Меню Затваряне

За църквата и хората

Прот. Симеон Николов

Прот. Симеон Николов

Наскоро срещнах един познат, който ми каза, че опитал да ходи на Църква един-два пъти, но се разочаровал, защото нещата там му изглеждали „твърде несериозни“. Не му направило добро впечатление това,че вместо свещеникът да си стои в олтара, той постоянно „излизал и влизал“ в него, ходел при певците. Тази ситуация се сторила непрофесионална на моя познат и той се отказал да посещава служби.

Няколко дни този разговор не напусна главата ми. Всъщност, аз знам какво е станало, на какво е станал свидетел той. Църквата ни в последните години изпитва остра нужда от клиросни певци. Подготовката на един такъв певец отнема години, дори и в случаите, в които желаещият е напълно музикално грамотен. За да стане някой добър клиросен певец, от него се изисква музикалност, умения за четене на църковнославянски текст, много последователност по време на обучението, четене на богословска литература, упоритост и отдаденост на немалка част от свободното му време. Та, най-вероятно моят познат е попаднал на Вечерня или Утреня служба. На клира не е имало добре подготвени певци и събратът ми, за да не съкрати частите от службата, които те не са подготвени да изпеят, е излязъл да ги изпее той. Това се е сторило „несериозно“ на моя познат и го е разочаровало от Църквата… Било му е достатъчно да реши повече да не ходи на Църква. Разочарован е бил по начина, по който се разочароваш, когато отидеш на театрално представление и то не ти хареса поради някаква причина. Очакваш да ти е комфортно и да бъдеш забавляван, а то… в залата горещо, седалките неудобни, актьорите – слаби…

Съвременните християни много често сме разочаровани от Църквата. Ами, така е…: обикновено на служба там се ходи в 8 часа сутринта, и то в неделя или през други официални почивни дни. Свещениците „влизат-излизат“. От пеенето им нищо не разбираме (мънкат нещо там). Гласът на певеца не ни харесва (толкова ли няма някой „по-подходящ“?) и т.н. и т.н. Въобще, отиваме на Църква с настройката на клиенти с високи изисквания, които си плащат и чиито потребности и очаквания трябва да бъдат задоволени от всички – от свещеника, от клиросния певец, от жената, продаваща свещите, ако щете дори и от котката в църковния двор (тя дали е обезпаразитена? Все пак деца влизат в двора).

И ако нещо не съвпадне с нашите очаквания, сме разочаровани, „отблъснати“ от църквата. Няма да ходим там вече! Само че от това не губи никой друг освен ние самите. Защото Църквата е общност, която се състои от свещениците и миряните, и чиято Глава е Христос. Църквата не е място, на което се предполага да бъдем ухажвани като клиенти, „за да наминем отново“.

Църквата е самото и истинско Тяло Христово. Църквата е място, където свещениците от името на народа и за народа принасят съвършената безкръвна жертва на Бога „за всички и заради всичко“. Църквата не е нито „наша“, нито „ваша“, а на всички нас в еднаква степен и най-вече – Христова. А Христос е в нас и ние сме в Него. Църквата е място, където всички ние образуваме Тялото Христово, където всеки допълва другия. Тя е Корабът, чрез който можем да достигнем спасението за безсмъртните си души. Разсъждавайки по начина, по който е разсъдил моят познат, и вземайки решението, което той е взел (да не посещава службите) ние самите се осъждаме на изолация, на отхвърляне. Добре е да разберем, че никой не е длъжен да ни ухажва, никой не е длъжен да ни привлича или очарова в Църквата…

Ние самите принадлежим на тази Църква и сме толкова отговорни за нея, колкото и онези миряни, които я посещават всеки ден, колкото са отговорни за нея и свещениците, които служат в нея. Ние всички сме част от Нея още от деня на Светото ни Кръщение.Тя е, и си остава наш дом, дори и в случаите, когато твърде дълго сме се скитали и не сме се прибирали „у дома“. И никой не е в състояние да ни отдели от Нея по никакъв начин и с никакви средства! „Нито начала, нито власти“… Това бихме могли да направим само и единствено самите ние, чрез собствената си воля…

Posted in Публицистика

Вижте още: