Маргарита Генчева
Размисли за настоящето
Изкусително е да си част от тълпата, която е викала „Осанна“ на Христа, а една седмица по-късно – „Разпни го“.
Изкусително е да си брънка в системата на задължителните директиви, на живот, изтъкан от правила и канони.
Изкусително е да си в подножието на Голгота, но никога да не се качиш там. Да седиш и да гледаш като филм живота, света, историята, саможертвата и предателството, но да останеш топлохладен.
Изкусително е да махнеш презрително с ръка на човека, който понякога е зъл, понякога мирише, понякога се въргаля в своята кочина на грехове и страсти, понякога е слаб, понякога е болен и склонен към изневяра и предателства.
Изкусително е да си останеш вързан, дори да знаеш, че въжето те души.
Изкусително е да преследваш чисти, възвишени, неопетнени идеали, далечни по своята същност от живия човек, който Бог прати в живота ти и който съвсем не идеален като тях.
Нашата епоха обаче може да е всякаква, но не търпи безразличието. По думите на майка Мария Скобцова човечеството се събуди и откри, че е на Голгота, а Голгота стана единственото място, където може да бъде човешката душа1. Разтърсени от дълбокия си сън, пред всеки от нас стои въпросът: къде си ти, къде се намираш в този свят на мъки, войни, страдания и сълзи?
Виж жертвата на Христос, виж Кръста, виж Възкресението! Можеш да Го намразиш като тези, които Го убиха, можеш и да паднеш в краката Му като Бог, единственото, което не можеш, е да си безразличен (по думите на Клайв Стейпълс Луис). Разбойниците от двете страни на Разпнатия Господ са образ на цялото човечество. И всеки един от нас ще последва единия или другия. А трети път не се вижда…
Как се отнесе към несправедливостта, войните и страданието на твоя брат? Може ли да останеш неутрален спрямо злото? Утеши ли ближния си? Прегърна ли го, когато той плачеше, а раните от многото му житейски битки кървяха обилно?
Ето, онзи стар дядо, седнал пред портите на храма с патериците и окаяния вид, те помоли за помощ. Ти погледна, купи му нещо малко и побърза да се отървеш от него, да избягаш. Защото той изобличи цялата слабост на душата ти. Смяташ се за човек като всички други, дори добър… да се качиш на Голгота обаче нямаш сили, защото боли. Разреденият и суров въздух на жертвената любов не е по твоите сили2.
Не можеш обаче вечно да бъдеш яйце – или трябва да се излюпиш, или да се развалиш (по К. С. Луис). Изкуственото, лицемерното не издържа и рухва.
Сънят свърши. Ти разтърка очи и изумено видя, че стоиш на един гол хълм, а около теб всичко е потънало в бушуващото от стихии море. Дори патериците, които използваше, за да се придвижваш, са потънали в голямото наводнение.
Ако не се отчаеш в този миг и погледнеш напред, ще видиш Него. И ще разбереш, че е бил с теб през цялото време. Че твоята Голгота е Неговата Голгота. Че ще бъде с теб на кръста. И накрая ще те възкреси за вечен живот. С Него. Както възкръсна и Той…
–––––
Икони: Филип Давидов
