Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове.
Две хиляди години Църквата пази паметта за св. Дева Мария като първообраз на всички християни – образец за това, което ние трябва да бъдем в Христос. Св. Мария била истински чиста и безусловно предана на Бога. Църквата е запазила преданието, че Мария е останала девица през целия си живот. Независимо че такова безбрачие не е образец, който всички християни трябва да следват, духовната чистота на св. Дева Мария и нейната дълбока сърдечна посветеност на Бога определено е това, на което следва да подражаваме.
Света Богородица е наш пример също с това, че тя първа е приела Иисус Христос. Тъй като Мария физически е носила Христос в утробата си, всички християни сега имат предимството духовно да носят Христос в себе си. С Божията благодат и милост ние сме очистени и ни е дадена възможност да станем като Него.
Честта, която отдаваме на св. Дева Мария, показва също нашето разбиране за това, кой е Иисус. От ранни векове Църквата я е нарекла Божия майка, Богородица, т. е. родила Бога, а това име означава, че нейният Син е истински човек и истински Бог. Защото Неговата майка, св. Дева Мария, е източникът на човешката природа на Иисус, но Този, Когото тя е носила в утробата си, е бил също и предвечният Бог.
Следователно християните основателно я почитат на първо място сред светците заради нейния живот, и най-вече поради нейната роля в Божия план за спасението на света. Св. архангел Гавриил е поставил началото на тази почит в обръщението си към нея: „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените“ (Лука 1:28). Този поздрав ясно показва, че Сам Бог е избрал да почете св. Дева Мария. Нейното изключително положение се потвръждава, когато тя отишла да посети братовчедката си Елисавета, която тогава била бременна в шестия месец с Йоан Кръстител. Елисавета поздравила Дева Мария с думите: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! И откъде ми е това – да дойде при мене майката на моя Господ?“ (Лука 1:42-43). И самата Дева Мария по вдъхновение от Светия Дух предсказала честта, която ще ѝ се отдава през всички векове: „Защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове“ (Лука 1:48).
Така в послушание към ясния Божи промисъл Православната църква почита Дева Мария с икони, песни и специални празнични дни. Като човешко същество, което е било най-близо до Христос на земята, ние ѝ се молим да се застъпва за нас пред Сина си. Като първата повярвала и майка на Църквата ние я молим за напътствие и защита. Ние я почитаме, но не ѝ се покланяме като на Бог, защото поклонението принадлежи само на Него.
В утринните, вечерните и всички други богослужения ние пеем този химн, който изразява изключителното място на св. Дева Мария в творението:
Достойно е, наистина, да те облажаваме, Богородице, винаги блажена и пренепорочна, и майка на нашия Бог, по-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог Слово, същинска Богородице, ние те величаем.
Превод: Младен Янев
Източник: Orthodox Study Bible
