За църковния пиар и изкушението на модерната комуникация

Архим. Никанор

След като дълги години в Църквата имаше вътрешна съпротива срещу модерните форми на комуникация и социалните мрежи, тяхното значение и потенциал бяха признати дори и от най-консервативните църковни среди. Днес всяка една поместна църква, както и огромен брой отделни епархии, поддържат свои интернет страници и профили в социалните мрежи.

Както обаче често се случва, много лесно от една крайност се минава в друга и това, което довчера беше определяно като „неприемливо“, „пошло“, „протестантско“ и т.н., започва да се възприема като нормално и дори ефектен и ефективен пиар.

Така например, в дните след Рождество Христово по стар стил в македонската интернет сфера се появи една много своеобразна химнографска творба, в която прославата към първомъченик Стефан прелива във възхвала на главата на МПЦ-ОА – архиепископ Стефан по един начин, който е много по-близък до стилистиката от времето на култа към личността, отколкото до търсения житиен поетичен изказ. Едва ли архиепископ Стефан, който е известен със своята скромност, се е зарадвал твърде много на пламенното творческо вдъхновение на своите почитатели.

Подобен пиар в стил „лекция на Шри-шри Махарищри гуру“ бе използван и в създаването на плакат, предназначен да насърчи участието на младежи в доброволческите дейности на РПЦ под егидата на руския патриарх Кирил. На него църковният лидер бе изобразен едва ли не като светец посред огнен стълб и златно сияние, заобиколен от склонили глави последователи. Плакатът провокира множество отрицателни коментари с общ знаменател „прекаленост“.

Забелязахме и скромен български принос към това явление. На първа копка за нова храмова сграда свещенодействащите лица (понеже говорим за молитвено последование от требника) се явяват нахлупили строителни каски на главите си, вместо полагащото се от църковния устав за съответните санове – камилавка и було. Снимката неприятно напомня на хрумването на известния руски свещеник Андрей Ткачов от времето на пандемията, който скандализира множество вярващи, като се появи в пълно богослужебно облекло и противогаз в края на св. литургия.

Добре е да помним винаги принципа, че средствата на православната мисия трябва да бъдат съобразени с нейната цел, която в никакъв случай не е краткотрайния емоционален ефект.

Каската е задължителна за носене от строителни работници на работната площадка, противогазът се използва в случай на опасност от БОВ или работа с отровни летливи вещества, а православните йерарси са обикновени грешни и земни хора като нас, които не подобава да бъдат превъзнасяни като едва ли не „живи светии“ в църковни песнопения или псевдо иконографски творби.

Няма съмнение, че православната мисия в света днес е от особена важност. Но също толкова важно е и тя са бъде провеждана с подходящи изразни средства.

Химнографската творба, в която прославата към първомъченик Стефан прелива във възхвала на главата на МПЦ-ОА – архиепископ Стефан