Маргарита Генчева
И досега гледам скептично на това мемé, което се разпространява в мрежата, за еволюцията на човека, където последният етап е пълното му поробване от изкуствения интелект, тоест вариантът, описан във филма „Матрицата“. Как роботите отглеждат хора, но хората въобще не се интересуват от това и живеят в един напълно илюзорен свят, без да осъзнават ужасното положение, в което са изпаднали.
Дали човечеството не се е насочило с бодра крачка към такъв антиутопичен сценарий? Предстои да видим. Къде се крие обаче истинският проблем и дали той е в изкуствения интелект, или е в нещо друго: древното чудовище, което през цялата история на човечеството ни е тласкало далеч от свободата, която Бог ни е дал? А може би проблемът се крие и в нас?
Илюстрации с подобно послание са твърде плитки, защото не разглеждат проблема в дълбочина и замазват за пореден път очите ни за корените на това явление. А те въобще не са в изкуствения интелект – той не е причина, а следствие.
От прастари времена човекът е склонен да става роб на творението и на собствените си страсти. Желанието без особен труд да стане човекът бог е било първото изкушение за Адам и Ева. Такава е същината на древния грях, който ни преследва и до днес и който дяволът ни представя в съответния вид, „в крак с времето“. В час по литература ни обясняваха, че склонността на човека да научава нови неща и любопитството са го довели до прародителския грях, а аз се възмутих от това обяснение…
Но ето как дяволът изкушава първите хора – да опитат от плода и да станат равни на Бога. Човекът видя, че „… дървото е добро за ядене и че е приятно за очите и многожелано, защото дава знание, взе от плодовете му и яде…“ (Бит. 3:6). Днес това „приятно за очите и многожелано“ можем да видим в десетките реклами за хапчета и стимуланти: „ще станете като нови, ще се родите отново и т.н.“. Едно хапче – и целият ти живот ще се промени!
Изкушението е същото, но детайлите са различни. Някъде пишеше, че дяволът не може да измисля нови капани, просто предлага различна „опаковка“ за различните времена. Това е първото изкушение, на което човекът остава роб и до днес: „бързо, лесно, вкусно“ да преуспееш, без много усилия да стигнеш върха. Но „мързеливият работи два пъти“ – знам го от личен опит! И докъде доведе липсата на покаяние, на желанието за истинска промяна? Доведе до „… с пот на лицето си ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет; защото пръст си и в пръст ще се върнеш“ (Бит. 3:19).
Да, Бог е заложил във всички нас като Негов образ стремежа към божественото, към възвишеното и красивото. Затова искаме, или не искаме трябва да се потрудим, за да го придобием. Това е първата стъпка, за да осъзнаем как да се спасим от положението, в което докарахме и съвременния свят, като станахме роби на лесното и удобното, независимо в каква форма ни се предлага то.
Вторият голям проблем (подобен на първия) е в гордостта и желанието за рай без Бога. Това желание ни поробва не по-малко от първото. защото ни се струва, че без Бога се живее по-лесно. Защото когато застанеш пред Бога, това те натоварва с различни отговорности.
Разбираш, че свободата, която Бог ти е дал, е велик дар, който не можеш да пропилееш без последствия за земния и вечния живот. И тъй като промяната е трудна, но мъгливото желание за щастие и безметежен живот остава, се втурваш в различни посоки. Търсиш безсмъртие и идеята за това те пленява, но ако е възможно – безсмъртие без Бога, защото Той изобличава! Красотата и величието Му разкриват кочината, в която искаш спокойно да си живуркаш. И затова издигаш в богове идеологии, които ти се струват величави, а всъщност в тях намираш розов заместител на безсмъртието, което ти предлага Бог.
В тази връзка 20 в. наистина е векът на разрушителните идеологии. Марксизъм, нацизъм… На идеологии за рая на земята, за „светлото бъдеще“, за „съвършения човек“ са били принасяни в жертви цели народи, а реките от кръв са ранили повече от всичко цялата вселена и най-вече нейния Създател. Това е плодът от всички наши жалки опити за безсмъртие и „въздигане“ до Небето, което човекът иска да превземе, следвайки примера на хората, строили печално известната Вавилонска кула.
Всички днешни въжделения на народите в Европа, Америка, Русия за „велико и славно бъдеще“ са логично продължение на трагичния 20 в. Дали ще бъде добрата стара пропаганда, че сме по-добри от всички, или поклонението пред новите технологии, защото в тях виждаме спасител от всичките си проблеми – разликата не е голяма. Зависимостта е една и съща: робуване на страстта, „за да ни е по-лесно“. Бързо решение на проблемите чрез насилие, обещание, че човекът ще изгради нов свят. Оказваме се обаче лоши пророци, защото забравяме, че насилието ражда насилие. Желанието да не правим нищо, а да имаме всичко, стремежът за Възкресение без Кръст, за победа над другите без борба със самите нас, се заплаща скъпо и прескъпо.
Така че проблемът изобщо не е в изкуствения интелект. Или дори в това, че сме го създали. Ако не беше той, щеше да е нещо друго. Проблемът е в самите нас. И колкото по-бързо го осъзнаем, толкова по-голям шанс има да не се случи сценарият от „Матрицата“ и да последва нова Вавилонска кула.
