Атанас Димитров – АтаДим
За всеки християнин най-скъпото, нaй-важното име е Иисус – собственото име на Спасителя. То е важно, разбира се, на първо място заради уникалността на саможертвата на Спасителя, която има значение за всички нас. Както посочва св. апостол Петър, изпълнен със Св. Дух (Деян. 4:8), „под небето няма друго име (освен името на Иисус Христос – в с.м. – И.Б.), на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим“ (Деян. 4:12). Нека да бъде напомнен и фактът, че сравнително малко са случаите, в които Сам Бог посочва нечие име. А такъв е случаят с антропонима ИИСУС – това име е посочено от Бога чрез архангел Гавриил. Св. евангелист Матей пише по този повод: „ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му.“ (Мат. 1:21) А в свещ. Евангелие според св. евангелист Лука четем, че Архангел Гавриил е казал на пресветата Дева: „ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус“ (Лук. 1:31).
При това ние, християните, вярваме, че Иисус Христос е второто лице Божие (Мат. 3:17; Марк 1:11; Лук. 3:22), Единородният Син Божий (Иоан 1:18), Който е дошъл в плът (1 Иоан. 4:2) заради нас, човеците, и заради нашето спасение (Гал. 3:13). Той „смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна. Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име“ (Фил. 2:8-9).
Името Иисус е важно и поради още една причина – това е име на историческа Личност, чийто живот е документиран в Евангелията, в другите новозаветни книги и в някои извънхристиянски текстове.
Следователно да не изписваме правилно рожденото име на Спасителя ще рече да проявяваме грубо неуважение към Божията воля.
В редица публикации обаче може да се срещнат два начина на изписване на собственото име на спасителя – Иисус и Исус. Първият от тях е възприет например в изданията на Синодалното издателство. Тук се посоча основания за изписването Иисус. При това няма да се спирам върху въпроса за произхода и значението на името Иисус, понеже той вече е бил разгледан в нашата богословска книжнина (вж. проф. Б. Пиперов. За значението на името Иисус. – „Църковен вестник“, 1956 г., бр. 16, стр. 6).
Името Иисус означава „Господ е спасение“ (срв. Мат. 1:21). То е заето в нашия език чрез гръцкото езиково посредничество. В гръцкия език това име се пише Ἰησοῦς. Втората буква от него предава дългата старогръцка гласна [ē], затова и в латинския език името е възприето в облика Iesus (вж. и фр. Jésus, англ. и нем. Jesus). Старогръцкото произношение на буквата η е научно установено от нидерландския хуманист Еразъм Ротердамски (1467-1536) в неговия труд „De recta Latini Græcique sermonis pronuntiatione”, който излиза от печат за пръв път в Базел (Швейцария) през 1528 г. Старогръцкото произношение сега се нарича и Еразмово, а също така и етацизъм (названието етацизъм води началото си от старогръцкото название на буквата η – ета). То се различава в някои отношения от византийското произношение, което се нарича още итацизъм. Названието итацизъм води началото си от по-късното четене на буквата η като [и] (вж. В. Бешевлиев. Историческа граматика на гръцкия език. Т. I. С., 1939, с. 122).
Древното произношение на буквата η ясно личи например от начина, по който в латинския език се изписват гръцки думи, заети в Древността (вж. напр. грц. προφητέυω и лат. propheto „пророкувам, предсказвам“, грц. βλασφημέυω и лат. blasphemo „клеветя, хуля“).
В елинистичната епоха изговорът на буквата η се приближава към изговор [и]. Това може да се установи напр. от погрешното изписване на ει и на ι вм. правилното η в папируси от средата на II в. пр. Хр. Само в отделни говори буквата η продължава да се чете като [е]. Именно затова в по-късния гръцки език собственото име на Спасителя също се пише Ἰησοῦς, но вече се изговаря [Иисус]. Под влияние на гръцкия правопис и в черковнославянския език е възприето изписването Ἰисȣ́съ (буквата иже в черковнославянското изписване на името предава звуковата стойност на гръцката буква η от византийската епоха), а в руски – Иисус.
В нашия език до правописната реформа от 1945 г. правописът на разглежданото съществително име не е нормативно установен – среща се и Иисус, и Исус. В синодалния превод на Свещ. Писание обаче, чието първо пълно издание е публикувано през 1925 г., откриваме само Иисусъ.
В съвременния български книжовен език чуждите собствени имена най-често се транскрибират. При този способ, доколкото е възможно, чрез средствата на нашата азбука се възпроизвежда изговорът, а не писмената форма на чуждото име. Удвояването на гласните в свещените текстове също така се запазва, защото то е свързано с изговора, а често и със значението на името, вж. напр. Авраам, Исаак, Валаам, Витлеем, Гавриил, Даниил.
И така, като нормативно изписване на разглежданото име трябва да бъде възприето писането Иисус. В негова подкрепа ще приведа: 1. начина, по който духовенството произнася името Иисус (то се изговаря с двойно „и“); 2. родната книжовна традиция, отразена преди всичко в синодалния превод на Свещ. Писание; 3. черковнославянската писмена традиция; 4. наличието на двойни гласни и в други имена, възприети в нашия език чрез преводите на св. Библия и на други богослужебни книги.
Ние, християните, разчитаме на спасение по благодат чрез вяра в Господ Иисус Христос и чрез извършване на добри дела, свидетелстващи за вярата (Иак. 2:20-26). Затова наше задължение е и правилно да изговаряме, и вярно да изписваме рожденото име на Спасителя, което, както вече бе посочено по-горе, означава Господ е спасение.
–––––––––––––
Източник: Вяра и Дело, брой 3 (53), година ХI, април 2025 г.
