Християнство.бг
В петък руска ракета порази 12-етажен жилищен блок в Харков. Безсмислено, злобно, просто за да се почувстват добре почитателите на руската мощ в Русия и по света. За да се знае, че Русия е силна и страшна и не ѝ пука от нищо. Има някакво перверзно удоволствие в почитателите на русский мир в това, че на Русия не ѝ пука от нищо.
В 12 етажните блокове живеят стотици хора. Пострадали са десетки, освен материалните щети за милиони. Харков е по-голям от София, с десетки университети, научни институти, технологични предприятия. Нямам идея колко струва 12-етажен блок, но в София три апартамента са около милион.
Сред загиналите е 18-годишната художничка Ника Кожушко. Едната снимка е на Ника, другата е на една от нейните картини. Изглежда е нарисувала ударен от ракета блок. Изглежда странно, тихо, някак метафизично.
Като казах метафизично, виждам, че в България много хора се вълнуват от закона, който задължава организации като православната църква в Украйна от Московския патриархат да докаже, че не е свързана вече с Московския патриархат до 6 месеца. Сигурно е важно. Съдбата на свързаните с нещото, имитиращо църква в Москва, е трогателна.
Но аз не мога да го оценя. За мен е нормално, когато Московският патриархат благославя ракетите, които разрушават блокове в Харков и убиват момичета като Ника, а също и насърчава руснаците да се записват да изстрелват ракети, снаряди и куршуми срещу украинците, в Украйна да няма свързани с нея организации. Пък били те и религиозни. Егати религията, честно.
Според мен хората на вярата би трябвало да са загрижени за момичета като Ника. И за родителите ѝ. И за хората от 12-етажни блокове в Харков. То и за Мариупол трябваше, но вече забравихме Мариупол.
Мисълта ми е за Ника и нейната картина. И за религията, вярата. Наистина това са важни неща. И е ужасно, че някак се оказаха свързани.
Но така се разделя истината от лъжата.
–––––––––––––––
Текстът е от фейсбук профила на Момчил Петров.
