На Панаира на книгата се появи уникално издание с логото на „Издателство за поезия ДА“ „Песен на песните Соломонови“ с преводите на изключителните поети Георги Рупчев и Иван Методиев, илюстрирана с прекрасни рисунки на неподражаемия Николай Майсторов, който ги е предоставил безвъзмездно.
Историята на тази книга, всъщност, тръгва по особени и незнайни пътища още преди 31 години, описана в последните страници на изданието от Георги Георгиев:
„Преди 31 години – през 1992 г. – в два поредни броя на „Литературен вестник“ излизат два превода, които са поетични преводи чрез преводи от иврит на библейската „Книга Песен на песните, от Соломона”. Първият със заглавие „Песен на песните Соломонови“, публикуван в бр. 4 от 31 януари – 7 февруари 1992 г., е в поетичен превод на Георги Рупчев чрез превода от иврит на Даниел (Дано) Хаким. Вторият със заглавие „Соломонова песен на песните“ е в поетичен превод на Иван Методиев чрез превода от иврит на Михаел Рахамим и излиза в „Литературен вестник“ две седмици по-късно – в бр. 6 от 14 – 21 февруари 1992 г. Същата година (1992) издателство „Просвета” издава Георги Рупчевия поетичен превод „Песен на песните Соломонови“ и в книга – красиво издание, илюстрирано с вещина от художничката Жана Бехар.
Междувременно няколко месеца по-рано от горните събития се заражда приятелството между Иван Методиев и Николай Майсторов. Двамата се виждат често в кафенето на Клуба на писателите на ул. „Ангел Кънчев“ 5, в чиято близост е ателието на Майсторов. На Иван Методиев допада експресивният рисунък на художника, Николай Майсторов пък е впечатлен от поезията на Иван Методиев. Така се заражда идеята поетическият превод на Иван Методиев „Соломонова песен на песните” да бъде издаден в отделна книга, която да бъде илюстрирана с литографии от Николай Майсторов. До издаването на такава книга обаче не се стига, защото няколкото издателства, с които и двамата разговарят, въпреки първоначалните обещания в крайна сметка отказват изцяло да финансират такова издание, независимо от факта, че Майсторов предоставя напълно безвъзмездно целия цикъл от вече готови 22 великолепно изпълнени литографии. В резултат на всичко това само поетичният превод на Георги Рупчев остава издаден в книга и, разбира се, добива много по-голяма популярност от поетичния превод на Иван Методиев, като преводът на втория до ден днешен остава почти неизвестен“.
Иван Методиев (1946-2003) и Георги Рупчев (1957-2001) са събратя по съдба – и поетическа, и житейска. Новоиздадената книга „Песен на песните Соломонови“ обединява техните два превода, за да могат да бъдат четени паралелно. Прекрасните илюстрации на художника Николай Майсторов допълват удоволствието от четенето.
Встъпителни думи към изданието от проф. Калин Янакиев:
„В превода на Рупчев сякаш е съхранена повече от страстта на двамата жадуващи се влюбени и затова думите им са по-малко лирично украсени, по-малко, нека се изразя така, душевни.У Иван Методиев пък плътскостта на тази страст е намерила и по-„осезателни“, по-„ухаещи“, по-„украсени“ думи. Интересно, крайно интересно е следователно да се сравни авторовият „почерк“, с който коректно, да – напълно коректно са „преписани“ оригиналните Соломонови и Суламитови думи. Те са съвсем същите и у двамата преводачи и същевременно тях и двамата са „вкусили“ по различен начин.
Пожелавам на читателите на това наистина уникално издание също да усетят различието в техния „вкус“, да се насладят на тези отрупани с едни и същи ястия и все пак различни словесни трапези, да „дочуят“ различното звучене на тази, да – една единствена „Песен на песните“, преведена и интерпретирана преди три десетилетия от двама талантливи наши поети. Особена ценност придобива този том и с това, че в него е предложена и една трета визуална интерпретация на знаменитата библейска книга – изумителната интерпретация на не по-малко самобитния и оригинален художник Николай Майсторов.“
––––-
Източник: Въпреки.com