Ренета Трифонова
За почитането на светите икони. Пренасяне на Неръкотворния Образ на нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос от Едеса в Цариград
Че ние трябва да почитаме светите икони, става ясно от това, че Сам Бог заповядал на Моисей да постави в скинията два златни херувима; евангелист Лука изписал света икона; Седмият вселенски събор заповядал да се почитат светите икони; инакрая заради това, че Сам Господ Иисус Христос е изобразил Своето пречисто Лице на кърпа и изпратил този Свой Неръкотворен Образ на Едеския княз Авгар.
Тъй като историята на този последен образ не на всички е известна, то ние и ще ви я предадем така, както е изложена в Пролога за месец август на шестнадесетия ден.
По времето на земния живот на Спасителя, в град Едеса, живял княз Авгар, който страдал от проказа и парализа. Той разбрал за Господ Иисус Христос, пожелал да Го види и да получи изцеление от Него. За тази цел той изпратил в Палестина с писмо до Господа живописеца Ананий и заповядал, ако Господ Сам не дойде при него, той да изобрази макар и лицето Си и да му го донесе.
Ананий предал писмото на Спасителя и после, избирайки подходящо време, започнал да рисува Неговото лице, но това не му се удало. Между другото Господ видял желанието на Ананий и като взел вода и кърпа, Той се умил, избърсал лицето Си с кърпата и веднага на кърпата се отпечатал Неговият Божествен лик. Господ предал този Свой неръкотворен образ на Ананий и му казал: „Предай го на този, който те е изпратил“.
Когато Авгар получил неръкотворния образ на Спасителя, се поклонил му се, целунал го и получил изцеление от болестта си. А след Христовите страдания при него дошъл апостол Тадей и го кръстил заедно с целия му дом. Авгар поставил неръкотворния образ на вратите на своя град и заповядал всеки минувач да му се покланя и над образа поставил надпис: „Христе Боже, всеки, който се надява на Тебе, няма да се посрами“.
След смъртта на Авгар минали много години и Едеса започнал да управлява цар-езичник. Той поискал да унищожи Божествената икона, но епископът на града, разбирайки за това, направил вдлъбнатина в стената, поставил в нея иконата, зазидал мястото отвън с камъни и по този начин я запазил от унищожаване.
Минали още много години и когато персите нападнали Едеса, Господ отново открил Своя образ. Веднъж през нощта по това време, на епископ Евлавий се явила някаква прекрасна жена и казала:
„Над градските порти е скрит неръкотворния образ на Спасителя, вземи го“. Епископът наистина намерил на уреченото място светинята и по време на обсадата я пренесел от едно място на друго. Персите с нищо не успели и отстъпили от града. А през царуването на гръцкия император Роман, неръкотворният образ бил продаден на гърците от княз Амир и тържествено пренесен от тях в Цариград. Това пренасяне се извършило на 16-тия ден на август, което всяка година възпоменава или, по-добре казано, празнува светата Църква. Сега вие, братя, знаете, от какво става ясно, че е възможно и трябва да се почитат светите икони; и на нас ни остава само в края на словото, да ви дадем поучение. Но какво? Че трябва да се почитат светите икони вие знаете; но знаете ли как трябва да се почитат иконите? А това е също така необходимо да се знае. Когато се молите, гледайки към иконата, тогава знайте, че трябва да се молите не на самата икона, а на този, който е изписан на нея; тоест покланяйки се пред иконата, в същото време трябва да възнасяте ума и сърцето си на небето към Бога, Пресвета Богородица и светиите, в зависимост от това, кой на кого се моли и кого призовава на помощ. Така учи св. Йоан Дамаскин: „Падаме и се покланяме не на веществото, а на Този, Който е изобразен на него… Честта и почитта към образа, се пренася и на първообраза“. (Точно изложение на православната вяра, книга 4, глава 16).
Затова, молейки се пред иконите, възнесете се с вашите мисли и чувства към небето, и от образа въздигнете душата си към изобразяването и към Първообраза на всички съвършенства и на всяка святост: към Триипостасния Бог. Само при такива условия вашето почитане на светите икони ще бъде угодно на Бога и спасително за вас. Амин.
––––
Превод: Виктор Дора
Източник: „Пролог с поучения за всеки ден от годината“, Свето-Успенска Почаевска лавра, 2007 г. Съставил прот. Виктор Гурев, 1888 г.
