Християнство.бг
В Проповедта на планината Иисус, призовавайки хората към мир помежду им и към пълно отхвърляне на гнева под каквато и да е форма, казва:
„Аз пък ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си, виновен ще бъде пред съда“ (Матей 5:22).
За средновековния читател този призив изглеждал толкова нереалистичен, че в гръцките ръкописи от VII-VIII век към него е добавена думата „без причина“, превръщайки тази парадоксална заповед на Иисус в обикновена забрана човек да се гневи напразно.
За това пише протойерей Георгий Чистяков, забележителен свещеник, филолог и преводач.
В светлината на последните събития (всъщност, като цяло и предишните две хиляди години от християнската история), струва ми се, че проблемът е много по-дълбок от просто една неточност в превода.
Защото не за първи и, вярвам, не за последен път изкривяванията на Св. Писание улесняват злото.
Ето например в този случай една добавена думичка може да преобърне целия смисъл на казаното от Христос.
Нека ви напомня, че тези думи са изречени в контекста на заповедта „Не убивай“. Предишният стих гласи: „Чували сте, че е казано за древните: „Слушали сте, че бе казано на древните: „не убивай; а който убие, виновен е пред съда. Но Аз ви казвам…” (Матей 5:21).
Христос многократно усилва забраната: не само убиецът е достоен за осъждане, но дори и този, който допуска гняв в сърцето си. Всеки, който говори унизително за някой човек, трябва да бъде съден от Синедриона. А този, който нарече другиго „безумец“, ще страда във вечния адски огън след смъртта си.
Мисля, че си струва върху това да се замислят не само тези, които разпалват „свещени войни“, но и онези, които обвиняват братята си християни в „сатанизъм“, „содомия“ и други гнусни неща.
Не се осмелявам да твърдя, че познаването на точното произношение и смисъл на евангелските думи може да възпре някого да служи на злото. Но такива лукави корекции несъмнено улесняват живота на онези, които се опитват да представят собствената си неправда като ревност за Христа.
Истинските думи на Христос абсолютизират забраната както на убийството, така и на всеки един конфликт между хората.
Но вмъкнатата дума „без причина“ веднага отваря вратичка за лукавата съвест: „Бих се радвал, Господи, да изпълня Твоята заповед, но този „гей“, „сатанист“, „прелюбодеец“, виждаш ли го какво прави? Той пръв започна!“
Предполагам, че е трудно да се намери човек в света, който да се съгласи, че „напразно се гневи на брат си“. Ние сме в състояние да намерим извинение за всяко едно зло дело, което извършваме.
Такова сатанинско лукавство винаги прозира в думите на онези, които търсят повод да заобиколят Божиите заповеди.
Вярвам, че именно затова Христос в своята Проповед на планината е толкова категоричен: не само прелюбодеянието се отхвърля, но дори едничката нечиста мисъл; не само убийството, но дори гнева; не само отмъщението, но дори противенето на злото; не само любовта към ближния се изисква, но любов и към враговете, грижа и молитва за онези, които ни мразят, обиждат, преследват и проклинат.
Парадоксалният характер на тези Христови повели изключва всякаква възможност за уговорки и извинения. Същевременно елементарната логика ни подсказва, че тези заповеди са невъзможни за изпълнение.
Но Христос не се обръща към разума (логиката), а към сърцето на човека: „Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби; а който Ме люби, възлюбен ще бъде от Отца Ми; и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам “ (Йоан 14:21).
Това е изборът, пред който сме изправени: на единия полюс е нашият „праведен гняв“, а на другия – любовта на Христос. И лукавата дума „без причина“ всъщност не улеснява, а усложнява този избор!
–––
Превод: архим. Никанор (Мишков)
