Християнство.бг
Днес е десета неделя след неделя подир Въздвижение – за прегърбената жена. Църквата през тази неделя ни предлага текста на случката от Евангелието, в която Господ Иисус Христос изцелява една прегърбена жена, на която дяволът бил причинил гърбица поради многото ѝ грехове. Това станало в събота. а събота на еврейски език шабат и на арабски сабат означава покой. Жената с гърбицата е символ на цялото човечество, което в началото чрез първия човек Адам паднало в греха и вървяло като прегърбено от тежестта на греховете си, докато не дошъл Христос, Който чрез изкупителната жертва на Кръста и чрез Своето Рождество и Своето Възкресение след Кръстните Си страдания го освободил от тежестта на греховете и го изкупил от властта на сатаната, както направил с прегърбената жена днес.
Но началникът на синагогата възнегодувал, защото това станало в събота, тоест в деня за покоя, в който иудеите нищо не правели, нито работели. Тогава Господ му казал тази притча: кой от вас не отвързва осела или вола си в събота? Тоест все едно, че му казва: Аз Съм Господ Бог, Основоположника на закона на Моисей. Вие сте като Мое стадо овце, които Аз отвързвам от греховете и ги оставям да си почиват, като съм им отредил ден за покой, който е събота (а при нас християните неделя, защото тогава е възкръснал Господ – истинският наш покой и ни е дал освобождение от греховете и властта на смъртта). Вие не правите ли същото като освобождавате в събота – или с други думи – като давате почивка на добитъка си дори и в съботния ден? Разбира се, че е така.
А тази е дъщеря на Авраам (Авраам на еврейски означава „отец на множество народи“ и понякога в Библията е символ на Бог-Небесният наш Отец), която сатаната е свързал преди осемнадесет години. Не трябваше ли и тя да бъде освободена в съботния ден? Господ все едно, че казва: тази жена е Моя дъщеря, тя е грешна и болна заради греховете си, с които се беше отдалечила от Мен. И е дошла тук да търси прошка, изцеление, облекчение и покой. Не трябваше ли да бъде освободена и тя от Мен, както вашите животни от вас и да влезе в Моя покой в съботния ден на покоя?
Тогава целият народ прославил Бог, а фарисеите и враговете на Господ Иисус Христос се посрамили. Тази жена е символ на всички нас, които тънем в калта на собствените си грехове. Църквата поставя този текст днес, за да ни напомни, че всички ние сме грешни и че, ако чувстваме тежест и сме прегърбени от греховете си, тогава да побързаме и да влезем в покоя на нашия Господ, като се покаем за греховете си, поискаме прошка и изцеление от тях. Защото грехът не е нещо срамно, а е болест, от която вярващият се изцелява чрез помощта на Господ Иисус Христос и посредничеството на духовния отец. И когато получим прошка и изцеление от своите грехове, (тоест когато престанем да ги вършим), тогава за всички нас ще настъпи истинският покой и истинската събота с настъпването на празника Рождество Христово, който ще донесе радост, мир и спокойствие на душата на всеки един от нас. Амин.
