Християнство.бг
Презентацията е изнесена на 25 април в заседателната зала на Академичния съвет на Киевската православна богословска академия на ПЦУ, където се проведе кръгла маса на тема „Богословски аспекти на доктрината/идеологията на „Руски свят“ с участници от Украйна, Австрия, Германия, Великобритания и Чехия, организирани от Институт „Църква и общество“ при КПБА. Представител на България беше доц. д-р Костадин Нушев с темата „Идеологията „Руский мир“ – неоевразийска геополитическа доктрина, имперска завоевателна експанзия и парацърковна сектантска митология“. Публикуваме презентацията на български език, а на онлайн участието на руски език може да гледате в края на текста на запис.
Новият идеологически документ на официалната доктрина „Руский мир“, утвърден от XXV Всемирен руски народен събор, проведен в Москва в заседателната зала на централния московски храм „Христа Спасителя“ (27-28 март 2024 год.) поставя нов етап в развитието на тази доктрина и показва нова степен на идеологическо сближаване и преплитане между ключови представители на висшия клир на Московската патриаршия и кремълския политически режим. Текстът на този документ с неговите осем глави и обособени тематични части, заедно с основните идеологически постановки за „свещената война“ срещу „колективния запад“, единството на трите народа – великоруски, малоруски и белоруски като „клонове на единния исторически руски народ“, ролята на „Светата Рус“ в историята на руската цивилизация и мисията на Русия „да възпира и удържа антихриста“ в „последните времена“, както и другите познати месиански и апокалиптични митове, разкриват ясно квазирелигиозните аспекти и хоризонти в процеса на това идеологическо изграждане и хибридно оформяне на тази нова постсъветска доктрина като една съвременна неоимперска и неоевразийска геополитическа идеология.
Всемирният руски народен събор (ВРНС) е особена организация, която се възглавява от Руския патриарх, но не е църковен събор или легитимен църковен орган на Московската патриаршия. В ръководството на този ВРНС членуват митрополити от Синода на Руската църква, епископи и свещеници, но и държавни чиновници и общественици, идеологически работници и различни пропагандатори на държавната идеология и митология на руския месианизъм и затова тя се афишира повече като патриотична, обществена или църковно-обществена организация, която действа под егидата на Руската православна църква и с благословението и прякото ръководство на Руския патриарх. Мястото на провеждане на този форум, историческото сътрудничество с Московската патриаршия и реториката на самия патриарх Кирил Гундяев по време на войната в Украйна, която той подкрепя и оправдава като „духовна и метафизична война“ между Руския свят и колективния запад вече се определя като „свещена война“ на територията на източните украински области, които се наричат в този идеологически документ „югозападна русия“.
1. Характер и значение на идеологическата декларация (наказ) на Всемирния руски народен събор (ВРНС).
В приетия текст но ВРНС не се говори никъде за вяра в Бога и името Божие не споменава никъде в текста, не се говори за Християнство или Православие, за Църква, вероучение и християнски добродетели, за Руско православие или руска духовна култура. В този текст се говори за „руска цивилизация“, „руска държавност“, „единно руско пространство“, „триединство на руския народ“, „хилядолетна държавност на руската нация“, за традиционни ценности и „борба с глобализма“ и „колективния запад“, за демография, идеологическа индоктринация в образователната система, регионална политика и строителство на еднофамилни жилища, миграция и икономически отношения в областта на стопанското развитие.
Този факт се отбелязва и от други автори и наблюдатели като руския свещеник о. Йоан Бурдин, доц. Сергий Шумило и други автори, коментатори и анализатори.
В рамките на възприетия идеологически наратив на тази нова „Руска доктрина“ се говори по-скоро за „вяра в Руския свят“, за вяра в „Светата Русь“ и за месианската роля на руския народ и руската държавност, което ясно и недвусмислено конструира обекта на тази вяра като една историко-митологична реалност на „свещеното руско единство“ стремеж за възстановяване на това единство на „великоруси, малоруси и белоруси“, което означава една нескрита претенция и агресивна реторика по отношение на териториалния интегритет на съседни суверенни държави. Не е случайно, че тази идеология обслужва агресивната и завоевателна външна политика на режима на Путин спрямо държавната територия на Украйна, Беларус и други държави от постсъветското пространство, които в официалните документи на доктрината Руский мир се определят като „част от земите на историческата Русия“. Пълномащабната военна агресия на Путин срещу Украйна и опитите за анексиране на Крим и източно-украинските региони показват идеологическата употреба на тази доктрина и злоупотребата с историческите митове за „единната руска история“ в миналото и днес.
2. Богословско-методологични и критични бележки
През последните години за голяма част от изложените в този текст доктринални постановки и идеологически формулировки много изследователи, анализатори и наблюдатели се питаха, тълкуваха и предполагаха какво точно съдържание следва да се влага в тази доктрина за Руския свят – историческо, религиозно, културно, държавно-политическо или цивилизационно, и как следва коректно да се тълкуват нейните идеологически принципи и постановки? Дали това е държавно-политическа или религиозна идеология или е някаква смесена – хибридна и синкретична, религиозно-политическа доктрина?
През последните години, и особено след началото на войната на Путин в Украйна през месец февруари 2022 година, вниманието на много политически наблюдатели и коментатори, международни анализатори и изследователи от различни хуманитарни науки, беше привлечено от естеството и характера на тази нова идеологическа концепция на Русия за нейната външна политика – концепцията за „Руски свят“, която придава идеологическо оправдание на агресивната външна политика и военната експанзия на Кремъл в името на идеологическото, териториално и езиково единство на определени области и народи, влизащи в една митична „единна руска държавност“ и самобитна цивилизация, наречени „Руский мир“. Проблемите във връзка с тази нова идеологическа концепция са много и разнопосочни, а вниманието на изследователите е насочено към опитите да се разбере каква е връзката на тази идеология с Руското православие и как се създава и функционира симбиозата между Московската патриаршия и Путинизма? Каква е връзката на тази идеология с търсенето на нова национална и държавна идентичност в постсъветското пространство, както и с антиевропейската идеология на евразийството и агресивната външна политика на ръководния елит на Руската федерация?
3. Критичен анализ на официалния документ на ВРНС
Чрез приемането на последния документ от Всемирния руски народен събор като програмен документ за развитието на идеологията Руский мир вече може по-ясно да се установи и недвусмислено да се види, че тази идеология за Руския свят е към настоящия момент до голяма степен оформена като единна държавно-политическа доктрина и представлява едно характерно неоимперско и неоевразийско творение, което има за цел да оправдава геополитическите претенции на кремълския управляващ елит начело с президента Путин. Това е официална идеология, оправдаваща териториална експанзия и военна агресия, разглеждана като „свещена война“, спрямо териториите на съседни суверенни национални държави, които се обявяват открито за интегрална част от „единното руско пространство“, а техните народи се разглеждат едностранно като съставни части на „единния руски държавнотворен народ“ или „руска историческа нация“. По всичко личи, че това е „пасионарния народ“ или „суперетнос“ от неоевразиаската теория на Лев Гумильов, а не историческия руски народ, който принадлежи на семейството на източните славянски народи. (3, 250-338)
Всички тези идеологически конструкти инспирират и оправдават една неоимперска агресия към държавите от постсъветското пространство, което се дефинира като сфера на Руския свят, като се предявяват претенции главно към страните и народите от историческото постимперско пространство, но също така и към редица други страни от Прибалтика, Източна Европа и Черноморския регион. С това се подържа напрежение в европейските международни отношения и се създават заплахи за военна агресия и към други суверенни държави от обкръжението на днешната Руска федерация, която се разглежда геополитически в ядрото на Руски свят, но неговите цивилизационни граници не се припокриват с международнопризнатите държавни граници на днешна Русия.
Руският автор Игор Соломин в своята книга за Путин и съвременна Русия посочва един цитат от руския президент, който гласи: “На нас не са ни нужни нито чужди територии, нито нечии чужди природни богатства. Ние си имаме достатъчно от всичко това – ние сме самодостатъчна страна. Нямаме нужда да воюваме и да влизаме в конфликти!” (5, 91)
Какво представлява тази хибридна идеология за Руския свят и каква е по своя характер нейната доктрина – религиозна, псевдорелигиозна, сектантска или апокалиптична и дуалистична църковна ерес?
- Какво представлява идеологията „Руский мир“ – синкретична религия, историческа митология или дуалистична еклесиологична ерес?
В приетия текст на официалния документ от 27 март 2024 година – „Настояще и бъдеще на Руския свят“, никъде не се говори за вяра в Бога, а по-скоро за вяра в Руския свят, не се говори за Православие, а за вяра в „Светата Русь“ и триединния руски исторически народ като творец на хилядолетна държавност и самобитна цивилизация. Цялото това „единно цяло“ на „руския свят“ не се обвързва с Църквата, а по-скоро с „руската икумена“ или руската имперска държавна традиция на Московското царство, Росийската империя, Съветската болшевишка империя и задачите на новата руска външна (имперска) политика. Единството на „светата Русь“ не е историческо единство и културна традиция на християнската европейска цивилизация на Киевска Русь или връзката и приемствеността с Московското царство и Росийската империя, а е по-скоро една историко-митологична реалност и един изкуствен идеологически конструкт за някакво митично „руско единство“ и обща „цивилизационна идентичност“.
В последния програмен документ на идеологията „Руский мир“ не се привеждат и цитират официалните църковни документи на Руската православна църква, които са приети от Архиерейския юбилеен събор на Московската патриаршия през 2000 година и се наблюдава много драстично отклонение от този официален църковен документ. По време на управлението на руския патриарх Кирил (Гундяев) от 2017 година, както посочва доц. Сергий Шумило, не са свиквани тези официални църковни органи – архиерейските събори на Московската патриаршия, за да се произнасят като върховен църковен и съборен авторитет за Руската църква. Вместо това се приемат идеологически документи на парацърковни форуми като Всемирния руски народен събор и официалното църковно учение се подменя с идеологически и пропагандни сурогати. Християнското учение за мира и миротворството, което е възприето от „Социалната концепция на Руската православна църква“ (Гл.VIII “Война и мир“) е подменено и в този парацърковен идеологически документ с едно ново „богословие на войната“, идеология на „свещената война“ и апотеоз на ядреното оръжие на руската държава.
Каква е връзката между представителите на Руското православие и кремълския управляващ елит, между дейността на Московската патриаршия в съвременна Русия след края на комунистическия режим и ролята на Всемирния руски народен събор за търсенето на нова културно-политическа идентичност за Русия? Много наблюдатели и изследователи са на мнение, че важно място в идеологията за Руския свят има лично патриарх Кирил като глава на Руската православна църква и на този ВРНС, както и най-приближените до него митрополити от висшето ръководство на Московската патриаршия. Това впечатление се засили особено много след началото на войната в Украйна, заради позициите на официалните лица от Московската патриаршия и военните проповеди на водещи представители на висшия клир. В много свои публични изяви, проповеди и слова Московският патриарх Кирил (Гундяев) се позовава на основните идеологически принципи на Руския свят и охотно ги цитира и развива в своите речи. Това са идеята за „триединството на Руския народ“ и „триединството на Светата Рус“ или „триединното пространство“ на „Древната единна Русь – Великороссия, Малороссия и Белороссия“.
- Идеологически принципи на доктрината Руский мир
Кои са основните принципи и постулати на идеологията „Руский мир“ и какъв е техния характер? Религиозни идеи, исторически митове или геополитически претенции са в основата на тези принципи, и как се формира и прилага тази идеология? Дали тя е продукт на някакво „възраждане на християнската традиция на Руското православие“ или е по-скоро опит за псевдорелигиозна сакрализация и митологизация на властта на авторитарната държава? Какви са целите на тази идеология – търсене на нова идентичност или изграждане на някакви привидни легитимни претенции за новата нео-имперска държавно-политическа идеология и геополитика на Путинизма?
Много важно е да се отговори на въпроса за ролята на Московската патриаршия в този процес и дали има същинска и радикална промяна в официалната социална доктрина на Руската православна църква по въпросите на патриотизма и национализма, за ролята на държавата и църквата в обществото, отношенията между църковните власти и държавната политика в областта на сигурността, за отговорността на християните за случващото се в света и най-вече за християнската нравствена оценка на войната и мира, международните отношения, глобализацията и екологичната криза!? Има ли пряка връзка между това, което мисли и заповядва руският президент Путин и това, което мисли и проповядва руският патриарх Кирил!? Променено ли е в днешно време “богословието на мира”, което традиционно проповядва Православната църква в някакво ново постмодерно и постхристиянско милитарастично религиозно учение, оправдаващо войната?
Как трябва да се тълкува първата поява на концепцията за „свещена война“ в последния идеологически документ за „Настоящето и бъдещето на Руския свят“ и какви са идеологическите източници на това учение? Има ли влияние на идеологията на радикалния ислям или радикалното неоевразийство на Дугин върху официалната “политическа теология” на руските висши духовници и клирици и проповедите на Кирил Гундяев!? Оправдава ли патриарх Кирил политиката и “ядрения шантаж” към Запада на президента Путин и други официални говорители като Димитрий Медведев или проповядва някаква своя нова доктрина за “ядрен джихад” или “ядрен апокалипсис” за възпиране на „колективния запад“ в последните времена!?
Проф. архим. Кирил Говорун определя тази доктрина като „еклезиологична ерес“ и като дуалистична нео-манихейска религия, защото тя изкривява православната еклезиология и привнася елементи от вече осъдени от Църквата ереси като гностицизма, хилиазма и манихейството, но актуализирани в един нов националистичен и етнофилетистки съвременен контекст. Евразийската идея за руския суперетнос (Гумильов) и подчинението на другите по-малки клонове на руския народ, както и идеологията за „духовната и метафизична война“ срещу либералния запад (Кирил Гундяев) или срещу конспирацията на англосаксонците (Дугин) разкриват идеологията на Рския свят като една апокалиптична митология и дуалистична историософска и есхатологична ерес за хилядагодишното царство, които са осъдени от Църквата.
Приложението на идеите за „Руския свят“ на практика, чрез опита за насилствено възстановяване на единството на „единния руски народ“ – народът на Древната историческа Русия – това не е историческата Киевска Русь, а едно „новоросийско пространство“ на имперска колониална експанзия чрез доминацията на Москва над Киев, на Московското царство и Руската империя над украинския народ с отричане на неговата национална идентичност и право на самоопределение и суверенна държавност, е идеология на войната и оправдание на военната агресия. Всички тези исторически и териториални претенции доведоха до военния конфликт между Русия и Украйна и до разрив на Украинската православна църква и нейното отделяне от Московската патриаршия. Идеологията Руский мир не е чисто църковна доктрина, а хибридна държавно-религиозна неоимперска идеология, основана върху традицията на разширяване на великодържавните интереси на Москва по аналогия с въздигането на Московското царство и обединението на руските княжества и руските земи (Руския свят) под скиптъра на Руския царизъм.
- Неоимперска и неоевразийска идеология
Идеологията на Руския свят се използва активно от Путиновата администрация за изграждане на новата държавна идентичност след края на комунистическия период и за търсене на нова национална идентичност на Русия в пост-съветската епоха. За преодоляване на кризата след разпадането на Съветския съюз и усилията за възстановяване и възраждане на величието на Русия на международната сцена, като велика сила по модела на Студената война, е необходимо да се намери нова основа за това национално и свръхетническо единство на Руската федерална държава и да се очертаят границите на културното пространство на руския народ и руското присъствие н постсъветството остранство. Така идеята за Руския свят постепенно се оформя като нов заместител на съветската идеология и опит да се очертае единното културно пространство на руския народ в пост-съветската зона на геополитическо присъствие на руските държавни интереси.
В идеологията „Руский мир“ е налице злоупотреба с религиозни елементи на Руското православие и подмяна на вероучителните истини на Християнството и учението на Църквата с исторически и политически митове за целите на една политическа сакрализация на държавната власт на кремълския режим и за пропагандните цели на държавната външна политика и неоимперска геополитика. Тези цели са насочени към „възстановяване на единството“ на пост-съветското пространство чрез политическа експанзия и военна агресия спрямо съседни страни и суверенни национални държави. Идеологическата постановка за триединството на „Руския народ“, което обхваща съвременните Русия, Украйна и Беларусь е политическа идеология и не отговаря на Християнското учение за правото на самоопределение на народите, национална свобода, държавна независимост и суверенитет. Тази идея за триединството на Руския народ може да бъде тълкувана семантично както през призмата на евразийството – като супер етноса и пасионарен народ, който е в основата на една свръхетнична държава, така и през призмата на Светата Рус и Древната Киевска Русь, която е обхващала според титула на Киевския и Московски митрополит „Цяла Русия“ – древния руски народ, който днес обитава Русия, Украйна и Беларус.
Доктрината Руский мир е повлияна от евразийството и носи етнонационален и имперски характер – чрез нея се цели налагане на властта на руския суперетнос (Лев Гумильов) като „пасионарен народ“ и „нация с „хилядолетна държавност“ над народите от постсъветското пространство, а не е насочена към единство на славянските народи както при славянофилите или русофилите от миналите времена. Тази идеология не е славянофилство или панславизъм, а неоимперско неоевразийство (Тимъти Снайдер). Наличието на антиевропейска и антимодерна насоченост на идеологията за Руския свят се използва в днешно време като идеология и ценностна система, която се пропагандира като алтернатива и контрапункт на европейската цивилизация. Руският свят се разглежда като алтернативна на Европа и евроатлантическото пространство евразийска цивилизация. Тази антимодерна, антилиберална и антиевропейска насоченост се основава на спекулация с традициите и консервативните ценности и има по-скоро един чисто евразийски – антизападен и антиевропейски произход, а не християнски произход и характер. Тези идеологически елементи на антидемократичност, антиевропейско и антилиберално звучене в идеологията на Руския свят за изграждане на алтернативна евразийска цивилизация, която не е нито Християнска цивилизация, нито Православна славянска цивилизация (Арнолд Тойнби), са свързани с идеологията на неоевразийството на Дугин и са характерни по-скоро за сектантските възгледи, за неоезическото възраждане на примитивното варварство и антимодерно мислене на руското сектантство, а не с автентичната духовна култура на Православното славянство (Slavia Orthodoxa).
Като основни изводи от направения кратък аналитичен обзор на посочените принципи на идеологията на Руския свят и на текста на последната програмна декларация на 25-я ВРНС могат да бъдат направени следните по-важни изводи и заключения:
- Политическото приложение на идеологията на Руския свят се използва и налага активно от държавното ръководство на Руската федерация като външнополитическа доктрина на президентския екип на Путин за възраждане на една неоимперска идеология и изграждане на авторитарна и автократична власт. Тази идеология се експлоатира за целите на търсене на реванш за загубеното величие на Руската държава от времето на Студената война в условията на съвременния свят и за целите на прекрояване на съвременните държавни граници и система на международни отношения.
- В новия документ за Руския свят ясно се посочва, че Русия трябва да бъде стратегически център на „новия многополюсен световен ред“ и да възвърне ролята си на велика сила чрез исторически паралели с имперското минало, аналогии и алюзии с Руското самодържавие от епохата на Московското царство и прилагане на имперския външнополитически курс по модела на Руската империя от времето на Петър Велики. В хода на войната в Украйна сам Путин се сравнява нееднократно с Петър Велики и казва че „се бори както и той по време на Шведската война“ да „събира руските земи“ и да ги обединява под властта на Руската държава.
- Доктрината Руский мир е кремълска идеологическа платформа за неоимперска външна политика, експанзия, реколонизация и военна агресия към страните от постсъветското политическо и „цивилизационно“ пространство с цел политическа, военна и икономическа реинтеграция под държавната опека, влияние и власт на Москва. В текста на последния документ ясно се заявява че след „войната в Украйна“ тази „територия трябва да премине под изключителното влияние на руската държава“ и да не се допуска независима суверенна държава на украинския народ. По своя характер и съдържание този „Руски свят“ е по-точно да бъде наречен „Московски свят“, защото свежда богатството и многообразието на Руския народ и Руската култура до властовия модел и държавно-автократична традиция на Московското царство, до руското самодържавие и великоруския национализъм без да отразява пълнотата и многообразието на Руската идея и единството на православната славянската култура и цивилизация в тяхната цялост, многообразие и богатство.
- Документът „Настояще и бъдеще на Руския свят“ на последния Всемирен руски народен събор, от гледна точка на християнската етика и Православното догматическо богословие може да бъде определен като идеологическа програма за създаване на едно утопично и крайно традиционалистично общество, основано на една сектантска идеология и апокалиптична псевдорелигиозна доктрина. Това е смесица между разнородни елементи от някои характерни руски сектантски учения като старообрядство, толстоизъм, окултни елементи на сибирската секта “Анастасия” и „града на сънцето“ на сектантския гуру Висарион, елементи на някои западни традиционалистки религиозни групи и радикални фундаменталисти със груби форми на социално инженерство от авторитарно-тоталитарен тип. Доктрината „Руский мир“ въз основа на този последен официален „програмен документ“ придобива отчетлив характер на хибридна псевдорелигиозна идеология и синкретична смесица от сектантстки неоевразийски апокалиптизъм с радикален социално-утопичен футуризъм от тоталитарно-автократичен тип.
Литература
1. Бердяев, Н. Судъба России. М., 2002.
2. Вениамин (Новик). Православие. Христианство. Демократиа. СПб, 1999.
3. Гумилев, Л.Н. Етногенезис и биосфера земли. Ленинград, 1989.
4. Снайдър, Тимъти. Пътят към несвободата. Русия, Европа, Америка. София, 2018.
5. Соломин, Игор. Путин и неговото обкръжение. Кой управлява Русия. София, 2022.
6. Рахман, Гидиън. Епохата на автократите. София, 2024.
