Известната монахиня Юлиания (Денисова) напусна Свето-Елисаветинския манастир в Минск.
Монахиня Юлиания е известен композитор и ръководител на хор от професионални певци в манастира „Св. Елисавета“.
Светското име на монахиня Юлиания е Ирина Денисова. Родена е през 1957 г. След завършването си на музикалното си образование, тя е преподавала 27 години солфеж и хармония в Колежа към Белоруска държавна музикална академия. Има три деца, двете от които музиканти.
През 1992 година започва да води живот на съзнателен християнин и започва да пее в църковен хор. От 1997 г. до 2007 г. е била регент на Първия хор на Минския „Св. Петър и Павел“ (Свято–Петро–Павловски собор).
През 2007 година постъпва в манастира по благословението на отец Андрей Лемешонок. Назначена е за старши регент. Ръководила е празничния хор на минския Свето-Елисаветински манастир.
Майка Юлиания е автор на около 200 църковни песнопения. Издадени са над 20 диска със записи на хора. За нейния живот са направени документалните филми „Регент“ и „Монахиня“.
За голямата си духовна и просветителска дейност е награждавана няколко пъти с медали и отличия.
Преди няколко дни в медиите се появи информация, че монахиня Юлиания напуска манастира. С нея е напуснал и целия професионален хор, който тя е ръководила.
Прот. Андрей Лемешонок, по чието благословение тя е подстригана за монахиня, преди няколко дни на среща с християни, заснето на видео, беше попитан защо монахиня Юлиания е напуснала.
Прот. Андрей казва пред присъстващите, че причината е, че Денисова не разбрала смисъла на монашеския живот и е нямала послушание, затова е попаднала в „лапите на сатаната“.
По повод видеото религиоведът Сергей Чапнин реагира с пост във фейсбук. Неговото изказване изразява недоумение как прот. Андрей Лемешонок може да говори за човек, с когото са преживяли 15 години в манастир, толкова дистанцирано и хладнокръвно като за непознат човек. Пише:
„Можеше да откаже да говори по този въпрос, ако болката от раздялата все още гори в сърцето му. Уви, уви, имаме лишен от съпричастност манипулатор, който е абсолютно сигурен, че всичко е по нейна вина. А той е духовник, чистичък и сияещ. На всички е очевидно, че монахиня Юлиания за него вече не съществува. Всичко е свършено, тя вече гори в ада… Много се надявам да настъпи време, когато това видео ще го показват по семинариите и подробно ще обясняват защо пастирите никога не трябва да постъпват така” (тук).
Бел. ред.: Манастирът „Св. Елисавета“ в Минск стана известен в началото на пандемията от личната страница на главния редактор на „Руски репортер“ Марина Ахмедова с това как монахини й бяха позвънили и съобщили, че много от тях са болни от COVID-19, но болестта се прикрива заради поклонниците, посещаващи манастира. Случаят тогава беше свързан отново със същия известен свещеник Андрей Лемешонок, за когото монахините бяха писали: „Личната му харизма е много силна. Той винаги казва: „Аз се помолих и Бог ми откри“. Той винаги е прав. Вие нищо не знаете за него. Преди да дойде в Православието е бил хипи, повярвал и десет години работи като пазач на храма, след това го ръкоположиха, създаде сестринство около психиатричната болница в Новинки. После получи благословение да построи манастир в пустинята. Не искаме да го очерняме, но разбираме, че хората не трябва да страдат заради това, че той изгради култ към личността си и застави всички да му повярват, че неговите молитви помагат. Но сега те не помагат. Да признае това, за него е равносилно на смърт“.
Повече за случая с манастира: Що за вяра е това? • Християнство.бг
Превод: Елисавета Георгиева