
В Евангелието Господ Иисус Христос ни напомня много пъти, че за този, който вярва, всичко е възможно. Но колко е трудно за днешния човек да вярва! А днес Бог не ни Се открива по-малко или по-рядко отколкото преди, от времето на Моисей или на апостолите. Той непрестанно Се открива в „дребните радости“ на всекидневния живот: в слънчевия ден или бурята, в морето и в планината, в смеха на любимия човек, в хляба и виното, в полета на птиците, във верността на кучето и своенравието на котката, в хайко-стиховете в човешкия глас, който Го прославя. Ако само аз миг се спрем пред тези Божии явявания, вече сме уловени в галилейската рибарска мрежа и сме станали пленници на „безумната Божия любов“. А тогава можем наистина да правим всичко , защото сме повярвали. По „естествен път, защото това е Божият път , ще преобразяваме своята природа, правейки „нова твар“, защото „старото отмина, ето всичко стана ново“. Скрижалите на закона, на които е изписана нашата „съдба“, наследството, „киселото грозде“ на предците, „злата“ човешка природа, с всички нейни страсти, са разрушени от Христовото Преображение. Всеки един от нас е потенциален Яков, Йоан, Петър, на които бе дадена Божията благодат да видят Светлината на света между „естествения“ Илия и законодателя Моисей. С един скок ще преодолеем с вяра пътя от св. пророк и цар Давид, който е видял всичко отнапред и казва: „Нему се уповаваше сърцето ми, и Той ми помогна, и сърцето ми се зарадва“ (Пс.27:7), до св. ап. Павел, който Го дочака и възкликна: „Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява“ (Фил. 4:13).
Божиите угодници са извършили вече всичко за нас – утъпкали са пътя ни, избърсали са сълзите ни, премахнали са скръбта ни. Само трябва да повярваме и тогава и Кръстът няма да ни се струва тежък, дори да трябва да го носим до Голгота – личната и националната. Защото накрая на Пътя Вярата, Надеждата и Любовта ще ни нашепват: „С добрия подвиг се подвизавах, пътя свърших, вярата опазих“ (2 Тим. 4:7).
–––––-
Откъс от „Християнската вяра и човешката природа“ от книгата на академик проф. Владета Йеротич „Завръщане към отците“ на издателство „Омофор“