За христологията

Центърът на християнството е Самият Господ Иисус Христос. Всъщност Той е сърцевината на цялата история. Но светът се затруднява в познаването на Неговата Личност. Кой е Той? Той Бог ли е? Човек ли е Той? Или и двете? Свещеното Писание дава ясен отговор на тези ключови въпроси.  

В своето евангелие св. Йоан дава характерно и категорично обяснение за това, кой е Христос: „В начало беше Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото“ (Йоан 1:1). Св. Йоан Кръстител, Предтечата на Христос, разкрил Бог Слово като „Светлината“ (Йоан 1:7).

„И Словото стана плът, и живя между нас“ (Йоан 1:14). Кой тогава е Иисус Христос?  

1. Той е Бог, защото Той е с Бога още преди да съществува времето. Ясно е, че Единородният, станал Иисус от Назарет, не е получил началото Си със Своето земно раждане, а по-скоро Той е вечният Син на безначалния Бог. Никога не е имало време, в което Божият Син да не е съществувал.  

2. Той е също човек, защото Той „стана плът“. Той е станал един от нас, бил като нас във всичко, но без грях.  

3. Той действа като Бог и като човек, със свойственото за всяка природа, в единството на Неговата божествена Личност. Божествената природа и действие никога не се променят в човешка природа и действие. Тези две природи са съединени, без да се сливат. Христос обаче „зарежда“ човешката природа с божествена енергия, така че човешката природа е изкупена от греха и смъртта и приведена в единение с Бога. Така Той „обожествява“ (обожава) човечеството.  

Чудото на тези несравними истини е известно като познание за Христос или „христология“. Множество текстове дават разяснение на това какво е христология, но окончателният текст е Никео-цариградският символ на вярата, който е съставен от Първия и Втория вселенски събори през четвърти век. Халкидонският символ на вярата, изготвен от Четвъртия вселенски събор в 451 г., съдържа други истини относно въплъщението на Словото. Тези символи поставят вероучителните граници, отвъд които ние не излизаме в своето познание за Христос¹.  

Св. апостол Йоан свидетелства за Христос така: „Което е било отначало, което сме чули, което сме видели с очите си, което сме наблюдавали и което ръцете ни са попипали, за Словото на живота (и животът се яви, и ние видяхме, и свидетелствуваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и се яви нам), което сме видели и чули, ви възвестяваме, за да имате и вие общение с нас; а нашето общение е с Отца и Неговия Син Иисуса Христа“ (1 Йоан. 1:1-3).  

Ние също ставаме свидетели на Иисус Христос. Защото, откакто Бог стана човек и ние сме съединени с Него чрез кръщението, чувстваме Неговото въплъщение в нашия живот. Чудото на христологията за нас е в това, че както Божият Син стана човек, също и ние можем да бъдем в Бога².    

1. Халкидонското вероопределение гласи: „Следвайки светите отци, всички съгласно учим да бъде изповядван един и същият Син, Господ наш Иисус Христос, съвършен по отношение на Божествената Си природа и съвършен по отношение на човешката Си природа, истински Бог и истински човек, с разумна душа и тяло, единосъщен на Отца по Божествена природа и единосъщен нам по човешка природа, във всичко подобен на нас, освен в греха, роден преди всички векове от Отца по Божествена природа, а в последните дни, заради нас и заради нашето спасение, (роден) от Дева Мария Богородица по човешка природа, един и същият Христос, Син, Господ, Единороден, познаван в две естества неслитно, неизменно, неразделно и неразлъчно, не на две лица разсичан или разделян, но един и същият Син и Единороден, Бог Слово, Господ Иисус Христос“ (бел. ред.). ↩︎
2. „Бог стана човек, за да може човекът да стане бог“ е известна богословска мисъл, приписвана на св. Атанасий Велики (бел. ред.). ↩︎

––––––––––––––––––––

Превод: Младен Янев

Източник: Orthodox Study Bible