Християнство.бг
Ставрофорен иконом Александър Лашков
На днешния ден светата Православна църква чества едно велико и радостно събитие, поставило началото на човешкото спасение – раждането на Пресвета Дева Мария.
В Свещ. Писание няма подробности за живота на Божията майка, но преклонението и обичта към нея са толкова силни, искрени и дълбоки, че всичко, свързано с нейната личност, св. Църква ревниво е събрала и надеждно съхранила в своето Предание.
Родителите на св. Дева, Йоаким и Анна, били богати хора със знатен произход и водели благочестив и праведен живот. Едно нещо обаче не достигало, за да бъде пълно семейното им щастие – нямали деца. Знаем, че при евреите това се смятало за тежко Божие наказание и истинско безчестие. Затова съпрузите усърдно и непрестанно се молели Бог да им даде чедо, но годините минавали, а те все още нямали рожба и пренебрежението и презрението на съгражданите им ставали все по-силни.
Веднъж, на един от големите празници, Йоаким искал да принесе жертва в Йерусалимския храм, но някой си Рувим го спрял и му казал: „Защо искаш да принесеш своите дарове на Бога? Ти не си достоен за това, понеже си бездетен!“ От този неочакван и тежък упрек събраното през годините огорчение и мъка достигнали своя предел. Праведният мъж вече нямал сили да ги понася, излязъл насълзен от храма и без да се връща вкъщи, отишъл в пустинята и се отдал на строг 40-дневен пост, като не преставал да се моли предано Богу. В това време св. Анна, която била останала в Назарет, узнавайки за станалото, се почувствала съвсем самотна и изоставена – без рожба и без съпруг, сама с хорските упреци и чувството, че тя е виновна за сполетялото ги нещастие.
В такова тревожно състояние на духа Анна влязла веднъж в градината и, вдигайки молитвено очи към небето, видяла сред клоните на едно лаврово дърво гнездо с малки птиченца. Тази гледка още по-силно поразила нейното скърбящо сърце и тя изплакала: „Горко ми! На кого приличам аз? Всичко в природата ражда и отглежда, всички се утешават с рожби; само аз не познавам тая радост! …Господи, погледни към мен и чуй молитвата ми! Роденото ще Ти го принеса в дар и чрез него да се благослови и прослави Твоето милосърдие!” И в този миг пред нея застанал ангел Божий и й казал: „Анна, Анна, Бог чу твоята молитва! Ти ще заченеш и ще родиш благословена дъщеря. Тя ще се нарича Мария и чрез нея ще се даде спасение на целия свят!“ – „Жив е Господ, Бог мой!“ – отвърнала св. Анна. – Ако имам дете, ще го дам да служи на Господа ден и нощ, като възхвалявам Неговото свято име през всичкия си живот!“
Скоро се завърнал вкъщи и св. Йоаким, на когото също се явил ангел Господен и му благовестил прерадостната вест. Св. Йоаким занесъл богати дарове в Божия дом, като обдарил щедро и народа. Св. Анна родила измолената от Бога дъщеря и я нарекла с името Мария.
Векове наред светът очаквал Девицата, чието раждане предсказал св. пророк Исайя. И, ето, тя най-сетне се родила! Като Зорница на незаходимата светлина, като врата, през която Царят на всичко влиза във вселената, като най-сладкия грозд, който източва питие на вечна радост за цялото измъчено и страдащо човечество. Ражда се Тя – Ходатайката на живота, Залогът за нашето спасение, Примирителката, чрез която непомилваният получава милост, а отхвърленият става възлюбен. „Ти – обръща се към Благодатната св. Йоан Дамаскин – си родена не за себе си! Ти ще живееш за Бога, чрез Чиято благодат си влязла в живота, за да послужиш за спасение на целия свят! Ти ще израснеш като райско дърво на живота при изворните води на Св. Дух и ще дадеш своя плод в предопределеното време!“
Нека и ние с радост и надежда да възхвалим Божията майка с думите на вдъхновената църковна песен: „Твоето раждане, Богородице Дево, извести радост на цялата вселена, защото от Тебе изгря слънцето на правдата Христос – нашият Бог, Който унищожи проклятието, даде ни благословение, победи смъртта и ни дари живот вечен.“
7 септември 1996 г.
–––––––––––––––
Източник: Блог на отец Александър Лашков
