За седемдесетте апостоли

В Евангелие според Лука (10:1-17) Господ Иисус Христос избира сред Своите последователи седемдесет мъже, които изпратил като благовестители или апостоли (в превод: пратеници). Въпреки че не били толкова изтъкнати като дванайсетте, седемдесетте апостоли с плам и възторг проповядвали там, където били изпратени. Преданието на Църквата потвърждава, че седемдесетте останали предани на Господ и на своето призвание, като изпълнявали жизненоважна роля в разпространението на благовестието. Тези мъже не били избрани случайно, нито били второстепенни доброволци, но били истински ученици, истински апостоли, с чиито трудове се разпространявало учението от техния Господ в цялата Римска империя и отвъд нейните граници.

Въпреки че в списъците с имената на седемдесетте има малки разлики, всички тези мъже са споменати в календара на Църквата. Те всички се почитат богослужебно в един ден – на 4 януари и записът за тяхното дело е запазен в разкази, предавани от поколение на поколение през вековете и от място на място, а най-вече там, където те са се подвизавали.

Ако бъде разказано за всички предадени в Църквата подвизи на седемдесетте апостоли, би се изпълнила цяла книга с внушителен обем, но разказът дори само за няколко от тях би предал убеждението и вярата на това прославено братство.

Варнава, евреин от Левиевото коляно, бил роден в Кипър от заможни родители. За него е казано, че се е учил при законоучителя Гамалиил в Йерусалим заедно със Савел от Тарс (който по-късно е известен като апостол Павел). Първоначално именуван Йосия, той бил наречен от апостолите Варнава (син на утеха, Деян. 4:36), защото имал рядката дарба да утешава хорските сърца. Той привлякъл св. Павел, когато всички други се боели от него (заради миналото му на гонител на християните, б.р.), като го довел при апостолите.

Варнава също бил първият, когото апстолите изпратили в Антиохия заедно със св. Павел. Тяхното дълготрайно сподвижничество се нарушило обаче, когато Варнава твърдо решил да вземе на мисионерско пътуване своя братовчед Марк (комуто св. Павел все още нямал доверие). Тримата се помирили по-късно (Кол. 4:10). В множество древни исторически записки се казва, че Варнава бил първият, който проповядвал в Рим и Милано, но той бил убит в Кипър, след това погребан от евангелист Марк при западната порта на град Саламина¹.

.Също така измежду по-изявените седемдесет апостоли бил св. Тит, когото ап. Павел нарича брат (2 Кор. 12:18) и свой син (Тит 1:4). Роден в Крит, св. Тит бил добре образован в гръцката философия, но след като прочел книгата на пророк Исаия, започнал да се съмнява в стойността на всичко, на което бил научен. Като чул вестта за идването на Иисус Христос, той се присъединил към други хора от о-в Крит, които отивали в Йерусалим, за да се убедят сами. А когато чул Иисус да проповядва и като видял Неговите чудеса, младият св. Тит се присъединил към тези, които Го следвали. Той бил кръстен от св. Павел и работел заедно с него, служел му, пътувал с него, докато великият апостол на народите го изпратил на о-в Крит и го направил епископ на този остров. Записано е, че св. Тит бил в Рим по времето на обезглавяването на св. Павел, и че той погребал тялото на своя духовен отец, преди да се завърне вкъщи. Когато се върнал обратно в Крит, той обърнал към вярата и покръстил много хора. Управлявал църквата на този остров и се споминал на 94 години.

Множество по-малко известни апостоли от седемдесетте също работили за Църквата Христова, предани до смърт. Св. Аристарх, когото св. Павел споменава няколко пъти (Деян. 19:29; Кол. 4:10; Филим. 23) и го нарича „сътрудник“, става епископ на град Апамея в Сирия. Св. ап. Состен (Деян. 18:17; 1 Кор. 1:1) станал епископ на Кесария, а св. ап. Тихик (Деян. 20:4; Ефес. 6:21; Кол. 4:7; 2 Тим. 4:12; Тит 3:12) го наследил в този град².

.Св. ап. Симон (Мат. 13:55; Марк 6:3), син на Клеопа (който бил брат на Йосиф, обручник на св. Дева Мария), наследил св. Яков като епископ в Йерусалим. Св. ап. Аристовул (Рим. 16:10), брат на св. ап. Варнава, проповядвал благовестието в Британия и умрял мирно там.

Животът и дейността на тези няколко апостоли представя едни от най-характерните образци на седемдесетте, които били главни при основополагането на Църквата в света. Много от тях станали епископи, но имената на всичките седемдесет апостоли са записани на небесата в Книгата на живота като верни раби на Господ, апостоли и основатели на Църквата.

Превод: Младен Янев

Източник: Orthodox Study Bible

1. Саламина (на асирийски : Ki-(i)-su, на старогръцки : Σαλαμίς, Саламис, Саламина; на латински: Constantia) е древногръцки полис от желязната епоха в източната част на остров Кипър, на около 6 km северно от днешна Фамагуста (Амохостох на гръцки) . Градът е бил център на Кипърската църква, основана от св. апостол Варнава († 61 г. в Саламина) и достига най-голям блясък при учения епископ св. Епифаний Кипърски († 12 април 403 г.). ↩︎
2. Според други източници св. ап. Состен бил епископ на Колофона на западния бряг на Мала Азия, а св. ап. Тихик – на Неаполи (Лимасол) в Кипър или на Халкидон на северния бряг на Мраморно море (б.р.). ↩︎