Християнство.бг
Фразеологизмът „гръм и мълния!“ се използва в нашия книжовен език като възклицание за изразяване на голяма, обикновено неприятна изненада от нещо. В смислово отношение с него са свързани фразеологизмите мятам мълнии или светкавици (гледам гневно, свирепо) и пращам/пратя или хвърлям/хвърля гръм и мълния (отправям най-остри нападки, хули срещу някого или срещу нещо, обикновено срещу които съм повел борба).
Произходът на посочените тук фразеологизми е библейски. В св. Библия за гръмове и мълнии се споменава тогава, когато се описва Божието величие, например:
„На третия ден, утринта, имаше гръмове и светкавици, и гъст облак над планината (Синайска) и много силен тръбен глас; и целият народ, който беше в стана, затрепери“ (Изх. 19: 16); „И от престола (Божий – в с.м. – И. Б.) излизаха светкавици, гръмотевици и гласове; а пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии духове“ (Откр 4: 5);
„Ангелът взе кадилницата, напълни я с огън от жертвеника и я хвърли на земята; тогава се появиха гласове, гръмотевици, светкавици и трус” (Откр. 8: 5);
„Тогава на небето се отвори храмът на Бога, и се яви ковчегът на завета Му в Неговия храм; след това се явиха светкавици и гласове, гръмотевици и трус и голяма градушка.“ (Откр 11: 19); „И бидоха светкавици, гръмотевици и гласове, и биде силен трус, такъв голям и силен трус, какъвто не е ставал, откак има човеци на земята“ (Откр 16: 18).
Във всички посочени случаи гърмът и мълнията се проява на Божието величие и присъствие и свидетелство за Божията воля и за Божия страшен съд. При това в Откр. 4: 5 светкавиците означават пришествието Господне, а гръмотевиците – Божиите слова (за гърма като глас Божий се споменава напр. и в Пс. 28: 3 – 9).
Фразеологизмът „гръм и мълния!“ се използва и в други езици, напр. в английския (thunder and lightning), а фразеологизмът „гръм и мълнии“ се употребява в руския (метать громы и молнии) и в чешкия език (svolávat hromy a blesky).
––––
Текстът е отпечатан за първи път в русенския в-к „Утро“ от 23 юни 2023 г.
