Ренета ТрифоноваТито Колиандер
„Ако се отвърнем от себе си, кого ще срещнем?“- пита св. Теофан Затворник – и дава отговора: „Ще срещнем Бога и ближния“. Първото условие за този, който се стреми към свободата в Христа, е отричането от себе си. Само по такъв начин средоточието на нашето съществуване може да бъде пренесено от нас самите към Христа Господа и към нашия ближен.
Това означава, че цялата грижа и любов, с които си обкръжил себе си, се насочват естествено, незабележимо за теб към Господа и към твоя ближен (Мат. 25:30-40). Само по такъв начин лявата ти ръка няма да знае какво прави дясната и милостинята ти ще бъде скришом (Мат. 6:3-4).
Докато угаждаме на себе си, ние не можем да угаждаме на ближния в доброто, за назидание (Рим. 15:2). Нашите опити в тази посока ще бъдат измамни, защото ще се вършат според собствената ни воля и ще изхождат от желанието ни да угаждаме на самите себе си. На това трябва да обърнем особено внимание, тъй като лесно можем да се заблудим по пътя на благодеянията и услугите, удовлетворяващи нас самите. Този път безусловно води към блатото на самооправданието. Вникни в себе си, внимателно се изследвай и ще забележиш, че много от тези, на пръв поглед самоотвержени постъпки, изхождат от потребността ти да заглушиш своята съвест, т.е. от постоянния ти навик да облагодетелстваш себе си и да живееш, за да угаждаш само на себе си (Рим. 15:1).
За Господа, Който е любов, мир и благост, са чужди суетата и шумът от себевъзхваляването, макар и в скрита форма. Има начин да провериш себе си: разстройваш ли се, дразниш ли се, когато срещаш препятствия в замисленото от тебе добро дело. Ако отговориш положително, тогава знай, че изворът е бил мътен.
Ти питаш – защо?
По-опитните ще ти отговорят: външни препятствия и съпротивления среща само този, който не е покорил своята воля на Господа. За Господа няма препятствия. В действителност самоотвержената постъпка не е моя, а изхожда от Господа и затова не може да срещне препятствия по своя път. Само за моите собствени планове, за моите собствени желания – да работя, да уча, да си почивам, да ям или да помагам на ближния – може да възникнат препятствия и поради това, че са „мои“ аз се огорчавам.
Не за този, който върви по тесния път, водещ към живота – към Господа, има само едно препятствие – неговата собствена греховна воля. Ако човек е замислил да извърши нещо и не му е позволено да го изпълни, как може да се огорчава? Той изобщо не трябва да прави планове. Не си позволявай да се заблудиш. Християнинът е длъжен да постъпва тъй, както Той е постъпвал (1 Иоан 2:6), Който не е търсил Своята воля (Иоан 5:30), бил е роден в плевнята, постил четиридесет дни, бодърствал нощем в молитва, изгонвал зли духове, изцерявал болни, нямал къде глава да подслони и накрая предал Себе Си на плен, бичуване и разпятие.
Помисли колко си далеч от това. Постоянно се питай: прекарвал ли съм в молитва поне една нощ? Постил ли съм поне един ден? Изгонил ли съм от себе си поне един зъл дух? Допускал ли съм без съпротива оскърбления и грубост? Разпънал ли съм действително своята плът? Не съм ли следвал винаги и преди всичко своята воля (Гал. 5:24)?
Винаги помни това.
Какво означава да се отречеш от себе си? Който действително се е отрекъл от себе си, не пита „щастлив ли съм“ или „ще намеря ли спокойствие“. Всички тези въпроси отпадат, ако действително се отречеш от себе си; с това ти вече си се отказал от своето желание за щастие, както земно, така и небесно.
Превод: Мариян Стоядинов
Източник: Тито Колиандер “Пътят на подвижниците”, изд. “Праксис”, В. Търново, 2000
Още от Тито Колиандер можете да прочетете тук.
Пътят на подвижниците е публикувана първоначално на шведски през 1952 г. Има голям успех в скандинавските страни не само сред православните, но и сред инославните читатели. Преведена е на руски в средата на 50-те години и под названието “Узкий путь” е публикувана в сборника Вечное (1957, VII-VIII). Повторно е издадена в 1991 г. от енорията на храма “Св. Иоан Предтеча” във Вашингтон. Последното издание е от 1992 г. в Рига. В англоезичния свят книгата има няколко издания: San Francisko: Harper & Row, 1982; Oxford: Monbray, 1983; New York: St. Vladimir`s Seminary Press, 1985. Издателство “Праксис” публикува книгата за първи път на български език през 2000 година.
