Маргарита Генчева
Сайтът „Християните срещу войната“ публикува проповед на йеромонах Тихон Соколовски от Спасо-Прилуцкия Димитриевски манастир във Вологд (РПЦ-МП), посветена на Акатистната събота през Петата седмица от Великия пост.
Днес Църквата ни предлага да прославим Пресвета Богородица. Като оставим настрана доста сложната история на формирането на Акатистна събота , ще отбележим, че в центъра на службата на утренята е акатистът на Пресвета Богородица и многократно повтарящият се кондак „Взбранной Воеводе Победительная“[1]. Ще се опитаме да разберем смисъла на това песнопение и да го приложим за себе си.
„На тебе, Богородице, поборницата-воевода“ е обръщение към Пресвета Богородица като към Военачалница на Небесните безплътни сили[2]. Разбира се, това е символично. Пресветата Владичица действа по различен начин от генералите. Нейната пламенна любов към човечеството намира израз в горещата молитва към Сина ѝ, която Господ изпълнява и поради любов към Майка Си, и поради чувството на Синовно задължение, и поради любовта към хората, които съжалява не по-малко от Нея.
Думите „като се избавихме от злини“ подразбират, че сме победили враговете. Те били много. Кондакът, който разглеждаме, е написан през 626-та година в памет на победата над аварите, скитите и персите, които обсадили Константинопол, но претърпели поражение. След това подобни нападения се повтаряли многократно, и до време Константинопол побеждавал. Най-паметната победа, след която е установена Акатистната събота, се случила през 860-та година. „Злите“ тогава са били руснаците, които се приближавали до стените на Цариград под ръководството на князете Асколд и Дир, за да грабят и убиват. Това било първото излизане на историческата сцена на „Руския свят“, изплашил гърците, но посрамен по молитвите на Божията Майка. Вдигнала се буря, унищожила целия флот на враговете. Вероятно, за да ни напомни за това, в момента бурята се вихри в центъра на Русия.
„От всякакви беди ни избави“ означава, че има и други беди, освен враговете. Наистина, когато йерарсите на Византийската империя приели Флорентинската уния през 1438 г., настъпило бедствие. Скоро след това държавата е унищожена от турците, което разкаялите се гърци и руснаци виждат като Божие наказание за погрешен идеологически избор. За да не паднем и ние, ще очертаем накратко идеологическите грешки, които сега застрашават нашата Църква.
Първо, за християнина най-висшата ценност и смисъл на живота далеч не е руската традиция, светините на руската цивилизация и великата руска култура. Вместо всичко това избираме служението на Господ Иисус Христос и спасението в Него. Спасителят каза на Тайната вечеря, че само Той е „Пътят, Истината и Животът“ (Йоан 14:6).
Второ, този път е кръстен, това е доброволно мъченичество за изпълнение на Христовите заповеди, а не „свещена война“, не агресия срещу друг народ и не подчинение пред престъпна власт. Точно това означават думите на Господа: „Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“ (Мат. 16:24).
Трето, в сърцето на този път лежи покаянието, или по-гръцки – „метаноя“, което означава промяна на мисленето. Причината за тази промяна е самоосъждането. При това напълно се изключват негодуванието и към близките, и към Украйна, и към „глобалния Запад“. Нека не крещим истерично: „Забравихме, че сме руснаци“. Казано ни е, че „блажени са кротките“ (Матей 5:5) и това добро разположение на ума трябва да се цени, за да не загубим Божията благодат.
Разбира се, освен тези заблуждения, има още много други, но сега ви призовавам да се отървете от основните, които са не по-малко страшни враговете, и тогава да прославите радостно Пресвета Богородица: „Радвай се, Невесто Неневестна“. Амин.
[1] На тебе, Богородице, поборницата – воевода, ние – твоите раби, които се избавихме от злини, пеем победни и благодарствени песни. И понеже имаш непобедима сила, от всякакви беди ни освободи, та да ти викаме: Радвай се, Невесто неневестна! (бел. ред.).
[2] „Взбранной воеводе“ е кондак на 8-и глас, посветен на св. Богородица, изпълняван в православното богослужение през Великия пост. Написан е в чест на избавлението на Константинопол през 626 г., от нашествието на авари и перси. Кондакът „Взбранной воеводе“ възниква през VI – VII в. Като предполагаеми автори се смятат св. Роман Сладкопевец, Константинополския дякон Георги Писидийски или Цариградския патриарх Сергий. През 626 г. Константинопол е бил обсаден от перси и авари и застрашен от завладяване. Патриарх Сергий наредил да се извърши литийно шествие от вътрешната страна на градските стени, когато се появила страшна буря и потопила вражеските кораби, а ужасените перси и авари, които били на сушата, се разбягали. В чест на това чудесно избавление на града, боговдъхновен певец е възпял св. Богородица в този хвалебно-благодарствен химн (бел. ред.).
