Маргарита Генчева
В християнството (или поне в руското православие) има съвършено необяснима склонност да се хващаме за Стария завет. Имам предвид дори не само модата всяка война да се обявява за свещена, а това понятие за „нечистота“, което е дошло до нас от Моисеевия закон и по причудлив начин се е отразило в църковните традиции.
Което Бог е очистил, не считай за нечисто (Деян.11:9). Въпреки че тези думи са били казани по отношение на езичниците, в тях изцяло е концентрирана същността на християнството. И разликата му не само от езическите култове, но и от старозаветното юдейство.
Противопоставянето на сакралното (свещеното) и профанното (светското), чистото и нечистото са в основата на всеки религиозен култ.
Известно е колко внимателно са се отнасяли юдеите към ритуалната чистота: да те оскверни е можело докосването до труп, до болен от проказа или някои други заболявания, до жена в менструален цикъл или след като е родила. Дори върналите се от пазар юдеи са били длъжни ритуално да се умият.
В дълбочина понятието за нечистота е било по същество част от своеобразна кастова/йерархическа религиозна система, в низините на която са стояли всички „неевреи“ (тоест тези, които не са пазили закона за чистотата), малко по-високо – болните и жените, а на самия връх – първосвещениците (единствените, които са можели да влизат в Светая светих, тоест непосредствено да застанат пред Бога).
Приближаването до Него изисквало непрекъснато очистване. Но дори и то не можело да измени кардинално ситуацията: жената при никакви условия не можела да влезе в Светая светих. И точно в този твърдо структуриран религиозен свят идва Христос.
Самата святост и чистота (защото кой може да бъде по-свят и чист от Бога?) се ражда в явно „нечисто“ тяло. Болестите, физиологичните специфики и други подобни стават част от земния Му живот. Той „яде и пие с митари и грешници“ – очевидно „нечисти“ хора, влиза в домовете на езичниците, докосва се до осакатените и болните. И до Него също така се допира жената, страдаща от кръвотечение, а блудницата избърсва и измива нозете Му.
При това, за да се приближиш до Него не се оказват нужни никакви очистителни ритуали: никаква „нечистота“ не може да го оскверни. Напротив – всеки дошъл или допрял се до Него с вяра се очиства и външно, и вътрешно. Редом с Него няма чист и нечист, елин/езичник и юдей, мъже и жени, „но всичко и във всички е Христос“. И „който иска да е пръв, нека бъде от всички последен и за всички – слуга“ (Марк.9:35). И ето, две хиляди години след Неговото идване какво виждаме в Христовата църква? Не същото ли вехтозаветно юдейство?
Отново приближаването до Бога се свързва с куп задължителни условия, които носят в себе си същия старозаветен смисъл: ти си длъжен да се очистиш, да станеш достоен, за да се докоснеш до Него.
Отново задължителни пости, завеса между Светая светих и останалото пространство, забрана да влизат в олтара всички, освен свещенството, миряните – „осквернители“ да се допират до престола и жертвеника, забрана за жените по време на кръвотечение да влизат в храма и да се причастяват, деление на „чистите“ православни и „нечистите“ католици и протестанти… Безкрайно много огради, стълбове и заграждения.
Веднъж Дионисий Ареопагит, негодувайки срещу християните, които започнали да избягват причастието под предлог, че са недостойни и нечисти, казал, че не ние освещаваме Бога, а Той – нас. Той дойде, за да стане нечистото – чисто и недостойното – достойно.
Вярата е единственото условие за нашето общуване с Бога. Вяра не в Бога, а на Бога, както точно отбеляза отец Пьотр Мещеринов. Доверие. Готовност да се отдадеш в Неговите ръце. Увереност в любовта и милосърдието Му към нас.
И затова сред християните не може да има повече или по-малко чисти. Ние всички сме грешници и всички – свети със светостта на Освещаващия ни.
Превод: Маргарита Генчева
