Ренета Трифонова
Протопрезвитер Николаос Лудовикос
„Свещеникът взема вода и я освещава. Би могъл да каже: „Ще направя нещо специално!“ Затова казваме, че не можем да простим на католиците, че приготвят хостия, която е неквасен хляб. Ядеш ли такъв хляб? Не, не ям, пазя го само за да го занеса в храма. Не, от хляба, от който ядеш, от него ще занесеш и от виното, от което пиеш, от него ще занесеш в храма, защото това си ти. И връзката, която имаш с тази жена или с този мъж, тази връзка ще отнесеш в Църквата, тома материално-душевно-духовно-телесно и всичко-заедно, каквото е, цялото отива в Църквата и тя го взема и го освещава.
Тези неща са толкова съществени, че ако ги погледнете по различен начин, веднага се пораждат раздвоения, шизофрении, вина, странни състояния. Монахът в манастира не казва: „Сега ще извършим едно духовно богослужение!“ Той просто взима броеницата в ръка, прави поклони, понякога хиляди поклони, пости. Човекът е психосоматичен във всичко. Затова и смъртта е враг, защото разрушава това душевно-телесно единство и трябва да бъде превъзмогната. Затова, когато дойде в света, накрая Бог възкръсна. Той победи смъртта, не спря само дотам – да примири противоположните неща, а приведе всичко в нетление. Затова и здравият християнин е преизпълнен човек и се грижи за всичко“.
Беседи, том I
Превод: Константин Константинов
