Християнство.бг
Излезе от печат ново издание на „Емигрант“ – сборникът с разкази на Мартин Ралчевски. Книгата засяга широкоспекърна проблематика, като голяма част от описаните истории в нея са по действителни събития. От изборът за емигрантство, през бунта на душата, до страданието по родината и завръщането в нея. Темите за Бога, вярата, родовата памет, греха и чудото са също неизменна част от творбата.
Настоящето ново и допълнено издание, съдържа всичките тридесет разказа от първото издание, плюс четири нови, няколко стихотворения и едно интервю.
Калин Терзийски пише за книгата:
„Обезоръжаващо честно! Обикновено и мъдро. Така си казах, когато прочетох „Емигрант“. Скромната, силна и естествена като въздух и камък правдивост тук предизвиква нещо като смут. Марти, Марти – ще ми се да му кажа в такъв миг, – благодаря ти, приятелю, че с мъдрите си християнски разкази, проникновени и категорични – ти ме връщаш в света, в който се диша леко. Диша се леко в твоя свят, защото знаем кое е зло и кое – добро. И като знаем това – държим се за доброто! Доброто е наш баща и ние се държим за полите на палтото му. Бог е това. Браво Марти, искам да ти кажа, че да обърнеш гръб на суетата се изисква най-добрата смелост на света! И ти си го направил с тази книга!“
Специално за читателите на Християнство.бг предлагаме един от емблематичните разкази в творбата.
Б Е З Н А Д Е Ж Д А
(по действителен случай)
Преди около 30 години една моя много близка жена се разболя ужасно. Тогава тя беше 50-годишна. Лошата новина дойде като гръм от ясно небе. Без особени симптоми, усетила само известно неразположение, тази жена посети доктор. Откриха ѝ едновременно няколко сериозни болести. Най-страшните бяха гонартроза, мускулна атрофия и сърдечна недостатъчност. Първото е заболяване, което е свързано с изяждане (разпад) на коленните стави. Второто води до пълна немощ и неподвижност. А третото е неспособност на сърцето да изтласква необходимото количество кръв за задоволяване на метаболитните нужди на тъканите. Диагнозите бяха потвърдени паралелно от няколко специалиста. Прогнозите бяха най-много до година тя да се обездвижи напълно. Най-напред трябваше да откажат краката, после цялото тяло и накрая, поради атрофията и слабото сърце, да се стигне до летален завършек.
Тя беше много интелигентна, начетена и всеотдайна жена. Родена е в Пловдив, но почти през целия си живот е живяла в София. По професия е химик. Семейно положение – разведена, с две деца.
В онзи период тя работеше във Военна болница в София и имаше не само много познати и контакти, но и солидни връзки там. Затова, когато усети накъде вървят нещата, веднага се обърна за съдействие към приятелите си и използва всички връзки в местоработата си. Успоредно с това започна да посещава и болниците Александровска и Окръжна, а също и една частна клиника. С други думи казано – отдаде всичките си сили на това да разреши здравословния си проблем. В продължение на половин година тя бе под невероятно психическо и физическо напрежение. Правеше всичко възможно, за да си помогне по всички начини, но уви, без резултат. Вместо това, с всяка изминала седмица, се влошаваше все повече и повече, от което страдаше не само физически, но и психически. От жена на положение, здрава, красива, работеща и отворена за света, тя бързо се превръщаше в жалка картина. Коленете я боляха, както никога, мускулите отказваха да работят, а слабото сърце не ѝ позволяваше да премести сама дори лека пазарска чанта. Неусетно и противно на волята ѝ беше започнала да се движи много бавно. Вече не можеше да пресича в нужното време кръстовищата. Не можеше да се качва и слиза, без чужда помощ по превозните средства. А не след дълго вече не можеше и да ходи без някой да я придържа. Следващата фаза беше още по-ужасна – тя не можеше дори да стои права за повече от пет минути! В този период, по съвет на нейни приятели, тя се обърна към народни лечители, билкари и екстрасенси. Опита какво ли още не, но отникъде не получи разрешение на проблемите си. Напротив – положението ѝ се влошаваше толкова бързо, че шокираше дори страничните наблюдатели. Към целия този здравословен регрес като добавим и силните болки, които изпитваше, тя загуби всякаква вяра. Вследствие на това закономерно изпадна и в апатия. По мое мнение, в онзи критичен период тя се предаде напълно.
Обляна в сълзи, бледа като платно, увита в две одеяла и трепереща от болка и мъка, една вечер тя сподели с мен, че е отчаяна до краен предел и че вече не вижда никаква надежда. Тогава аз бях прекалено млад, за да реагирам адекватно. Завършвах гимназия и се готвех за приемни изпити в Софийския университет. Беше ми наистина тежко, защото исках да я успокоя по някакъв начин, но не знаех как. Виждах я, че страда и че едвам търпи болките, и това ме измъчваше ужасно. „Щом, при всичките ѝ солидни контакти, никой не може да й помогне, какво следва оттук нататък? – питах се в онези дни. – И, какво повече може да се направи?“ Тогава, обзет от състрадание и желание да облекча мъките й, аз се осмелих да ѝ предложа нещо коренно различно. Предложението ми бе да направи опит да тръгне по единствения неизпробван до този момент път: пътя към вярата. По-точно, предложих ѝ да посети и помоли за съвет един възрастен монах в квартал „Княжево“, Сергий Язаджиев, който днес не е между живите. Онези времена бяха смутни. Хората още бяха объркани и нямаха почти никаква идея за Бога, а църквите за тях бяха просто по-различни сгради. Затова, честно казано, аз не очаквах тя да се вслуша в съвета ми. Но нали в живота правилата винаги имат изключения. И така – за моя изненада – тя се съгласи. Като гледам сега към онова отминало време, не мога да съм сигурен какви са били нейните мотиви. Но каквито и да са били те, важното за мен тогава бе, че тя каза: „Добре. Ще отида“.
И така, една утрин, подкрепяна изцяло от мен, тя пое бавно и неуверено от своя квартал „Сухата река“, към квартал „Княжево“, където тогава живееше споменатият монах. За да стигнем до него, трябваше да сменим три превозни средства и да пътуваме повече от час, а за нея това бе убийствено изпитание. Когато пристигнахме, беше толкова изтощена, че направо се свлече на пода. Пред вратата на отеца имаше доста чакащи хора, които, като я видяха, я подканиха да мине преди тях. Но тя се смути и пожела да изчака реда си. Другите посетители обаче надделяха и тя все пак влезе преди тях. Срещата между нея и отец Сергий трая дълго. Когато излезе, изглеждаше все така бледа и немощна, но в очите й се бе появил един живец, който ме озадачи.
„Трябва да се погрижа за душата си – сподели тя – и после всичко ще си дойде на мястото.“ Онова, което направи в следващите дни, меко казано, ме изненада. Тя сподели, че отец Сергий я е посъветвал да пости три дни, да се изповяда и да се причасти. Бях наясно с тези църковни тайнства и практики, но ме учуди нейната покорност, че се вслуша в съветите на непознатия монах. Когато изминаха трите дни, тя отново, заедно с мен, го посети. Тогава се изповяда за пръв път в живота си. А на следващия ден, както бе и заръката му, се причастѝ.
Свидетели на станалото с нея от този ден насетне са всичките нейни роднини, семейството ѝ, съседите от „Сухата река“, бившите колеги от Военна болница, всичките ѝ приятели, лекуващите я лекари и аз, разбира се.
Крайно отпадналата физически, полупарализираната, отиващата си от този свят тя започна осезаемо да се подобрява. Бе изминал по-малко от месец от посещението ѝ при монаха, а тя вече можеше да ходи напълно сама. А и за изненада на всички, два месеца по-късно се върна и на работа. Когато колегите ѝ от Военна болница я видяха да се движи леко и свободно, да изкачва сама стъпалата и да носи различни предмети, се изумиха, а докторите изпаднаха в недоумение. Те я подложиха на всевъзможни изследвания, за да си изяснят обрата в състоянието ѝ. Резултатите от тези изследвания показаха неочаквана клинична картина – жената бе напълно оздравяла! Станалото с нея бе необяснимо. В очите на лекуващите я лекари, а и на другите специалисти от болницата този обрат беше нелогичен. И наистина – научно обяснение на случилото се нямаше, защото то бе чудо! Благодарение на това чудо тя трайно промени възгледите си и се превърна в истински православна християнка.
Изводът е от тази невероятна история се налага сам. Когато здравето ни е силно повредено, когато дори и самият ни живот е застрашен, е по-добре, вместо да се отчайваме, да потърсим съвет и почерпим сили от примера на духовни хора.
Съзнавам, че е трудно изведнъж да повярваме в нещо, в което повечето от нас никога не са вярвали истински. Но преди да захвърлим прочетеното настрана и да насочим погледите си към ежедневния ни бит, би било добре поне за момент да се замислим, че може би има и друго решение на нашите проблеми, както и, че няма нищо случайно в нашия живот, а всичко, което ни спохожда има цел и смисъл.
Сега, толкова години по-късно, тази жена е все още жива, здрава и независима. Скоро навърши 81 години и въпреки сериозната си възраст живее достоен живот, пазарува, готви и се обслужва напълно сама.
Според потвърдените тогава лекарски диагнози тя отдавна трябваше да е починала. С нея обаче се случи нещо необяснимо и тя не само оцеля, но и днес се радва на спокойни старини. Какво именно я осени тогава и защо толкова много и добри лекари не успяха да обяснят обрата в клиничната картина при нея – оставям читателят да установи сам.
Накрая ще добавя само, че тя продължава и до ден днешен редовно да посещава близкия до дома ѝ православен храм и дълбоко да вярва, че в онзи критичен момент ѝ е помогнал не някой друг, но Сам Бог.
Тази жена се казва Мария. Тя е моята майка.
Книгата може да се поръча с безплатна доставка за територията на цялата страна страна от връзката:
Емигрант – Мартин Ралчевски – Издателство Еделвайс (edelweiss-press.bg)
