Младен Янев
Притчите са истории, словесни картини, които ни разкриват някаква духовна истина. Еврейската и арамейската дума за притча означва също „алегория“, „гатанка“ или „поговорка“. Свещеното Писание и особено Евангелията са изпълнени с притчи – словесни образи, извлечени от всекидневието на хората, за да представят и споделят дълбоките Божии истини. Притчите ни дават проблясъци за Него, Чиито мисли не са наши мисли, нито нашите пътища са Негови пътища (Ис. 55:8).
Но истината, споделена чрез Иисусовите притчи, не е била очевидна за всички, които са ги слушали. Слушателят трябва да има духовни уши, за да чуе, но дори и тогава не всички са имали същата степен на проумяване.
Така например Иисусовото твърдение, че „на онези, външните, всичко се дава в притчи“ (Марк 4:11), може да се преведе: „всичко се дава в гатанки“. С цитата Си от Исаия 6:9-10 (в Мат. 13:14-15) Христос не иска да каже, че е използвал притчи, за да заслепи хората или да ги доведе до наказание. Напротив, с него показва, че хората сами са отговорни за своята възприемчивост: израснали като бавносхващащи и безчувствени, те не желаят да приемат мъдростта от притчите. Както мисията на Исаия в Стария Завет била да отвори очите на израилтяните да видят Божиите действия, така Христовите притчи са предназначени да отворят очите на Неговите слушатели за истината и да им помогнат да дадат плодове на праведност.
Притчите призовават и насърчават слушателя да повярва и да приеме тайните на прозрението за Божието царство, а това прозрение не се постига просто чрез интелектуално проумяване на притчите. Духовното просвещение е в основата си общение на вярата в личността, думите и делата на Господ Иисус Христос.
Използването на притчи било познато в еврейската култура дълго преди времето на Иисус Христос (вж. 2 Цар. 12:1-4; Ис 5:1-7). Иисус обаче развил изкуството на притчите до съвършенство, като ги свързвал с различни въпроси за Божието царство и говорил за Бог Отец чрез ярки и живи разкази. Неговата цел била не само да разкрие истината пред хората, чиито сърца били подготвени. Той искал да привлече отзивчивите сърца до входа и до самата действителност на Божието царство, настъпването на което Той прогласи и разкри.
Сред най-познатите притчи, четени в неделните литургии през цялата църковна година, са тези за сеяча (Лука 8:5-15), за добрия самарянин (Лука 10:30-37), за неразумния богаташ (Лука 12:16-21), за голямата вечеря (Лука 14:16-24), за талантите (Мат. 25:14-30), за митаря и фарисея (Лука 18:10-14) и за блудния син (Лука 15:11-32).
Като ни отварят вратата към небесното царство, притчите ни помагат да обикнем Бога и да Го познаваме, да разбираме и да вярваме в Неговата благодат, милост и прощение, и да водим живота си според Неговото свято слово.
––––––––––––––––––
Превод: Младен Янев
Източник: Orthodox Study Bible
