Меню Затваряне

За ситуацията на Украинската църква

Иля Аронович Забежински

Иля Аронович Забежински

Само мои лични мисли.

Няма нищо по-вредно за Църквата от това да бъде облагодетелствана от властите.

Няма нищо по-лошо от това, когато властите смятат Църквата за своя и я използват, а Църквата продължава да си мисли, че самата тя използва властта за свои цели.

Но това никога не е било. Винаги силните на деня ще я използват. И винаги ще изискват „плащане“ за услугите, които ѝ правят.

И винаги печатът на тази земна власт, с нейните недостатъци и цялата ѝ земна същност, ще петни Църквата, която сътрудничи на властта.

Превзеха Лаврата.

Е, добре. Струва ли ви се, че такова отношение спрямо тези, които са се молили там преди вас, е християнско? Не съм сигурен. Не спрямо Павката Мерцедеса, а спрямо обикновените украински православни от УПЦ! Християнство ли е това? На мен то изобщо не ми харесва, няма любов и милост в него!

Сега към моите чувствителни братя, които смятат, че църквата в Украйна е разделена на такива, които преследват, и на такива, които са преследвани.

Подобни изпитания и страдания винаги са съпътствали християнството.

Няма две църкви! Сред украинските православни има две политически линии. Едната победи другата, с помощта на властите, които я подкрепяха. И то само поради причината, че се е ангажирала да обслужва политическата линия на правителството, което е на власт.

Патриарх Вартоломей даде Томос.

Той не даде томоса на митрополит Епифаний. Той го даде на Украинската църква! И покани там всички. И ако митрополит Онуфрий не беше запазил до последно лоялност към патриарх Кирил и стоящия зад него Путин, в надежда за единен „руски свят“, то сега той, а не митрополит Епифаний, щеше да бъде глава на каноничната украинска църква!

В крайна сметка самият митрополит Онуфрий се заигра с политиката. Посещаваше Москва – столицата на държава, която 8 години воюваше с неговата родина, участваше в тамошните синоди (събрания, бел. ред.), остана верен на Московския патриарх, който обича да освещава храмове на руската армия, руски ракети, руски танкове – да присъства на военни събрания на Руската федерация, да дава икони на началника на Националната гвардия на Руската федерация. Човек, който веднага подкрепи и благослови руската инвазия в Украйна, който уж се бореше за предполагаемата каноничност на УПЦ в подчинение на РПЦ, а всъщност за химерата, наречена „руски свят“! И в крайна сметка докара УПЦ до неканонично състояние! Какъв е каноничният статус на УПЦ сега? Никакъв.

А УПЦ и митрополит Онуфрий сега си го получават от украинското правителство, не защото са християни, не заради вярата си, а като една политическа църква, направила грешен политически избор, направила грешен политически залог. Не заложиха на правилната карта…

Украинските православни имаха възможност сами да изберат духовното си семейство. Някои избраха да бъдат част от целия православен свят, със свой отец – патриарх Вартоломей, и свой крепител – украинското национално правителство.

Но митрополит Онуфрий избра да бъде част от „руския свят“, с патриарх Кирил като духовен отец, а Путин като спонсор. Това е духовното семейство, което той избра. Пресметнаха грешно. И освен всичко друго, загубиха всякаква каноничност!

Отново.

Не одобрявам отнемането на църкви, арестите, лишаването от гражданство, обиските и пр. Не одобрявам никаква намеса на властите в живота на Църквата! Страшно е вредно за Църквата, когато властта е с нея!

Но съм абсолютно сигурен, че ако Путин случайно се закрепи в някои украински територии, определено там никога няма да съществува ПЦУ под егидата на патриарх Вартоломей. Ще има едно монолитно представителство на РПЦ. Но това очевидно не плаши никого от сегашните защитници на УПЦ от киевските власти. Те не се боят от това.

Вчера ми писа един свещеник от ПЦУ. Енорията му е на територия, контролирана от въоръжените сили на РФ. Оттам той избяга в чужбина, като се опита отново да създаде енория.

Защо ли?

Защото в земите на Руската федерация не може да има ПЦУ. Само и единствено РПЦ-МП, само и единствено патриарх Кирил.

Затова трябва да защитим всички. И Павката Мерцедеса. И този свещеник от ПЦУ също.

От всяка власт. От всеки. И от украинските власти трябва да бъдат защитени, и от Путин. Аз като църковен човек не вярвам в никакви власти! И просто призовавам всички, от малкия селски свещеник до митрополита:

– Не разчитайте вече на князете, на синовете човешки! Спрете да правите политически залози.

С ужас предчувствам какво очаква бедната ни руска църква, когато в страната ни настанат катаклизми и се смени властта. Как ще скачат, как ще се втуркат:

– За тези? За онези?

– За Иисус Христос!

—————

Превод: архим. Никанор (Мишков)

Posted in Публицистика, Съвременност, Църква и политика

Вижте още:

error: Content is protected !!