че война няма, щом на снимка са им показали как митрополит Онуфрий върви по пищен цветен килим в Киев по време на църковен празник. Изкушенията са предостатъчно много, за да си ги създаваме сами. А пред Бога всеки отговаря със своята съвест и не може да се оправдава, че го е заблудила нечия официална позиция, внушенията на мрежата или писанията на журналистите. Пред Бога отговаряш сам, а не с другите.
Искам да засегна накратко и „пазенето на моралните ценности“, което предизвика откриването на тази Олимпиада.
Ние живеем в секуларен свят, който отдавна не е само християнски. Олимпиадата не е християнско, а спортно, светско събитие, на което присъстват всякакви хора. И аз поне не виждам смисъл християнството да се вглежда във всички събития, които светът прави, защото ще заприличаме (а вече приличаме, според мен) на една част от протестантските морализатори, които искат да нагодят света към своя морал и буквалво воюват с него, ако той не им угажда на стремежа към морализаторство.
Само че колкото и да ни се иска, светът отдавна познава атеизма и богоборчеството – много по-страшни явления от танца на Дионис на Олимпиадата. И ако радикализираме така християните при всеки повод, досещаме ли се какво можем да постигнем накрая в условията на война в Европа? Религиозна война! Да пази Господ от такова нещо, защото вече се е случвало и последиците върху християните са унищожителни!
Освен това, не мисля, че за всеки спектакъл, филм, театрална постановка и за всяко авторско виждане, Църквата е необходимо да се изказва и да дава становища – опитът показва, че този начин на взаимодействие с останалия свят не дава никакви плодове. А пазенето на „моралните ценности“ не е наш „патент“, в миналото и католиците са ги отстоявали, и протестантите. Само че резултатът от такова „отстояване на морални ценности“ са останалите в историята на Църквата явления – инквизицията при католиците и ловът на вещици при протестантите, както и друго съвременно явление – морализмът в християнството. И за да не се възгордеем колко са лоши другите, а ние – колко сме добри, може би е уместно тук да отбележа и нашето злопополучно диванно патриотарство на българщината, което е не по-малко опасно като явление и отдавна вегетира и в църковното пространство като възмущение от всичко, което не му приглася и не го припознава като „ценност“.
Православната църква се е опазила от такива явления в миналото, защото винаги е изповядвала, че християнството преобразява човека като Божи образ, а не му налага морал и ценности. Имаме такъв дълбок духовен и светоотечески опит, от който черпим днес, затова нека не тръгваме по друг път, а да вървим по светоотеческия, както досега.
Приемам Изявлението на Св. Синод на БПЦ-БП във връзка с церемонията по откриването на олимпийските игри в Париж, Франция като пастирска грижа за нас. То дори заявява, че „пътят на нашия народ е европейският път, но ние сме за християнска Европа“ – за съжаление на някои, които го прочетоха и възнегодуваха, че не са ги питали за този „европейски път“.
Много бих искала обаче преди него да имаше и други подобни изявления, касаещи европейския път на нашия народ и християнска Европа, които са свързани с нравствеността и с живота на хората, както и с едно друго обезчовечаване и геноцид, едно неизмеримо по-страшно потъпкване на евангелската нравственост и християнските ценности събитие – войната в Украйна. Страшно събитие, което цели две години и половина не намерихме сили да изобличим официално, а то в не по-малка степен дехуманизира и дехристиянизира огромна територия от Европа, към която ние принадлежим. На тази територия, освен украинци, живеят и българи, които само в Одеса са над 150 000 души и са трета по брой общност според официалното преброяване в Украйна през 2001 г. В самия град Одеса живеят около 50-60 хиляди българи. Само преди месец, на 30 юни, последва един от многото ракетни удари там, при които имаше жертви и ние никак не реагирахме.
За съжаление, реакцията на двеминутна сцена от откриването на Олимпиадата, се оказа по-важна за запазването на евангелската нравственост и християнските ценности от подобаваща реакция на безумната война, в която всекидневно умират стотици хора, включително и деца. Но Олимпиадата ще свърши скоро, а войната ще продължи, ще става все по-страшна, озъбена с грозната си паст и срещу нас. Изпепелените градове без население ще се увеличават. Ще заявим ли със същата готовност при следващия ракетен удар, че сме смутени, съблазнени и оскърбени, но не от някакво представление, а от следващия ракетен удар върху следващата болница за деца в Украйна? Ще заявим ли (както в сегашната позиция), че това е „напълно несъвместимо с християнската евангелска нравственост, с християнския духовен живот, но също така и със здравия човешки разум, с естественото човешко право“? Ще се съгласим ли, че над 500 религиозни обекта, разрушени от руски ракети са „предизвикателно, дискриминационно и оскърбяващо религиозните чувства на вярващите християни“?
Надявам се и вярвам, че ще бъдем последователни и ще го направим.
P.S. Докато публикувах коментара си по темата, излезе кратка статия в „Площад Славейков“ със заглавие: „Диджейката от откриването на Олимпиадата внася жалби срещу онлайн тормоз“. Стана пределно и окончателно ясно, че митът за „Тайната вечеря“ бе развенчан с изявленията на някои от участниците, както и на самите организатори на Олимпийските игри в Париж. Негативната реакция на християнската общност бе коментирана и от Филип Катрин – актьора, който влезе в образа на Дионис на церемонията. Той заяви, че е възпитаван в християнската религия и е зашеметен от реакциите. Внесени са няколко жалби – както срещу французи, така и срещу чуждестранни граждани, като тепърва ще стане ясно дали оплакванията ще доведат до полицейско разследване.
