
Свещ. Александър Кухта
26 януари. Неделя. Денят на „преизбирането“ на Лукашенко. Мога ли аз, свещеник, да кажа нещо по този въпрос? Да! И моят отговор ще бъде – числото 3765.
3765 (sic!) – толкова души в Беларус бяха признати за политически затворници от 2020 до 2025 година. Много ли е това или малко? Много е! Защото да бъдеш признат за политически затворник не е лесна задача.
Ако попаднете в затвора по политическа статия, това още не означава нищо. Трябва да преминете през множество формални и неформални филтри, за да получите този статус.
На първо място, за вас трябва да разберат правозащитниците. А това не е лесно. Когато сте единствен в страната си, за вас ще пишат и ще ви следят. Но ако всеки ден има множество арести на случайни места, вероятно няма да ви забележат. Затова зад вас трябва да стои някой (приятел, майка, адвокат), който сам ще се свърже с правозащитниците, ще съобщи за вашия арест и ще разказва за вашата съдба.
Колко хора отпадат на този етап? Никой не знае. Но знам за много случаи, когато хора, които всъщност са политически затворници, са молили правозащитниците да не пишат за тях. Защото ги е страх. Защото могат да останат без имущество. Защото могат да попаднат в наказателна килия за няколко месеца. Защото може просто да не излязат. Защото…
Вторият филтър, който трябва да преминете, за да бъдете признати за политически затворник, е статията да бъде „политическа“. Например 130, 293, 342, 361-1, 356, 368, 369 или 370. Звучи глупаво, но помислете сами: ако сте администрирали квартален чат и режимът няма за какво друго да ви обвини, ще ви осъдят за „организация на масови безредици“. Но ако имате и малък бизнес, по-лесно е да ви обвинят в „неплащане на данъци“ и да ви осъдят по икономическа статия. Ефектът е същият (защото всички разбират истината), но формално беларуският режим изглежда по-малко варварски.
Проблемът е, че правозащитниците нямат нормален механизъм (и ресурси) да следят подобни истории. Затова ако сте осъдени за „неплащане на данъци“, но всъщност заради политиката, ще трябва да положите огромни усилия, за да докажете, че не сте жираф, и че сте задържани по политически причини.
Колко такива истории са скрити от нас и не са включени в официалната цифра от 3765? Това остава отворен въпрос.
Още един важен филтър – трябва да бъдете в затвора минимум няколко месеца. Изглежда лесно, но всъщност това е най-интересният пункт. Защото затворите в Беларус не са безкрайни. В тях не са само политическите затворници, но и обикновените престъпници. А има и огромно количество „административни задържани“ (за тях – по-късно).
Затова по-голямата част от присъдите, които издават беларуските съдилища, са „домашна химия“. Просто казано, вие сте признати за виновни по наказателно дело, но вместо да ви вкарат в затвора, ви налагат голяма глоба и ви оставят вкъщи с гривна на крака (или без нея). След това ви уволняват от работа и ви включват във всякакви черни списъци. И никога повече няма да намерите работа. Никъде. Защото държавните организации нямат право да наемат хора като вас. А частниците се страхуват от проверки. И също не ви наемат. Максимумът, на който можете да разчитате, е работа като чистач за жълти стотинки.
Но това не е всичко! Лишават ви от правото на личен живот: няма да спите нощем, защото ще чакате почукване на вратата. Могат да дойдат в три сутринта, в пет или в седем. Ще проверят телефона ви, ще прочетат съобщенията ви, ще разгледат снимките ви. И само се опитайте да не отворите вратата! Преспали сте? Добре дошли в следствения арест за 15 дни.
Всеки няколко дни ще бъдете задължени да се явявате в местното РПУ, да седите в задимен кабинет и да слушате лекция за Великия Лукашенко, който е спасил всички. А у дома всяка вечер ще се молите вашето дете случайно да не нарисува в тетрадката си неправилната комбинация от цветове.
Ще трябва да участвате във всички провластни мероприятия, да се усмихвате и да махате с червено-зелено знаме пред камерата. Всяка вечер трябва да сте у дома в определеното време. И още много неща. Няколко формални нарушения – и „домашната химия“ се превръща в реална присъда.
Много хора не издържат на такъв натиск, пречупват се и попадат в затвора. Но ако сте имали сили да преживеете всичко това и да останете „на свобода“, няма да бъдете признати за политически затворник. Защото в истински затвор не сте били. Такива са правилата. А това, че домът ви се е превърнал в затвор – е, какво да се прави…
И ето въпросът: колко са всички политически „химици“ в Беларус? Правилният отговор е – много. Много са.
Но дори „химиците“ натоварват системата. Трябва да се фабрикуват дела, да се провеждат формални съдебни процеси, да се следи за тях и още много неща. Не можеш да хвърлиш всички хора в затвора. Затова беларуският режим е стигнал по-далеч.
Просто ви вкарват в ареста за няколко дена. Някого за 15 дни. Друг за още 15. И още 15… и така докато не им омръзне. Всеки харесан пост от 2020 година е повод за нови дни в ареста. А колко харесвания сте оставили? Толкова ще лежите. А когато ви пуснат, животът вече няма да е същият. Защото ще бъдете под наблюдение. И се молете на Бог някой майор да не реши да „затвори“ някоя точка в плана си. Защото тази точка можете да сте вие.
Просто искам да кажа, че числото 3765 е само върхът на айсберга. Под него са стотици хиляди хора с разбити съдби. Под него е една осакатена нация. И ужасното е, че този молох продължава да се върти. Защото, подписвайки някога договор с дявола, Лукашенко вече не може да спре и да спре да принася жертви. А жертвите са нужни все повече. Но краят на тази история е само един – Лукашенко сам ще бъде изяден от силите, на които служи през всичките тези години.
Неотдавна ме попитаха, дали Лукашенко ще отиде в ада. Аз казах, че не знам. Но после добавих: само един грях, както е казано в Библията, не се прощава. Това е хулата срещу Светия Дух: съзнателното извращение на Божия свят. Когато бялото се нарича черно, лъжата се представя за истина, а злото – за добро. Хулата срещу Светия Дух не е просто грешка или системен срив, а умишлено изкривяване на истината и установения от Бога ред.
И така, ако Лукашенко и неговата система не спрат, техният край ще бъде печален. Но закономерен. Защото, колкото и диктаторът да се опитва да пречупи този свят, Бог не остава поруган. Този свят принадлежи на Бога. И краят на нашата история вече е написан на страниците на вечността.
Амин.
Отец Александър Кухта е бивш клирик на Минската епархия на Беларуската православна църква към Московската патриаршия. Бил е принуден да емигрира заради своята позиция относно войната в Украйна и критиката си към беларуските власти. Забранен е за свещенослужение от април 2023 г. и е преминал в юрисдикцията на Вселенската патриаршия. В момента служи в беларуската църковна общност в Литва.
—————
Източник: novayagazeta.ru