Християнство.бг
Въпрос: Трябва ли да се вярва на сънищата?
Отговор: Всъщност в продължение на три и половина хиляди години отношението на църквата (първо старозаветната, а след това християнската) към сънищата остава непроменено: „Не гадайте по сънища“, казва Бог на хората чрез Моисей (Лев. 19:26).
„Който вярва в сънищата, е като този, който прегръща сянка или този, който гони вятъра; сънищата са абсолютно същото като отражението на лицето в огледалото“, казва Иисус Бен Сирах триста години преди раждането на Христос (Сирах 34, 1-3).
Въпреки това хората са вярвали в сънищата, вярват и ще продължат да вярват: реалността на съня е много ярка и оставя твърде дълбок отпечатък в съзнанието.
Повечето християнски автори са съгласни, че сънищата отразяват вътрешния живот на човешката душа
„Това, с което е заета душата и за което говори наяве, това мечтае или философства в съня си: цял ден се тревожи за човешките работи и се тревожи за тях и насън; ако постоянно се учи на божествените и небесни неща, то по време на сън тя навлиза в тях и придобива мъдрост чрез виденията”, пише св.Симеон Нови Богослов.
За същото (само че в терминологията на ХХ век) говори и о. Александър Елчанинов:
„По време на сън, когато нашето нормално съзнание избледнява, самоконтролът изчезва; когато сме напълно искрени и не се срамуваме от нищо, тогава подсъзнателните първични основи на нашата същност изплуват от дълбините, най-дълбоките слоеве на душата се разкриват и ние сме повече от всякога себе си. Образите, виденията и душевните състояния, типични за нашите сънища, са най-верните, нескрити проявления на истинската ни личност.
Разбира се, тук е необходимо да се прави разлика между чисто психологически феномени (като молитви и песнопения след дълги църковни служби), както и просто влиянието на нашата физиология, на която сме толкова подвластни, например кошмарни видения при чернодробно заболяване. Но с една доста обективна и умела оценка природата и същността на сънищата ни могат да помогнат много в опознаването на самите себе си и да ни отворят очите за много неща вътре в самите нас“.
Неговото мнение се споделя и от архиепископ Йоан (Шаховски):
„Чрез сънищата си човек може да види каква празнота и безполезност живеят в душата му. Същата тази суета (понякога и по-голяма) изпълва реалността на хората… Хората не подозират за неблагоприятността на много от техните желания, настроения, проекти и мисловни комбинации“.
Оказва се, че чрез сънищата Бог дава възможност на човек да опознае себе си.
Обща сред отците на Църквата и духовните писатели е идеята, че само тези, чиито сърца и души са напълно чисти, имат чисти и светли сънища. И обратното: изпълнените с тъмнина и нечисти дела сънища при хора, които водят външно праведен начин на живот, показват, че грехът все още се крие в дълбините на сърцата им.
Ако разглеждаме сънищата като индикатор за нашето вътрешно състояние, тогава такова отношение към тях ще бъде едновременно правилно и полезно. Макар и донякъде радикален, св. Йоан Лествичник формулира това много ясно:
„Вярвай само на онези сънища, които ти предсказват мъчения и осъждане“.
Именно така трябва да се отнасяме към сънищата от християнска гледна точка: те са лакмус за състоянието на нашата душа (понякога и на тялото).
За съжаление, рядко някой ги възприема по този начин. По-често хората търсят в тях пророчества и предсказания. Такива сънища наистина се случват. Но много рядко. И не всички те са от Бога.
Същият св. Йоан Лествичник казва, че демоните, бидейки духовни същества, не зависят като нас от времето и пространството и следователно могат да видят това, което не е достъпно за хората, и да го съобщят чрез сънища на онези, които искат да съблазнят и отвърнат от Господа:
„Подобно на духовете, те виждат какво се е случило във въздуха и като забележат, например, че някой умира, предсказват това на лековерните чрез сън. Демоните не знаят нищо за бъдещето чрез предзнание; но се знае, че и лекарите могат да ни предскажат смъртта“.
Разговорите с духовете на злото са опасни за човека, независимо дали насън или наяве. Неслучайно дори Христос (в пустинята) не влиза в спорове със сатаната и не му се доверява.
„Понякога врагът, под прикритието на откровение от Бога… показва нещо на човек в съня… и прави всичко, за да може малко по малко да убеди човека и поне донякъде да го приведе в съгласие със себе си, така че човекът да се предаде в неговите ръце“, пише св.Исаак Сирин.
Известна е историята, разказана от св.Касиан Римлянин за монаха, който се отрекъл от Христа и се обърнал към юдаизма, защото в ярки сънища видял евреи в Небесното царство, а християни в ада. И не може да се каже, че това е напълно невъзможно. Но сатанинското изкушение се отличава именно по това, че носи в себе си малко зрънце истина, за да направи лъжата по-привлекателна.
Затова най-разумно е изобщо да не се обръща внимание на сънищата, да не им се придава значение и да не се говори за тях. Св.Игнатий Брянчанинов обяснява следното:
„От вниманието към сънищата в душата непременно се прокрадва доверие към тях и следователно самото внимание е строго забранено.“
Възниква разумен въпрос: ами ако сънят наистина идва от Бога? Ако Той иска да ме предупреди за нещо, или да ме подтикне да направя нещо?
Когато Бог говори на човек, няма съмнение относно източника на съня:
„Съновиденията, изпратени от Бога, носят в себе си непреодолимо убеждение“ (св.Игнатий (Брянчанинов).
Мога да потвърдя, че това наистина е така. Преди около пет години имах сън. Подробностите му нямат особено значение. Беше за това, че търся изгубения си приятел в тъмна и мрачна къща. Видях го да спи в стаята. Стори ми се като безжизнен. Изведнъж някой ми зададе въпрос: „Къде е твоят приятел?“ — Ето го — отвърнах аз. – „Този ТВОЯТ приятел ли е? Защо го изостави?“
В този момент се събудих и станах от леглото, за да изляза от стаята. И изведнъж в мен прозвуча глас (вече в действителност), който възприех като продължение на това, което току-що бях сънувал:
„Всяко дърво, което не дава добър плод, се отсича и в огъня се хвърля!“.
Този глас прозвуча толкова плътно, че сякаш се запечата в съзнанието ми. Не знам как да предам силата му с думи.
Впечатлен от случилото се, на следващата сутрин отидох при моя приятел. Животът му в този момент всъщност беше много далеч от християнските норми, струва ми се.
Не знам той как прие това, което му казах. Попита само: сигурен ли съм, че това е предупреждение за него, а не за мен. Реших, че е и за двама ни.
Нямам представа дали си е направил някакви изводи. Но две седмици по-късно, когато теглил голяма сума от банката, двама бандити го нападнали, извадили челюстта му и откъснали парче от малкия му пръст по време на схватката. Доколкото си спомням, стреляли и в лицето му, но пропуснали.
Той остана жив и дори не беше сериозно ранен. Само дето десет дни можеше да се храни само със сламка.
Струва ми се, че Господ ни даде възможност и на двамата да поразмишляваме върху своите грешки. Поне аз така възприех всичко.
Забелязах, че този сън не съдържаше никакви директни пророчества, но много ясно показа нашите вътрешни проблеми и последствията, които те можеха да имат. В същото време и сънят, и думите звучаха по такъв начин, че беше невъзможно да ги забравя или отхвърля.
По-рано съм писал за трите съня, които ме подтикнаха да приема свещеническия сан.
В първия се видях как пътувам с майка ми и баща ми в стар селски автобус. Баща ми ми казва: „Оставих богослужебните си принадлежности. Излез и ги вземи.“ Автобусът спира насред едно поле. Излизам. Сиво есенно небе, бедна природа, липса на цветове. Отстрани на пътя има плат. Върху него стоят дискос, лъжица, нещо друго (тогава дори не знаех тези названия). Наоколо стоят няколко жени в полукръг. Те са с наведени глави. Автобусът тръгва, аз оставам.
Друг път с баща ми се спускаме по склона до моста над Волга в Кострома. Виждам порутена сграда: останки от стени без покрив. И изведнъж – в една от бившите стаи – чаша, горяща ярко в злато. Баща ми казва: „Иди и го вземи“. Опитвам се да стигна, но не мога да се добера до Нея…
Третият път бях в голям, но много тъмен храм. Двуетажен. Стълбище водеше към втория етаж. Хора се качваха по него мълчаливо. Те се приближаваха до свещеника и той ги причастяваше. Но не от Чашата, а от нещо като малък купел (сега кръщаваме бебетата в такива). И то не с лъжица, а с нещо подобно на черпак, или почерпало. Приближих се. Той ми даде. Изпих го и усетих много сладък, парещ вкус: като мед…
Отново нямаше преки пророчества в тези сънища. По-скоро някакво желание, изразено толкова убедително, че дори след двадесет години не мога да го забравя. Струва ми се, че тези сънища промениха както мен, така и живота ми: може би с една малка стъпка, но те ме приближиха до Бога.
Ясното пророчество би било налагане на решение, което никой не бива да вземе, освен самият аз. Това би ограбило живота ми и би го лишил от възможност за избор. Точно такъв (безблагодатен) ми изглежда известният сън на майката на декабриста Рилеев (освен ако, разбира се, журналистите не са си го измислили). Какво, освен мъка, продължила няколко десетилетия, можело да й донесе съзерцаването на бесилката, на която ще бъде екзекутиран нейният син?
Като всеки друг човек, съм сънувал за неприятности, които се случват с мен и с моите близки, наводнения, земетресения, цунами и други картинки от всеки стандартен съновник.
Но никога не съм ги обсъждал, не съм ги помнел и не съм се опитвал да проследя дали по някакъв начин са се отразили на моята съдба. Дългите разходки на чист въздух, отказът от тежки и мазни храни през нощта, както и от мрачните книги и филми, струва ми се, отървават от всякакви неприятни. А това означава, че няма нужда да разсъждаваме върху това: струва ли си да придаваме значение на сънищата?
Допада ми съвета на атонските монаси по отношение на сънищата: „Не приемай и не отхвърляй“.
Стремежът да се живее по християнски не трябва да зависи от никакви сънища. Тъжно е, ако Бог трябва да намира възможност да ни напомня, че светилникът ни отдавна е угаснала. Вярвам, че трябва да сме винаги готови да Го срещнем във всеки момент от своя живот. Независимо от това дали сънищата ни го предричат, или не.
______
Превод: архим. Никанор (Мишков)
