Меню Затваряне

Изопачаването на историята от Путин и 1165 години украинска държавност

Сергий Шумило

Сергий Шумило

Интервюто на Карлсон с Путин ясно показва, че всички идеи на руския президент за историята са напълно включени в „краткия курс на ВКП(б)[1]“, който той вероятно е научил във Висшето училище на КГБ „Дзержински“. Разбира се, като „най-великия историк“ на всички времена и народи, два часа не му бяха достатъчни, за да разкаже своите „научни открития“ относно споровете между Древен Египет и Вавилония, между Древен Рим и келтите или между Велика Монголия и Московия… Но не това е интересното, разбира се.

Интервюто на Путин ни напомни как в Украйна почти през всичките 30 години така наречените „елити“ на власт обезценяваха собствената си национална история и наследство в името на Москва.

По-конкретно, това ми напомни как през 2010 г. се опитахме да инициираме отбелязването в Украйна на държавно ниво на 1150-годишнината от първото т. нар. „Асколдово“ или „Фотиево“ кръщение на Рус (похода на киевските руси през 860 г. до Константинопол[2], първото дипломатическо признание и началото на християнизацията на Рус). И как тогава тези наши инициативи бяха пресечени поради факта, че две години по-късно (през 2012 г.) в Руската федерация, по инициатива на Путин и Медведев, вече бяха планирани други мащабни тържества на държавно ниво – „1150-годишнина на руската държавност“ (от появата през 862 г. на митичния Рюрик в село Ладога в Новгородска област).

За разлика от този на Путин, нашият 1150-годишен юбилей (догодина стават 1165 години) свидетелства, че още преди появата на Рюрик, Киев вече е бил столица на могъща източнославянска държава, която в резултат на похода срещу Константинопол през 860 г. излиза на световната арена, подписва мирно споразумение и получава международно дипломатическо признание от Византийската империя, а част от киевския елит приема християнството от Константинополския патриарх Фотий по този договор, ставайки част от европейската християнска общност.

Псевдоисторията на Путин за Русия

Това е изключително важна страница от нашата над хилядолетна древна украинска държавност, която, за съжаление, е напълно забравена и пренебрегната у нас заради московските фалшификатори.

И каква е годишнината от „1150-годишнината на руската държавност“, която се чества в Руската федерация през 2012 г. и за която сега Путин разказва с такъв патос на милиони американски зрители?

Това е датата на появата на варягата Рюрик (много историци смятат, че това е напълно митичен персонаж) в село Ладога през 862 г., когато той очаквал да получи властта в Новгород.

Те сега се опитват да извлекат своята „държавност“ от това „ладожко място“ в Русия, изкуствено измисляйки, че „първата столица“ на Русия е самото село Ладога, след това Новгород, след което варягите уж преместили тази „столица“ от Новгород в Киев през 882 г., а оттук Андрий Суздалски я „пренася“ през 1169 г. във Владимир, разположен на река Клязма. Предполага се, че оттам през 14 век столицата се премества в Москва, след това през 1712 г. в Санкт Петербург и оттам през 1918 г. отново в Москва.

Това според кремълската митология се оказва една странстваща „наследственост“.

Разбира се, 1150-годишнината от първото Киевско кръщение напълно разбива тази путинова митология, защото свидетелства, че дълго преди тези събития Киев не само е бил столица на отделна мощна източнославянска държава, но е получил и дипломатическо признание през 860 г., като установява международни икономически и културни връзки и започва да утвърждава християнството на наша територия.

Това не се вписва в руския имперски мит, с помощта на който Кремъл се опитва да оправдае инвазивните си претенции към Киев и украинските земи. Затова през 2010 г. беше направено всичко възможно нашата годишнина да не бъде отбелязана на ниво.

Тогава аз и група съмишленици се опитахме да инициираме отбелязването на 1150-ата годишнина от международното дипломатическо признаване на Киевската държава и началото на нейната християнизация, предлагайки от тази дата да се въведе Денят на древната украинска държавност. Писахме до депутатите от Върховната рада, до кабинета на министрите и президентската администрация, но всичко беше напразно.

По това време Янукович вече беше станал президент на Украйна, действайки по указания на Москва.

Както ми каза тогава един влиятелен държавен и научен функционер: „Отделят значителни средства от Москва за техния юбилей и ние трябва да се възползваме от това. И какво можете да предложите в замяна на вашата годишнина?“

Аз, тогава начинаещ учен, започнах да бъда тормозен и подиграван заради моите „странни“ инициативи.

Войната за историята и наследството на Киевската държава

Неочаквано за мен патриарх Филарет подкрепи моите инициативи. И той не само подкрепи, но и инициира канонизирането на киевския княз Асколд в УПЦ–КП (Киевска патриаршия), използвайки за целта моята книга „Княз Асколд и християнизацията на Русия“ (Киев: Дух и буква, 2010). Така моята скромна работа стана основа за неговата канонизация на Поместния събор на УПЦ–КП.

За съжаление нашата 1150-годишнина от международното признаване на Киевската държава и началото на нейната християнизация така и не беше отбелязана на държавно ниво, за разлика от изкуствения „юбилей“ в Русия.

Последното интервю на Путин ни напомни, че тази война не е само за територии, но и за история и наследство. Дълго време беше „ненавременно“ и „някак различно“…

За съжаление предадохме необмислено историята и наследството си, след което руснаците започнаха да ни отнемат територии… Всичко е взаимно свързано. Нямаме право да даваме не само земята си, но и историята си, наследството и дори годишнините си. Ако те са толкова важни за Кремъл, значи са още по-важни за нас. Защото именно в тях е нашата вътрешна сила, основата на нашата идентичност и опора в стремежа ни към свобода и победа.

Путин за пореден път напомни на всички ни, че нашата история е основата на нашето национално съществуване, без която няма да имаме бъдеще. То също трябва да бъде отвоювано. В противен случай ще ни бъде наложена чужда държава и робство върху чужда историческа основа. Това напомняне се превръща в урок, който трябва да научим.

Ако искаме да победим, трябва да градим държавността си не върху московските митове, а върху собствената си история. Следователно, за разлика от изопачаването на Москва, трябва да въведем Ден на древната украинска държавност дори не от събитията през 988 г., а поне от събитията през 860 г., тоест от първото международно признание на Киевската държава на дипломатическо ниво и началото на християнизацията ѝ.

Тази инициатива сега е още по-актуална, отколкото през 2010 г.

Денят на Владимирското кръщение на Русия и Денят на украинската държавност са различни събития и различни дати, които не трябва да се бъркат. Ако кръщението на княз Владимир Велики е станало през 988–989 г., то дипломатическото признаване на Киевската държава е станало през 860 г., тоест почти 130 години по-рано.

Догодина се навършват 1165 години от държавността ни. Може би си струва най-накрая да се върнем към нашата история без московските имперски митологеми и да отбележим началото на нашата собствена държавност.

Моля всички, които се интересуват, да подкрепят тази идея, за да го направим заедно.

Сергий Шумило е доктор по история, доктор по теология (ThDr.), директор на Международния институт за атонско наследство, изследовател в Института по история на Украйна към Националната академия на науките на Украйна, доцент в Националната академия за култура и изкустваПонастоящем работи по изследователска програма към университета в Ексетър, Великобритания.

—————-

Източник: Radio Svoboda


[1] ВКП (б) – Абревиатура на Всесъюзната комунистическа патрия (болшевики). Партията е създадена през пролетта на 1917 г. като Руска социалдемократическа партия, през 1918 г. се преименува на Руска комунистическа партия, а през 1925 г. – във Всесъюзна комунистическа партия (болшевики) – това е името на КПСС до ХІХ конгрес през 1952 г., когато се преименува на Комунистическа партия на Съветския съюз (КПСС). Независимо от смяната на абревиатурите, става въпрос за една и съща партия на болшевиките (бел. прев.).

[2] Походите на русите срещу Константинопол са серия военни походи на Киевска Рус срещу столицата на Византийската империя, които се провеждат в продължение на два века – от 30-те години на 9 до  40-те години на 11 век, като завършват непосредствено преди т.нар. „Велика схизма“. Осъществени са общо 8 похода, като цяло неуспешни, като първият от тях  е бил през 830 г., а вторият през 860 г. (бел. прев.).

Posted in Църква и политика

Вижте още: