Меню Затваряне

За човека, животните и задължителното вероучение

Ренета Трифонова

Ренета Трифонова

Вчера читател ми изпрати за коментар един клип, в който хора влизат с животните си в една катедрала. Пише ми, че това било кръщение на животни. Изгледах клипа, видях и надписа, на който пише на грузински език: „Благославяне на животни в деня на св. Франциск от Асизи в катедралата „Св. Йоан“, Ню Йорк“. Предполагам, че става въпрос за англиканската катедрала в Ню Йорк „Св. Йоан Богослов“ или поне така показва търсачката в интернет. Днес обаче виждам, че същото се коментира в статията на Иван Стамболов – Сула, който дава не само невярна информация за клипа, който е посочил като източник, но и погрешно тълкувание.

В надписа не става въпрос за кръщение, а за благословение над животни, което е обичайна практика не само в миналото, а вижда се, и днес. В посочения линк към сайта, също е обяснено много добре, че става въпрос за благословение над животни (а не за евентуално „кръщение“, което предлага някаква жителка на Ню Йорк) в деня на св. Франциск от Асизи. Знае се, че Световният ден на домашните любимци е на 30 ноември, а Световният ден за защита на животните е на 4 октомври, когато Римокатолическата църква празнува паметта на св. Франциск, на когото е именуван и града Сан Франциско в САЩ, и който е официално обявен за покровител на Италия от папа Пий XII през 1939 г.

В сайта още в първия азбац пише следното, което изяснява и въпросния клип много добре:

„Може би сте чували за годишното благословение на животните – това се случва в различни градове в страната – където собствениците на домашни любимци могат да доведат животното си в местната църква, където свещеникът води церемония и благославя всяко животно със светена вода. В Ню Йорк катедралата „Свети Йоан Богослов“ е домакин на благословията на животните в Деня на свети Франциск през октомври. Стотици хора се събират от целия град, за да донесат своите домашни любимци – риби, птици, кучета и всякакви други животни, които можете да си представите – за да бъдат благословени, докато много други се присъединяват, за да станат свидетели на празненствата“.

Но да оставим Католическата или Англиканската църква да празнуват както намерят за добре. В Православната църква, особено в миналото, когато домашните животни са били част от дома, благословението на животни е било обичайна практика, включително и молитва над болни животни и при мор на животните – виж житието на св. Власий Севастийски, както и молитвата към него и към светите Флор и Лавър (които според преданието св. архангел Михаил е обучил да гледат коне, затова и с тях се изобразяват на икона). Молитва за благословение на домашни животни има и в требника на всеки свещеник, след което пише, че животните се поръсват със светена вода (Требник, с. 504). А в недалечното минало в много от разказите на възрастни хора присъства такава сцена, в която животното, което е „наречено за здраве“, се вкарва в храма или в двора на храма и със запалена свещ над него се чете молитва. Днес това не се практикува, но под „домашни животни“ днес не се подразбират само тези, които се доят, стрижат и използват за храна, а всяка твар, която радва човека и е част от живота му. Освен това творението присъства навсякъде в образните символи на мозайки, стенописи и икони още от ранната църква, което означава, че винаги е било важна част от човешкия живот.

За нас, като православни християни, е важна позицията на Православната църква по въпроса за творението и редакторите на Християнство.бг направиха специална рубрика, наречена „Християнство и екология“, където читателите могат да се осведомяват по такива въпроси. Грижата за творението е първостепенна за човека, тъй като цялото творение участва в неговото спасение.

И тъй като се занимавам от известно време с този въпрос, забелязах, че в тиражираната статия на Иван Стамболов, специално в този абзац, има няколко неверни твърдения, от които ще коментирам тук само това за животните:

„Второ, кръщението е преди всичко очистване от първородния грях, станало възможно след Възкресението на Христос. Животните първороден грях нямат, а нямат такъв, защото нямат свободна воля. Свободна воля има само човекът и то именно за да съгреши по свой избор и после чрез страдания да изкупи греха си и да се богоуподоби. Това е замисълът на творението. Когато то се изпълни „ще видим нова земя и ново небе“ (Откр. 21:1) и творението ще бъде завършено. Животните, колкото и да са ни мили, нямат място в този процес и ако някой ги вкара в него, той богохулства“.

Трябва да бъде ясно, че в Църквата кръщение над животни никога не се е практикувало, не се и практикува, и това се знае от всеки член на Христовата църква. Такова няма и в другите християнски инославни изповедания, затова е излишно да бъде коментирано. Мнението обаче, че животните нямат място в процеса на спасението на човека, е абсолютно невярно и дори опасно да се твърди.

Въпросът за Творението в Божието домостроителство за спасението на човека, разгледах скоро в своя статия във „Вяра и Дело“, където пиша, че Бог включва не само човека, но и целия тварен свят в домостроителството на спасението, а в деня на Божието пришествие можем да се надяваме, че нашите любими същества от тварния свят ще бъдат обновени и преобразени заедно с нас, ако ние сме били не само господари, но и свещеници в това творение, в тази Църква с олтар на небето и кораб на земята. Но за да има правилно разбиране по тази тема според Преданието на Църквата, препоръчвам да се прочете статията на големия български богослов и преподавател по Нравствено богословие проф. д-р Иван Панчовски със заглавие „Отношение на изкуплението към творението“ публикувана в сп. „Духовна култура“, 1979 г., кн. 5, където е изложена позицията на Църквата по този въпрос. Проф. Панчовски цитира въгледи на светци и учители на Църквата като св. Григорий Нисийски, св. Кирил Йерусалимски, блаж. Йероним, блаж. Августин, блаж. Теодорит, и решенията на Петия вселенски събор, според които:

„Придържайки се към духа на Свещеното Писание и Свещеното Предание, следвайки светоотеческата традиция и възприемайки решението на Петия вселенски събор, Православието счита за свое непоклатно достояние учението, че видимият свят при Второто пришествие не ще бъде безостатъчно унищожен, а ще бъде преобразен и обновен“.

Има още два важни абзаца, и макар да е препоръчително да се прочете внимателно цялата статия на проф. Иван Панчовски, ще ги цитирам тук, защото имат пряко отношение към темата:

„Според отците и учителите на Църквата и „Православното изповедание на вселенската и апостолската Източна църква“, „Бог е създал тварите по силата на Своята любов с цел те да участват в Неговата благост и блаженство. Православната догматика изрично твърди, че целта, която си е поставила Божията творческа благост, е „блаженството на тварите и славата Божия“. Съответно на това всички Божии действия по отношение към света – промисъл, изкупление и спасение – имат също за цел блаженството на тварите.“

И още едно тълкувание от св. Йоан Златоуст:

„Завършекът на обновителния процес в сътворения свят, който е започнал с боговъплъщението и изкуплението, ще настъпи при Второто пришествие Христово. В Свещеното Писание той се обозначава като свършек на света или на века. Според православната есхатология свършекът на света не означава унищожаване на вселената, а само нейното преобразяване и обновяване. Минавайки през страшна катастрофа, светът ще претърпи такова изменение, което ще го направи нещо ново и по-съвършено, за да съответства на бъдещото състояние на човеците и да бъде пригоден за живота им във възкръснали и прославени тела. Според тълкуванието на св. Иоан Златоуст земните създания тогава няма да бъдат тленни, а ще станат прилични по благообразие на човешкото възкръснало тяло; както са станали тленни, когато човешкото тяло станало смъртно, така когато то ще бъде нетленно, земните създания ще го последват и ще станат съобразни с него.“

Оказва се, че според учението на Църквата и нейните свети отци и учители, „замисълът на творението“ съвсем не приключва с края на земния свят, но и животните участват в този процес на спасението на човека, имат роля в него като Божие творение и това може да се види от икони, на които са нарисувани светци с техните животни – св. Серафим и мечката, св. Герасим и лъва, а има и западни светци на Църквата преди разделението, които също са изобразявани на икони – св. Мелангел се изобразява на икона със своя любим заек, св. Вербурга със своите гъски, а св. Фуейлон – с вълк. Подчертавам – тези светци са празнувани в календара на Православната църква във Великобритания, защото обикновено православните християни по нашите географски ширини в омразата си към всичко „западно“, услужливо пропускат факта, че на Запад има много православни християни, които празнуват и почитат местни светци, живели и прославени преди Великата схизма.

В заключение ще напомня, че авторите на т. нар. „православна публицистика“ (каквото и да означава това) е добре да внимават в застъпването на богословски тези и да се занимават с това, от което разбират и в което са компетентни или поне да четат повече, отколкото да пишат. Започва да става опасна тенденцията в БПЦ неофитите да стават учители и да смятат, че първи откриват „топлата вода“. Както между другото се случва и в цялата ни посткомунистическа действителност – учениците заемат предните места и учат учителите си. А това няма как да подмине и църквата ни. Затова и виждаме края на статията, в която отново се напомня на любезния читател, как децата днес нищо не знаят по тези въпроси, защото не учат не просто предмет Религия, а задължително вероучение.

И за да не станат много критиките ми към този автор, ще вметна отново това, че всеки е добре да се занимава с това, от което разбира. Засега според изчисленията на РУО София-град (вж. Двери.бг), ако има задължителен предмет Религия, ще се наложи на пълен щат да бъдат назначени двеста и осемдесет учители. За цялата страна е излишно да смятаме колко са нужни. Според тази статистика е добре да спрат засега спекулациите по темата със „задължителното вероучение“, пък били те и вплетени в недобросъвестно написани статии за хората и животните. Както и да спре основната спекулация – че задължителното вероучение е панацея за доброто възпитание и примерното поведение на децата. Защото историята познава семинаристи, станали сатрапи и пази чернобели снимки от Болшевишката революция, на които се вижда как хора, учили задължително вероучение събарят храмовете си, в които довчера са се причастявали – бившите социалистически републики дават печални примери за това.

И въобще, наистина е добре всеки да се занимава с това, от което разбира, без значение дали Картаген ще бъде разрушен.

Posted in Пропаганда и дезинформация, Публицистика

Вижте още: